Режанци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Косово вижте Режанце.

Режанци
Общи данни
Население 88 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 700 – 999 m m
Пощ. код 2380
Тел. код 07752 от България, 003597752 от чужбина
МПС код РК
ЕКАТТЕ 17796
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)
Режанци в Общомедия

Режанци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра югозападно от Брезник, в близост до местността Остри връх. Наблизо се намират язовирите Конска, Слаковци, Бегуновци и Извор.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на Илинден, 2 август.

На днешното си място, на 4,5 км югозападно от гр. Брезник. Към октомври 2012 г. селото се обитава постоянно от 62 души. Надморска височина 817 м. Почва чернозем-смолница, някога с най-висок добив на пшеница от декар в Западна България.

Старото село наричано някога Илотоп, се е намирало на около 2 км в посока югоизток – в близост до мястото, където е открито Режанското съкровище. Разрушено и изгорено от хората на Кара Фейзи. Черквата „СВ. Пророк Илия“ е „поновена“ през 1867 г., които личи от каменен надпис над вратата от чорбаджи Миленко и родата му. На 100 м от черквата има оброчен кръст от 18 в., над когото до преди 30 г. имаше вековен бряст. Черквата е вкопана в земята. Строена е през втората половина на 17 век. В църквата е имало ценни стенописи и икони.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е известно с намереното случайно при оран в една нива през 60-те години на 20 век Режанско монетно съкровище, съставено от около 6000 златни и сребърни монети от Античността.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Илия“

В селото има църква „Св. Илия“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Режанци има красива природа, чийто чист въздух всяко лято привлича множество хора на отдих и почивка сред зеленината. Множеството овощни дръвчета и големите зеленчукови градини са все още поддържани от малкото останали хора в селото.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лидия Добревска „Ех, години, години …“, Брезник 2007 г. (в тази книга авторката споделя дългогодишния си опит и разказва за Граовските обичаи и традиции)

Източници[редактиране | редактиране на кода]