Горна Бошава
| Горна Бошава Горна Бошава | |
| — село — | |
 панорама | |
  Горна Бошава | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Бошава |
| Надм. височина | 728 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Горна Бошава в Общомедия | |
Горна Бошава (на македонска литературна норма: Горна Бошава) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Горна и Долна Бошава са планински селца разположени непосредствено едно до друго, от тип махали, характерно за планинските региони. Близостта им е причината често в миналото двете да са представяни като едно цяло. Разположени са в средната част на долината на река Бошава, около която се формира географската област Бошава.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Горна и Долна Бошава са села в Рожденска нахия в Тиквешка каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Рошава като българско село.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бошево Горно и Бошево Долно имат 625 жители, всички българи християни.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Бошево (както са записани двете села) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
В края на 1990-те години започва изграждането на селската църква „Свети Илия“, като темелният камък е поставен от управляващия Повардарска епархия Тимотей Дебърско-Кичевски.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горна Бошава
Миле Ангеловски (1936 – 2000), детски писател и поет от Северна Македония
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Миней за октомври от XVI век, прибран от Бошавския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет според приписката на задната корица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
| |||||||||||
