Ребро (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ребро
Общи данни
Население 81 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,554 km²
Надм. височина 860 m
Пощ. код 2384
Тел. код 07752
МПС код РК
ЕКАТТЕ 62373
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)

Ребро е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ребро отстои на 13 км западно от гр. Брезник, на 7 км северозападно от с. Режанци и на 33 км в същата посока от гр. Перник.

Разположено е в планински район в подножието на връх Любаш (1398 м), а надморската му височина е 888 м. Климатът в района има ясно изразени четири сезона – наблюдава се топло, но не горещо лято, докато зимата е много студена. Пролетта е хладна и с много валежи, настъпва към края на март и началото на април, а есента е по-топла.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Ребро е старо, средновековно селище, вписано под същото име „Бебро“, „Рабро“ в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол.

Най-високата част на Ребърска могила е била обитавана през Халщатската епоха и Късноантичната епоха. В началото на ХХ век на терена все още се е виждал ясно очертан зид, изграден от ломен камък без спойка, който ограждал площ от около 2 дка. от скалистия връх. В наши дни на терена зает от крепостта, се намират само незначителни фрагменти от праисторическа, сивочерна, груба керамика, съвсем изтрита и обезличена. Тези материали безспорно принадлежат на I век пр. Хр. и са свързани с праисторическия период от живота на крепостта от Ребърска могила.

На същия терен, заедно с праисторическата керамика, се намират фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които бележат нов исторически момент и разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична.

Аналогични керамични материали се намират и в близката местност Хорото, в подножието на върха, където вероятно е имало селище, синхронично на крепостта.[2]

В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

На около 1 км южно от селото в местността Зъдине, на площ от около 10 дка. в подножието на Ребърска могила, точно под най-високата ѝ част, при теренни проучвания археолозите са намирали материали от антично селище. В близост със селището се намира античен каптаж, известен като „Бумбак“, изграден от големи каменни квадри. Интересно е че каптажът е бил ползван до средата на 70-те години на ХХ век. По-късно над него е изграден сегашният каптаж на селския водопровод, но старият каптаж не е развален. В близост до този каптаж е имало кладененц, който сега също е част от каптажа. По всяка вероятност селището е било преместено през късната античност от равнината на върха на Ребърска могила.

Другото антично селище, открито от археолозите се е намирало на около 1,5 км югоизточно от селото в местността Димина ровина, в полите на Ребърска могила. Източно от слището в местността Зъдине през Античността е имало синхронично селище, което е обхващало площ от около 30 дка. Тук в миналото са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросан и кална спойка, намирана е керамика в изобилие, шлака и сгур. Днес на терена могат да се открият само отделни фрагменти от керамика. Обитателите на селището вероятно са били принудени да напуснат селището и да се преселят на върха на Ребърска могила.

В Пернишкия музей се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с.Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха – в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.[3]

Местните хора, разказват няколко легенди за селото, сред които най-известната разказва, че: Двама братя се влюбили в една гиздавелка и за да се разберат кой е по-юнак се сбили. Единият се отървал със счупен нос, другият – с пукнато ребро. Кривоноското останал тук, а брат му слязъл по-надолу, та съседното село станало Ребро.[4]

Според друга легенда в кърджалийско време, бандити хванали любимата – Люба, на един младеж. Поставили му условие – да се изкачи на върха с ботуши пълни с нагорещен катран. Влюбеният младеж се изкачил и паднал на върха. Ужасена любимата му се откъснала от похитителите си и когато стигнала горе започнала да го оплаква. От сълзите ѝ бликнал извор, а пътеката, по която той минал останала завинаги вдлъбната.

В горите на хълма Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира манастирската църква „Св. Никола“, която е архитектурен и художествен паметник от епохата на Възраждането. Обявена е за паметник на културата първа категория.

Новопостроеният храм „Свети Николай Мирликийски“ е осветен за ползване на 23 май 2009 г. По традиция съборът в с.Ребро е на 22 май, летния празник на Св. Николай по стария стил. Водосветът е извърщен от архиерейският наместник на Трънска духовна околия (селото е в тази околия) прот. Дамян Делов (служащ в гр. Костинброд), енорийският свещеник в Брезник отец Илия Илиев и свещенникът Валентин Кантарджиев от столичния храм „Свети Седмочисленици“. Осветена е ѝ новата камбана за храма, която е поставена във високата 8 м. камбанария.[5]

На 25 април 2015 г. беше извършено пълно освещаване на храма от Браницкия епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. В светия престол на храма беше вложена частица от реброто на св. великомъченик Трифон. Заедно с епископа служиха ставрофорен иконом Ангел Ангелов, протосингел на Софийска епархия, архимандрит Пахомий, игумен на Дивотинския манастир, и свещ. Константин Стойчев от Брезник, който е енорийски свещеник и на малкото село Ребро (с около 30 постоянни жители).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Постоянното население е около 85 души.[6]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото функционират кметско наместничество и магазин. Общопрактикуващ лекар работи в с. Режанци. [7]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Между селата Кривонос и Ребро се намира манастирската църква „Св. Никола“, която е архитектурен и художествен паметник от епохата на Възраждането.

От селото започва и маршрут за изкачването на връх Любаш (1398 м) – най-високият връх в едноименната планина.

Язовирите: Брезнишки извор (2 км), Бегуновци (8 км) и Слаковци (11 км) са популярна дестинация за любителите на риболова.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Генерал Ваклин Церковски.[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Междуградският транспорт е със разписание: Перник – Ребро – Лялинци: 7.50 и 16.30 (всеки делничен ден, събота и неделя.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.breznikonline.com
  2. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 153
  3. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 154
  4. www.temanews.com
  5. dveri.bg
  6. www.breznikonline.com
  7. www.breznikonline.com
  8. tribunabg.com
  9. www.pernikdnes.com