Бегуновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бегуновци
Общи данни
Население 124 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10.587 km²
Надм. височина 724 m
Пощ. код 2395
Тел. код 07751
МПС код РК
ЕКАТТЕ 3099
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)
Бегуновци в Общомедия

Бегуновци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бегуновци се намира в планински район. През селото минава река Ръждица. Има и чешма с изворна вода.

Язовирът на село Бегуновци позволява да се развива спортен риболов и също така да се напоява земеделската земя. Селото е близо до градовете Перник и Брезник, и малко по отдалечено от София.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война двама души от Бегуновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 27 май 2002 г. е открита плоча на загиналите във войните[2].

Извора[редактиране | редактиране на кода]

В село Бегуновци има изворна вода (така наречената Старата чешма). Старата чешма е построена 1921 г и съществува и в наши дни. Според Ласерман Асенов Минев наличието на тази вода е причина избягалите от турците бегуновчани да се заселят в тази местност близо до извора. Ласерман смята че бегуновчаните са живели преди това в с. Непразненци и там извършват обира на турската хазна. Този обир се е случил наистина. Ласерман разказва че човек от неговия род овчарчето Митър открива години по късно заровеното богатство от обира на турската хазна. Турците избиват много от бегуновчаните за отмъщение, но някои от тях успяват да избягат и години по късно се заселват при извора на Старата чешма и хората от околните села ги разпознават и наричат селището Бегновци (по късно руснаците го наричат село Бегуновци).

Църквата[редактиране | редактиране на кода]

Старата църква на с. Бегуновци има архитектурен план. Иконостасът датира от началото на XVII в. и може да се свърже с школата на св. Пимен Зографски. През лятото на 2009 г започна основен ремонт на църквата и камбанарията в селото. Камбанарията е строена от майстор Асен Минев Паунков.

Стари къщи[редактиране | редактиране на кода]

В селото има различни стари къщи. Могат да се видят дори и най-примитивните т.нар. плетарки, но те са в много лошо състояние и вероятно ще бъдат разрушени от съображения за безопасност. Но в селото има три много стари и хубави къщи на богати бегуновчани от миналото. Това са:

  • Дърмандината къща на дядо Анто строена от трънски майстори зидари, каменна зидария и в изключително добро състояние до наши дни.
  • Паунковата къща на Асен Минев Стефанов-Паунков строена от известния майстор строител на селото Асен Минев Паунков и запазена чрез реконструкция до днес. Намира се точно в центъра на селото.
  • Дърмандината къща на дядо Алекси също много стара и хубава къща, запазена до наши дни. Двете Дърмандини къщи са една до друга.

Културно-просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1922 година родолюбиви местни учители правят дарение на книги и основават местното читалище „Просвета“.През годините читалището укрепва и се развива като се сформират различни състави и дейности. Театралните постановки на бегуновчани се посещават масово от населението а така също гостуват и на съседните селища.

Добрите традиции от миналото се съхраняват и запазват и до днес. Към читалището е създадена музейна сбирка с множество експонати, отразяващи бита и културата на местните жители. Над 4 хиляди тома литература притежава библиотеката при читалището, която се посещава както от възрастното така и най-младото поколение. Библиотеката разполага и с интернет и до голяма степен е в помощ на учебния процес на учащите се, които учат в съседното село Ноевци. Училището в село Бегуновци е закрито през 1974 година, а сградата съществува и до днес.

Сурвакарската група, както и групата за словесен и песенен фолклор ежегодно участват във фестивали и прегледи, от които имат множество призове и награди.

Читалището е в центъра на организирането на културно-обществения живот на селото при честване на празници като Коледа, Бабинден, Трифон зарезан, Лазарица, Великден и др.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото има стадион, който е с аматьорски размери – 70/40, и футболен клуб (с име „Западно ехо“).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Последната Събота и Неделя на м. Май в селото се провежда традиционен събор.

Всяка година през май се чества и празника"Св. Никола-летни" като в двора на църквата се прави курбан за здраве и благоденствие на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Дамян Бегунов (р. 1929 г.) – хуморист, журналист, скулптор. Удостоен със званието „Почетен гражданин на град Перник“ на 19 октомври 2004 г.[3].
  • проф. Стамен Михайлов – археолог;
  • проф. д-р Личо Величков – лекар-рентгенолог;
  • Петко Асенов Дамянов – поет, писател, историк, изследовател на възраждането в брезнишко, пише сатира и книги за деца
  • Методи Попстаноев – написал много разкази и пиеси
  • Ласерман Асенов – самобитен художник, автор на книгата за паунковия род, изработил метални фризове, красящи сградата на читалището и кметството
  • Асен Иванов Цакманов (1901 – 1974) – дългогодишен учител в селата Бегуновци и Гигинци, сред учредителите на земеделската кооперация през 1946 г., кмет на селото (1948 г.), секретар на Дружбата на БЗНС в селото.
  • Никола Асенов Цакманов – учител по история в ПМГ „Хр. Смирненски“ – Перник (1958 – 1987 г.), почетен гражданин на Перник (18 октомври 2002 г.). Краевед. Написва студии за миньорските стачки в Перник (1967), създаването и развитието на Машинна служба (Завод „Струма“) – Перник (1963 г.) възникването и развитието на кооперативното движение в Пернишко (1971 г.), възникването и развитието на младежките организации в Пернишко (1976 г.). Носител на орден „Кирил и Методий“ (1976 г.), юбилеен медал „1300 години България“ (1981 г.).
  • Георги Антов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, четата на Кочо Хаджиманов, бронзов медал[4]
  • д-р Константин Такев – юрист и писател

Литература[редактиране | редактиране на кода]

След демократичните промени в България много бегуновчани написват свои книги:

  • Борис Сергиев Алексиев – Дърмандин – „Книга за родословното дърво на рода Дърмандини“ издадена 2002 г.
  • Методи Димитров поп Станоев (Методи Попов) – „Истории от Граово“ издадена 2002 г.
  • Ласерман Асенов Минев-Паунков – „Семейна книга на Паунковия род. Потекло-Стефан Митрев Лилов“ издадена 1999 г.,Книга за Бегуновци
  • Кирил Стаменов – стихосбирка „Разговор с вятъра“ издадена 1998 г.
  • Петко Асенов „Горицвет“-стихове за деца издадена 1980 г.
  • д-р Константин Такев – „Един Завет“, „Цветя за вас“, „Моето символ верую“, „Темида“, „Еделвайс“, които е дал в дар на читалището „Просвета“, читалището в град Брезник „Просвещение“ и читалището в град Трявна „Пенчо Славейков“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  2. Бегуновци събра видни гости на събор. //
  3. Решение № 173/19 102 004 на Общ. съвет Перник. //
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.