Вискяр

Вискяр
	Изглед от планината Вискяр
	Местоположение на картата на България Координати: 42°45′39.99″ с. ш. 22°56′39″ и. д. / 42.761111° с. ш. 22.944167° и. д.
Общи данни
Местоположение	България; Софийска област; Област Перник
Част от	Завалско-Планска планинска редица
Най-висок връх	Чеканска бука
Надм. височина	1136 m
Подробна карта
	Вискяр в Общомедия

Тази статия е за планината. За едноименното село вижте Вискяр (село).

Вискяр е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

Планината е разположена между Бурелската котловина на север и Софийската котловина на североизток, а на юг склоновете ѝ постепенно потъват в Брезнишката котловина. На югозапад чрез Ярославската седловина (964 m) се свързва със Завалска планина, а на югоизток чрез Радуйската седловина (830 m) – с планината Люлин. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 15 km, а максималната ѝ ширина е около 5 – 6 km.

Вискяр е ниска планина, с централен рид с плоско било и къси, силно разчленени склонове. Най-високата точка е връх Чеканска бука (1136 m), разположен на 4 – 5 km северно от село Брусник. Изградена е предимно от горнокредни андезити, пясъчници, туфи и туфити. Тя е слабо залесена – по североизточните ѝ склонове има малки широколистни гори от бук и дъб, а югозападните ѝ са обезлесени. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. От нея водят началото си реките Габерска (ляв приток на Нишава) и Сливнишка (от басейна на Искър), а югозападните и южните и склонове се отводняват от малките, леви притоци на река Конска (десен приток на Струма).

В планината и по нейните склонове са разположени 1 град и 30 села.

Софийска област – 18 села: Братушково, Бърложница, Горно село, Гургулят, Гълъбовци, Делян, Драготинци, Дреатин, Златуша, Начево, Пищане, Повалиръж, Радуловци, Ракита, Храбърско, Цацаровци, Чеканец и Ялботина;
Област Перник – 1 град и 13 села: Арзан, Бабица, Брезник, Брусник, Вискяр, Гоз, Горни Романци, Долни Романци, Завала, Красава, Озърновци, Радуй, Расник и Ярославци.

В южната си част планината се пресича от два пътя от Държавната пътна мрежа:

От град Брезник до село Златуша, на протежение от 13,2 km – участък от третокласен път № 638 Брезник – Златуша – Божурище.
От село Гълъбовци до град Брезник, на протежение от 13,5 km – участък от третокласен път № 811 Беладие хан – Сливница – Брезник.

По югоизточното ѝ подножие, през Радуйската седловина преминава участък от трасето на жп линията Перник – Волуяк.