Български държавни железници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
БДЖ
Български държавни железници
BDZ logo.png
21.04.10 Sofia 31005 (6168607167).jpg
Информация
Място Флаг на България България
Уебсайт http://www.bdz.bg/bg/
Пусната 10 август 1885
Дължина 4,070 km
Междурелсие 1,435 mm
Схема
Railway map of Bulgaria.png
БДЖ в Общомедия

„Български държавни железници“ ЕАД (известна и със съкращението БДЖ) е държавна компания в България, най-големият железопътен оператор в страната.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

До 2002 г. също поддържа основната част от железопътната инфраструктура в страната, която тогава е отделена в Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. През 2008 г., в допълнение към субсидиите за пътувания на определени категории пътници, тя получава и 135,5 милиона лева пряка държавна помощ, но дори и с нея завършва годината с над 9 милиона лева загуба.[1]

От 1990-те год. БДЖ е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност:

  • 67% по-малък брой превозени пътници,
  • 70% по-малко пътникокилометри,
  • 68% по-малко количество на превозените товари и
  • 63% по-малко тонкилометри.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе – Варна. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г.[3] Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км. Линията Мездра-Видин е открита през 1913 г., а Подбалканската линия (Бургас-Карлово-София) през 1952 г.

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870 – 1874 г. барон Хирш построява жп линията ЛюбимецБелово, с отклонения Търново Сеймен (дн. Симеоновград)Нова ЗагораЯмбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.

Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1435 мм) и второстепенните (полунормални – с ширина 750 – 800 мм).

През 1936 г. в БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София[4]

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.

В съответствие със съвременната практика в Европейския съюз през 2002 г. поддържането на железопътната мрежа е отделено в самостоятелната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като е лицензиран втори железопътен оператор през 2004 г.

Железопътен парк[редактиране | редактиране на кода]

Българските държавни железници разполагат с 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм и 32 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм).

Парният подвижен състав се състои от 1159 единици, като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция. Електрическият подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влака.

Целият тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощните електрически локомотиви в БДЖ са от серия 46. Те са доставени през 1986 – 1987 г. Строени са в завода ELECTROPUTERE, Крайова и са с мощност 5100 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за обслужване на експресни влакове (сега наречени „ускорени бързи влакове“). Най–мощните дизел–електрически локомотиви, обслужващи влакове по все още неелектрифицираните линии в България са от серия 07. Новите германски ел. локомотиви Siemens Dispolok са с мощност 6400 kW.

Най-новите единици тягов подвижен състав са доставените през 2005 г. от „Сименс транспортни системи“ 25 броя двувагонни дизелови мотрисни влакове Desiro Classic, серия 10. През 2007 и 2008 г. се доставят отново от „Сименс транспортни системи“ 15 тривагонни електрически мотриси Siemens Desiro серия 30 и 10 четиривагонни серия 31.

Влакове[редактиране | редактиране на кода]

Националният железопътен превозвач предлага на своите клиенти пътувания на средни и дълги разстояния със следните категории пътнически влакове:

Бързите влакове със задължителна резервация (БВЗР) са преки наследници на останалата в миналото търговската категория – „експресен влак“. Разписанието на бързите влакове със задължителна резервация се изготвя на базата на задълбочени анализи на пътникопотока по основните железопътни артерии. Основно и ненарушимо правило при изготвянето на графика за движение на бързите влакове със задължителна резервация е условието те да спират на минимален брой гари, което да им осигури максимално бързо придвижване от точка А до точка Б по маршрута им. За експресното движение на тази категория влакове значение имат още доброто техническо състояние на тяговия (локомотивен) и подвижния (вагонен парк) състав, с който разполага железопътният оператор.

Холдинг „Български държавни железници“ поддържа и експлоатира следните бързи влакове със задължителна резервация:

През 2017 г. (от 1-ви Юли 2017 г.) за първи път в историята на БДЖ и благодарение на основно ремонтираните с европейски средства 1-ва и 8-ма ЖП линии, стана възможно пускането на редовен БВЗР с максимална скорост от 150 km/h. Това е БВЗР „Слънчев Бряг“, който за целта се обслужва от модернизирани в Končar Elloc – Zagreb електрически локомотиви серия 46 200 и с вагони серии 21 – 50 (второкласен купеен), 10 – 50 (първокласен купеен) и 84 – 97 (вагон – бистро) (Виж „Фотогалерия“).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. БДЖ с 9 млн. лв. загуба за 2008 г. въпреки държавната помощ за 135 млн. лв.. // Инвестор.БГ, 2009. Посетен на 22 юли 2009.
  2. Димитров, Велико. Социална функция и успех. // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Посетен на 26 юни 2007.
  3. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 75 – 76.
  4. Българските държавни железници днес. // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. Т. 92. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]