Горна Бошава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горна Бошава
Горна Бошава
— село —
панорама
панорама
North Macedonia relief location map.jpg
41.3° с. ш. 22.1° и. д.
Горна Бошава
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Бошава
Надм. височина 728 m
Население 51 души (2002)
Пощенски код 1437
МПС код VE
Горна Бошава в Общомедия

Горна Бошава (на македонска литературна норма: Горна Бошава) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Горна и Долна Бошава са планински селца разположени непосредствено едно до друго, от тип махали, характерно за планинските региони. Близостта им е причината често в миналото двете да са представяни като едно цяло. Разположени са в средната част на долината на река Бошавица, около която се формира географската област Бошава.

История[редактиране | редактиране на кода]

Доклад от Бълграското консулство в Солун до външния министър Рачо Петров, с което се уведомява за протест на българите от Горна Бошава до Хилми паша, 23 август 1906 г.
Училището в Горна Бошава

В XIX век Горна и Долна Бошава са села в Рожденска нахия в Тиквешка каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииРошава като българско село.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бошево Горно и Бошево Долно имат 625 жители, всички българи християни.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Бошево (както са записани двете села) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

В края на 1990-те години започва изграждането на селската църква „Свети Илия“, като темелният камък е поставен от управляващия Повардарска епархия Тимотей Дебърско-Кичевски.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Бошава

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
  4. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.


Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония