Летище София
| Летище София | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Sofia Airport | |||||||||||
 | |||||||||||
 | |||||||||||
| IATA: SOF • ICAO: LBSF | |||||||||||
| Данни | |||||||||||
| Тип летище | гражданско | ||||||||||
| Собственик |  България | ||||||||||
| Оператор | „СОФ Кънект” АД[1] | ||||||||||
| Обслужва | София Столична община | ||||||||||
| Местоположение | София, България | ||||||||||
| Открито | 16 септември 1937 г. | ||||||||||
| Хъб на | |||||||||||
| Часова зона | EET (UTC+2) | ||||||||||
| • Лятно време | EEST (UTC+3) | ||||||||||
| Надм. височина | 1742 ft / 531 m | ||||||||||
| Координати | 42°41′42″N 23°24′30″E / 42.69500° с.ш. 23.40833° и.д. | ||||||||||
| Уебсайт | www.sofia-airport.eu | ||||||||||
| Карта | |||||||||||
  SOF Местоположение в България | |||||||||||
| Писти | |||||||||||
| |||||||||||
| Статистика (2022) | |||||||||||
| Пътници общо | 6 003 653[2] 78,5% | ||||||||||
| Товари общо (т) | 20 528[3] 2,9% | ||||||||||
| Движ. на самолети | 53 772 | ||||||||||
| Летище София в Общомедия | |||||||||||
Летище „София“ (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София (на английски: Sofia Airport), е най-голямото и най-натовареното летище в България.
Разположено е на около 10 km източно от центъра на столицата. От 2020 година е отдадено на 35-годишна концесия на „Соф Кънект“ АД [4]. Летището е хъб за националния авиопревозвач – България Ер, както и за нискотарифните авиокомпании Ryanair и Wizz Air. Летище София е база и за единствената българска авиокомпания, която изпълнява полети на дълги разстояния – GullivAir. Аеропортът отбелязва значително нарастване на пътникопотока през последните години, след като нискотарифните авиокомпании започват да оперират полети от и до летището. Вследствие, през 2019 г. през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници.[5] Тенденцията на повишение на обслужените пасажери е силно повлияна от коронавирусната пандемия от COVID-19 през 2020 и продължаваща през 2021 година, която негативно рефлектира върху пътникопотока отчетен на летището (и в световен мащаб)[6]. През изминалата година е регистриран пътникопоток от 3.4 милиона пасарежи, което е 52.7% понижение спрямо 2019 година.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[8] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. Георги Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.
Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните през 2001 г. През 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободният достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международният сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.
Развитието на летището продължава.. След пет години на около 2 km от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новият „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.
На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафтен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафтна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.
На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.
На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.
Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]
През 90-те години на XX век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.
Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.
Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]
На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.
База Луфтханза Техник на Летище София[редактиране | редактиране на кода]
Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Луфтханза Текник груп изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети, които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Луфтханза Текник в Шанън, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Луфтханза като първият клиент на Луфтханза Техник София.[9]
Нови събития[редактиране | редактиране на кода]
На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.
На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.
Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.
Hа 24 август 2011 правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.
Нова контролна кула[редактиране | редактиране на кода]
На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София.[10]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца.[11]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.
Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Метростанция Летище София-Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.
Автобуси[редактиране | редактиране на кода]
Три автобусни линии обслужват летището. E84 и E184 свързват двата терминала със Софийския университет, като E84 тръгва от Терминал 2 и спира на Терминал 1 по пътя, а E184 прави цикъла в обратна посока, тръгвайки от Терминал 1 и спира на Терминал 2 по пътя си към центъра. Автобус 384 обслужва само Терминал 2, като го свързва до Метростанция Цариградско шосе.
Такси[редактиране | редактиране на кода]
Yellow! таксиметровата компания е официално избрана за официален и лицензиран превозвач за срок от 5 години, с възможност за разширяване с още 3, след търг с други по-големи таксиметрови компании.
Авиокомпании и дестинации[редактиране | редактиране на кода]
Зимно разписание 2023[12]: Зимното разписание на летище София се отличава с екзотични предложения до Занзибар, Танзания, както и Момбаса, Кения и полети до добре познати дестинации като Египет, Тунис и Мароко ще продължат и през зимния сезон. Ново допълнение към чартърната програма на European Air Charter е Кабо Верде.
От друга страна, редовни полети ще сързват допълнително София с Атина със Sky Express. Нова дестинация е Стокхолм, Швеция до която Wizz Air ще лети два пъти седмично.[13]
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.
През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база.[14]
Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.
За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г.
За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано).[15]
Данни за годишен трафик[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Пътници | Промяна | Карго (тона) |
Промяна | Самолета движение |
Промяна |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1998 | 1 250 700 | 10 180 | 24 726 | |||
| 1999 | 1 236 610 | 1,1% |
12 378 | 21,6% |
25 178 | 1,8%
|
| 2000 | 1 127 866 | 8,8% |
11 036 | 10,8% |
24 785 | 1,6%
|
| 2001 | 1 107 682 | 1,8% |
10 381 | 5,9% |
21 860 | 11,8%
|
| 2002 | 1 214 198 | 9,6% |
12 482 | 20,2% |
24 211 | 10,8%
|
| 2003 | 1 356 469 | 11,7% |
13 461 | 7,8% |
25 517 | 5,4%
|
| 2004 | 1 614 304 | 19,0% |
14 472 | 7,5% |
28 700 | 12,5%
|
| 2005 | 1 874 000 | 16,1% |
14 725 | 1,7% |
32 188 | 12,2%
|
| 2006 | 2 209 350 | 17,9% |
15 241 | 3,5% |
38 119 | 18,4%
|
| 2007 | 2 745 880 | 24,3% |
17 392 | 14,1% |
43 005 | 12,8%
|
| 2008 | 3 230 696 | 17,7% |
18 294 | 5,2% |
48 626 | 13,1%
|
| 2009 | 3 134 657 | 3,0% |
15 093 | 17,5% |
45 698 | 6,0%
|
| 2010 | 3 296 936 | 5,2% |
15 322 | 1,5% |
47 061 | 3,0%
|
| 2011 | 3 474 933 | 5,4% |
15 887 | 3,7% |
47 153 | 0,2%
|
| 2012 | 3 467 455 | 0,2% |
16 249 | 2,3% |
40 806 | 9,0%
|
| 2013 | 3 504 326 | 1,1% |
17 039 | 4,9% |
40 526 | 7,4%
|
| 2014 | 3 815 158 | 8,9% |
17 741 | 4,1% |
42 120 | 4%
|
| 2015 | 4 088 943 | 7,2% |
18 727 | 2,2% |
44 416 | 4,3%
|
| 2016 | 4 980 387 | 21,8% |
21 157 | 13,0% |
51 829 | 16,7%
|
| 2017 | 6 489 738 | 30,3% |
20 818 | 0,3% |
57 670 | 11,3%
|
| 2018 | 6 962 040 | 7,3% |
22 251 [16] | 6,6% |
60 771 [17] | 5,4%
|
| 2019 | 7 107 096 [18] | 2,1% |
23 987 [19] | 7,8% |
61 371 [20] | 1%
|
| 2020 | 2 937 846 [21] | 58,7% |
23 042 [22] | 3,9% |
35 954 [23] | 41,4%
|
| 2021 | 3 364 151 [24] | 14,5% |
21 141 [25] | 8,3% |
40 771 [26] | 13,4%
|
| 2022 | 6 003 653 [27] | 79% |
20 528 [28] | 3% |
53 772 [29] | 32%
|
Най-натоварени маршрути по брой седмични излитания[редактиране | редактиране на кода]
Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София.[30] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.
| Град | Летища | Седмични излитания |
Авиокомпании |
|---|---|---|---|
 Лондон
|
(GTW) Гетуик (LHR) Хийтроу (LTN) Лутън (STN) Станстед |
35 | Easyjet British Airways / Bulgaria Air WizzAir Ryanair |
 Франкфурт
|
(FRA) Франкфурт на Майн (HHN) Франкфурт-Хан |
28 | Bulgaria Air / Lufthansa Wizz air |
| Варна
|
(VAR) Варна | 22 | Bulgaria Air |
| Мюнхен
|
(MUC) Йозеф Щраус (MMG) Меминген |
21 | Lufthansa Ryanair / Wizz air |
 Виена
|
(VIE) Швехат | 18 | Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair |
 Париж
|
(BVA) Бове (CDG) Шарл де Гол |
Ryanair / WizzAir Air France / Bulgaria Air | |
 Варшава
|
(WAW) Фредерик Шопен | 13 | LOT Polish Airlines |
 Тел Авив
|
(TLV) Бен Гурион | 12 | Bulgaria Air / El Al / Ryanair / Wizz air |
| Рурска област
|
(CGN) Кьолн/Бон (DTM) Дортмунд |
11 | Ryanair WizzAir |
Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация[редактиране | редактиране на кода]
| # | Град | Авиокомпании | Брой |
|---|---|---|---|
| 1. | Лондон
|
British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir | 403 081 |
| (-) 2.
|
Франкфурт на Майн
|
Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir | 142 070 |
| (2) 3.
|
Виена
|
Austrial Airlines, Bulgaria Air, Ryanair | 139 185 |
| (1) 4.
|
Мюнхен
|
Lufthansa, Ryanair, WizzAir | 121 166 |
| (2) 5.
|
 Истанбул
|
Turkish Airlines | 106 036 |
| (2) 6.
|
Варна
|
Bulgaria Air, Ryanair | 105 954 |
| (1) 7.
|
 Милано
|
Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir | 105 632 |
| (-) 8.
|
Тел Авив
|
Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines and Tourism, Ryanair, Wizz air | 101 474 |
| (3) 9.
|
Париж
|
Air France, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir | 92 346 |
| (-) 10.
|
Рим
|
Bulgaria Air, ITA Airways, Ryanair, WizzAir | 79 144 |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
2001 г. Терминал 1
-
2011 г. Терминал 1
-
2005 г. Терминал 1
-
2001 г. интериор на Терминал 1
-
Терминал 2
-
Терминал 2
-
Терминал 2
-
Терминал 2, май 2006
-
Чек-ин на Терминал 2
-
2009 г. Ландшафтен парк на Терминал 2
-
2012 г. Новата контролна кула с Терминал 2 на Летище София
-
Летище София Т2
-
Диаграма на летище София
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.economy.bg
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ www.dir.bg
- ↑ www.sofia-airport.bg
- ↑ news.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София, архив на оригинала от 5 април 2013, https://web.archive.org/web/20130405082039/http://www.sofia-airport.bg/pages/gallery.aspx?g=1, посетен на 2013-04-13
- ↑ Lufthansa Technik Sofia. // Lufthansa-technik.com, 18 декември 2018. Посетен на 17 януари 2019. Архив на оригинала от 2011-02-28 в Wayback Machine.
- ↑ Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
- ↑ „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ https://www.travelnews.bg/
- ↑ Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
- ↑ Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ www.sofia-airport.bg
- ↑ www.sofia-airport.bg
- ↑ www.sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ www.sofia-airport.bg
- ↑ sofia-airport.eu
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
