Бегнище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бегнище
Бегниште
— село —
Стенопис от „Свети Лазар“
Стенопис от „Свети Лазар“
Macedonia relief location map.jpg
41.3675° с. ш. 21.9975° и. д.
Бегнище
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 518 m
Население (2002) 369 души
Пощенски код 1430
МПС код VE
Бегнище в Общомедия

Бегнище или Бегнища или Бегница (на македонска литературна норма: Бегниште) е село в Република Македония, в Община Кавадарци с население от 369 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Бѣгоуништи, който произхожда от личното име * Бѣгоунъ, от което са и селищните имена Бегуновци и Бегунце.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е частично запазена средновековната скална църква „Свети Лазар“, ценен архитектурен паметник със съхранени стенописи от XIV век. [2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бегнище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Основна забележителност на селото е църквата „Света Богородица“, изградена и изписана в 1881 година от братята Вангел, Никола и Коста Анастасови от Крушево. Църквата е голяма трикорабна базилика с два реда колони.[3]

През 30-те години на XIX век коджабашия в Бегнища е Тренчо, а свещеник - поп Цветко. И двамата, заедно с местния терзия Бошко са спомоществуватели на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски и отпечатано в Солун в 1839 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бегнища има 860 жители българи християни.[5] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бегнища (Begnichta) има 1360 българи екзархисти.[6]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Беглища [е] християнско село (до 150 къщи), което е най-фанатично и дава най-голям отпор на турците. Преди няколко години жителите му изгорили находящия се тук жандармерийски пост. Сега в селото стоят 6 жандарми и 25 - 3 войници. Селото е свободно и богато.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Бегнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, при която жестоко са малтретирани кмета Христо Спанджов, свещеника Илия Григоров и други трима българи. Търсен е българският учител Коста Димитров, за да бъде убит, защото ходил във Велес да доведе българската войска.[9]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1919 година сърбоманският войвода Йован Бабунски отвлича и убива общинския кмет в Бегнище Иван Даскалов.[10]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Беглища (Beglišta) като българско християнско село.[11]

В Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година селото има 368 жители, самоопределили се както следва:[12]

Националност Всичко
македонци 367
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бегнище
  • Flag of Bulgaria.svg Алекса Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Григоров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Тевов (Кевов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Томе Спанджов, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Димитров (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[17]
Починали в Бегнище
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Иванов Дрожев (Дражев), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172 - 173.
  2. Црква Св.Лазар с.Бегниште (пештерна црква)
  3. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  4. Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по мол­давски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврей­ски и после по святое крещение се чини учител христи­анский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се пре­писа во простий и краткий язик болгарский к раз­умению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници).
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  7. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, с. 61, 670.
  11. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 272.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 185.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 699.
  16. ПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ, http://www.dnevnik.mk/, посетен на 24.10.2013 г.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 527, л. 2
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Ръжаново | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония