Брезник (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Брезник)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брезник (община)
Map of Breznik municipality (Pernik Province).png
Общи данни
Област Област Перник
Площ 404.04 km²
Население 6 926 души
Адм. център Брезник
Брой селища 35
Управление
Кмет Васил Узунов
(независим)
Общ. съвет 13 съветници
   БСДП (5)
   БСП (3)
   ГЕРБ (3)
   Нова алтернатива (2)
Bulgaria Breznik Municipality geographic map bg.svg

Община Брезник се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.

Община Брезник, административна сграда

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Перник. Тя е част от историко-географската област Краище и в частност по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 404,038 km2 заема 4-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 16,88% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Брезник представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. Югоизточната част на общината се заема от високата 700 – 800 m Брезнишка котловина с площ около 60 km2. Тук в коритото на река Конска (десен приток на Струма) при квартал „Палилула“ на село Велковци се намира най-ниската ѝ точка от 680 m н.в. От запад, север и изток котловината е оградена от ниски планини, части от две планински редици: Завалско-Планската и Руйско-Верилската.

Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от две планини. На североизток до границата със Софийска област се простира планината Вискяр, която огражда Брезнишката котловина от североизток. Нейният най-висок връх Мечи камък (1077 m) се издига на около 1 km североизточно от село Горни Романци. На север и северозапад котловината се огражда от южните части на дългата и тясна Завалска планина. Нейната най-висока точка връх Китка (1181 m) се намира на 1,4 km северозападно от село Завала.

Югозападната половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Руйско-Верилската планинска редица. На запад от Брезнишката котловина до долината на река Светля (десен приток на Струма) се простира планината Любаш. Нейният едноименен връх 1399 m се издига на около 2 km северозападно от село Ребро. На югоизток в района на село Гигинци чрез ниска седловина Любаш се свързва с друга ниска планина Черна гора, която също е част от Руйско-Верилската планинска редица. В пределите на община Брезник попадат нейните северни най-високи части, като най-високата ѝ точка връх Тумба (1129 m) се издига в най-южния ъгъл на общината. Най-западната част на община Брезник, на запад от долината на река Светля се заема от източните разклонения на Ерулска планина. В нея на 1 km югозападно от село Душинци се издига най-високата ѝ точка Големи връх (1480,5 m), която е и най-висока точка на общината.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Брезник принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Беломорския и Черноморския. През северната част на общината преминава участък от главния вододел на България. В предилете на общината той започва от връх Остра чука (1364 m) в Ерулска планина, продължава на изток през Големи връх (1480,5 m), завива на север, а южно от село Ерул (община Трън) – на югоизток. От връх Росен (1361 m) продължава на североизток през връх Редованица (1287 m) и достига до връх Корпин (1308 m). От там продължава на изток и югоизток, като южно от село Кривонос се изкачва на билото на планината Любаш и се спуска по източният ѝ склон до шосето БрезникТрън, в близост до разклона за село Ребро. От там продължава на север по билото на Завалска планина до връх Китка (1181 m) северозападно от село Завала. След това завива на изток, а североизточно от село Завала – на югоизток и следи билото на планината Вискяр до района на село Бабица, където напуска пределите на община Брезник.

Към Беломорския водосборен басейн принадлежат реките Конска и Светля, които са десни притоци на река Струма. Река Конска протича през община Брезник с цялото си горно и средно течение, основно през Брезнишката котловина, а река Светля – с най-горното си течение между планините Ерулска и Любаш.

Към черноморския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на река Ябланица (десен приток на Ерма) и най-горните течения на няколко малки реки принадлежащи въм водосборните басейни на реките Ерма и Габерска, които се вливат отляво в река Нишава на сръбска територия.

Основен водоснабдителен източник за питейно водоснабдяване е язовир „Красава“ с обем 3 мил.м3. От язовира са водоснабдени – град Брезник и селата Ноевци, Бегуновци, Велковци, Режанци и Бабица. На територията на община Брезник са изградени 6 микроязовира – Брезнишки, Красавски, Завалски, Бегуновски, Слаковски и Конска.

Климат, горски фонд, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на общината е умерено континентален с изразени температурни инверсии в Брезнишката котловина. Средната температура на най-студеният месец януари в Брезник е -1,7 °C, а средната температура на най-топлия месец юли е 19,6 °C. Преобладаващите ветрове са от север и северозапад.

Размерът на горските територии е 108 900 дка и съставлява 28,6% от територията на общината. Горската растителност е представена от смесен тип гори, като най-типични дървесни видове са бял бор, черен бор и бук.

Най-типичните представители на фаунистичното разнообразие са: дива свиня, сърна, пъдпъдъци, създаващи условия за развитие на ловния туризъм.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6945 100,00
Българи 6410 92,30
Турци 7 0,10
Цигани 189 2,72
Други 11 0,16
Не се самоопределят 12 0,17
Не отговорили 316 4,55

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 35 населени места с общо население 6945 жители (към 1 февруари 2011).[2]

Списък на населените места в община Брезник, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Арзан 17 8,321 Завала 8 12,757
Бабица 26 13,121 Конска 101 12,792
Банище 73 16,408 Банишор Кошарево 253 23,774
Бегуновци 117 10,587 Красава 17 7,528
Билинци 5 5,193 Кривонос 8 6,295
Брезник 4123 23,481 Муртинци 17 5,951
Брезнишки извор 35 8,503 Извор Непразненци 64 7,274
Брусник 4 9,917 Ноевци 624 16,470
Велковци 212 9,171 Озърновци 4 4,968
Видрица 19 7,596 Ребро 46 11,554
Гигинци 136 16,636 Режанци 100 11,730
Гоз 8 12,271 Ръжавец 17 7,632
Горна Секирна 19 14,232 Садовик 116 16,016
Горни Романци 31 8,539 Слаковци 264 14,280
Гърло 64 9,188 Сопица 110 10,602
Долна Секирна 198 25,701 Станьовци 69 9,720
Долни Романци 11 9,557 Ярославци 15 7,000
Душинци 14 9,283 ОБЩО 6945 404,038 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Банишор на с. Банище;
  • МЗ № 232/обн. 6 март 1946 г. – признава м. Озърновци за с. Озърновци;
  • Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Извор на с. Брезнишки извор;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава селата Конска и Режанци и ги обединява в едно ново населено място – с. Граово;
– признава н.м. Непразненци за отделно населено място – с. Непразненци;
  • Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава с. Граово и възстановява селата Конска и Режанци като отделни населени места;
  • Указ № 120/обн. 14 април 1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;[3].

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85.3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  2. Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ
  3. Решение № 120 от 25 март 1998 г.. // ДВ. бр. 42 от 14 април 1998 г. ciela.net. Посетен на 19 юни 2014. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]