Храбърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храбърско
Общи данни
Население 631 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,689 km²
Надм. височина 681 m
Пощ. код 2224
Тел. код 07176
МПС код СО
ЕКАТТЕ 77400
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Кметство
   - кмет
Храбърско
Георги Евтимов
(ГЕРБ)

Храбърско е село в Западна България. То се намира в Община Божурище, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Храбърско попада в границите на община „Божурище“. Намира се в североизточното подножие на планината Вискяр, на 23 км. северозападно от София.


История[редактиране | редактиране на кода]

Не е известна точната дата на възникването на селото. Образувано е още преди османската власт.

Легендата разказва, че по времето на царуването на княз Борис I Покръстител –IX, X век по тези места живеели двама братя на име Хар и Хер и сестра им Белла. Земите им се простирали от с. Мало Бучино до с. Балище.

След време братята и сестрата разделили земите си. Хер и неговото потомство дало начало на с. Хераково. Сестрата Белла образувала с. Белица, а брат им Хар със своята дружина се сражавали храбро с враговете и селото им било наречено Храбърско.

Отначало то било на мястото на сегашната махала „Черен Пешо“ или „Старо село“, покрай сегашния Европейски път Е 80. Светлините на селото нощем обаче лесно ориентирали разбойниците, върлуващи по този път и така многото нападения и грабежи наложили преместването на селото по-далеч от пътя. Отишли далеч в гората, където е сегашното село. Изсекли дърветата, освободили място и построили къщи.

По време на османската власт нивите на цялото село били собственост на бей. Чифликът му бил в Герен махала. Сега местността се нарича „Турска бара“.

Хората от селото често се бунтували и участвали във въстанията през XVIII и XIX век. Когато завършила Руско-турската освободителна война през 1877 – 78 г. турците, заедно с жените и децата им били изгонени. Много от тях разпродали земите си на богати храбърчани. Разпродажбата била в злато.

Една година след това, в 1879 г., в селото било открито първото училище от 1-во до 4-то отделение. Нямало специална сграда за децата, а била наета частна къща. По-късно било построено училището, което изгоряло през 1953 г. по време на прожекция на кино-филм. След това било построено ново и по-голямо училище „Христо Ботев“ от 1-ви до 8-ми клас. През 2002 г. училището е закрито, само 2,5 месеца преди да се навършат 124 години от откриването му. Сега децата учат в общинския център – Божурище, на 15 км.

Първият учител в селото бил Жельо Попов.

През 1901 г. с общи усилия хората построили черква с името „Свето Възкресение ” (Спасовден). На този ден бил, (както е и сега) съборът на селото. Първото бебе кръстено в черквата бил Спас Прекръски.

Останало без свещеник, в края на комунистическия период, селото не е полагало грижа за църквата си, такава не е проявила и Софийската митрополия. Стига се дотам, че храмът почти рухва. Преди десетина години с усилията на свещеника Асен Божилов, църковното настоятелство и кмета започва постепенно разчистването на останките от стария храм и се построява нов върху старите основи, но вече с хубава камбанария, изградена е и ниска сграда за нуждите на различните църковни треби. Храмът „Св. Възнесение Господне“ е осветен на 1 май 2010 година от Знеполския епископ Йоан.

През селото е минавал стар римски път, от който и сега има остатъци.

Полето на селото е почти равно и много плодородно.

Югозападно от селото се издига връх „Дебели дел ”, залесен с борова гора, а зад него се издига „Остри връх ”.

Селото има и читалище „Просвета“. То се намира в сградата на кметството. Фолклорната група към читалището е многократен носител на награди от Националния събор за автентичен фолклор – град Копривщица. Към него функционира и библиотека, но фондът ѝ е остарял и не се подновява поради липса на средства.

Има все още действаща детска градина „Българче“, филиал към ОДЗ „Детелина“ – гр. Божурище. В началото е била самостоятелна ЦДГ, но впоследствие, поради намаляване на бройката на децата, преминава като филиал.

В центъра на селото е изграден паметник на загиналите за свободата на България жители на Храбърско.

В махала „Старо село“ се намира и язовир Храбърско, който е подходящ за любителски и спортен риболов.

В близост до селото минава и „Беличка“ река, извираща от планината Вискяр.

През Храбърско минава ж.п. линията София-Волуяк-Перник.

През 2009 г. е създаден парк с детска площадка, реализиран проект по програмата „Красива България“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в границите на Софийска епархия на Българската православна църква. Има само един православен храм – „Възнесение Господне“, обслужван към 2009 г. от свещеник Асен Божилов. [1]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите във войните от Храбърско и района.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Училище „Христо Ботев“- закрито 2002 г., само 2,5 месеца преди да се навършат 124 години от откриването му. Сега децата учат в общинския център – Божурище, на 15 км.
  • Читалище „Просвета“ – намира се в сградата на кметството. Към читалището функционира библиотека. Фондът ѝ обаче е остарял и не се подновява поради липса на средства.

Фолклорната група към читалището в с. Храбърско е многократен носител на награди от Националния събор за автентичен фолклор-град Копривщица

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Производство на зърнени култури, животновъдство, добив на лигнитни въглища от Храбърски въглищен участък /участъкът е закрит и не работи/, изграден микроязовир. Гара на жп линията София-Волуяк-Перник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Историята на селото е публикувана с любезното съдействие на г-жа Стефка Алексиева, дългогодишен директор на у-ще „Хр.Ботев“- Храбърско.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]