Български държавни железници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
БДЖ
National Railways.jpg
21.04.10 Sofia 31005 (6168607167).jpg
Информация
Място Флаг на България България
Уебсайт http://www.bdz.bg/
Пусната 10 август 1885 г.
Дължина 4,070 km
Междурелсие 1,435 mm

Карта
  • Railway map of Bulgaria.png
БДЖ в Общомедия

„Български държавни железници“ ЕАД (известна и със съкращението БДЖ) е държавна компания в България, най-големият железопътен оператор в страната.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

До 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.[1]

От 1990-те год. БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност:

  • 67% по-малък брой превозени пътници,
  • 70% по-малко пътникокилометри,
  • 68% по-малко количество на превозените товари и
  • 63% по-малко тонкилометри.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г., а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията ЛюбимецБелово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)Нова ЗагораЯмбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).

През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София[3]

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.

В съответствие със съвременната практика в Европейския съюз през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.

Железопътен парк[редактиране | редактиране на кода]

Българските държавни железници разполагат с 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).

Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака.

Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощните електрически локомотиви в БДЖ са от серия 46. Те са доставени през 1986 – 1987 г. Строени са в завода ELECTROPUTERE, Крайова и са с мощност 5100 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Най–мощните дизел–електрически локомотиви, обслужващи влакове по все още неелектрифицирaните линии в България са от серия 07. Новите германски ел. локомотиви Siemens Dispolok са с мощност 6400 kW.

Най-новите единици тягов подвижен състав са доставените през 2005 г. от „Сименс транспортни системи“ 25 броя двувагонни дизелови мотрисни влакове Desiro Classic, серия 10. През 2007 и 2008 г. се доставят отново от „Сименс транспортни системи“ 15 тривагонни електрически мотриси Siemens Desiro серия 30 и 10 четиривагонни серия 31.

Влакове[редактиране | редактиране на кода]

Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове:

  • бърз влак със задължителна резервация (БВЗР, RБВ);
  • бърз влак (БВ);
  • пътнически влак (ПВ) и
  • крайградски пътнически влак (КПВ).

Бързите влакове със задължителна резервация (БВЗР) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория – „експресен влак“. Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор.

Холдинг „Български държавни железници“ поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:

През 2017г. (от 1-ви Юли 2017г) за първи път в историята на БДЖ и благодарение на основно ремонтираните с европейски средства 1-ва и 8-ма ЖП линии, стана възможно пускането на редовен БВЗР с максимална скорост от 150 km/h. Това е БВЗР "Слънчев Бряг", който за целта се обслужва от модернизирани в Končar Elloc – Zagreb електрически локомотиви серия 46 200 и с вагони серии 21–50 (второкласен купеен), 10–50 (първокласен купеен) и 84–97 (вагон – бистро) (Виж "Фотогалерия").

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. БДЖ с 9 млн. лв. загуба за 2008 г. въпреки държавната помощ за 135 млн. лв.. // Инвестор.БГ, 2009. Посетен на 22 юли 2009.
  2. Димитров, Велико. Социална функция и успех. // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Посетен на 26 юни 2007.
  3. Българските държавни железници днес. // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Подвижният състав на влаковете може да видите тук.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]