Летище София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Авиобаза Враждебна)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Летище София
Sofio, flughaveno, 2010.jpg
IATA: SOFICAO: LBSF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Flag of Bulgaria.svg България
Оператор Летище София ЕАД
Обслужва София
Столична община
Местоположение София, България
Хъб на
Надм. височина 1 742 ft / 531 m
Координати 42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д. / 42.695; 23.4083
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Карта
Sofia location map.png
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в София
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Пътници общо 6 962 040[1]
Летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“. През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2% повече от облсужената бройка през 2018 година. [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[3] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Flughafen Sofia PD 2011 4.JPG

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Sofio, flughaveno, 2010.jpg

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Летище София - panoramio.jpg

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[4]

Нови събития[редактиране | редактиране на кода]

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [5]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [6]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Метростанция Летище София-Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Град Летище Авиолинии
Европа
Флаг на Австрия Австрия
Виена Швехат – Виена Austrian Airlines / Bulgaria Air / Laudamotion
Флаг на Белгия Белгия
Брюксел Завентем – Брюксел Bulgaria Air
Шарлероа Шарлероа – Брюксел Ryanair / Wizz air
Флаг на България България
Бургас Бургас Сезонна лято: Bulgaria Air
Варна Варна Bulgaria Air
Флаг на Великобритания Великобритания
Бирмингам Бирмингам Ryanair
Бристъл Бристъл Сезонни зима: EasyJet / Enter Air / Ryanair
Единбург Единбург Ryanair / Сезонна зима: EasyJet
Ливърпул Ливърпул Ryanair
Лондон Гетуик – Лондон EasyJet / Norwegian Air International (сезонна) / Wizz air |започва от 1 юни|[7]
Лутън – Лондон Wizz air
Станстед – Лондон Ryanair
Саутхенд – Лондон Сезонна зима: EasyJet
Хийтроу – Лондон British Airways / Bulgaria Air
Манчестър Манчестър EasyJet / Сезонна зима: Jet2.com
Нотингам Ийст Мидландс Сезонни зима: Ryanair
Флаг на Германия Германия
Берлин Тегел – Берлин Bulgaria Air / EasyJet |от 30 март|
Шьонефелд Ryanair
Дортмунд Дортмунд Wizz air
Дюселдорф Дюселдорф Eurowings
Карлсруе Карлсруе-Баден Баден Ryanair
Кьолн Кьолн/Бон Ryanair
Мюнхен Йозеф Щраус – Мюнхен Lufthansa
Меминген Ryanair / Wizz air
Нюрнберг Нюрнберг Wizz air
Франкфурт на Майн Франкфурт Bulgaria Air / Lufthansa / Wizz air |спира от 27 март|[8]
Хамбург Хамбург Ryanair
Щутгарт Щутгарт Eurowings
Флаг на Гърция Гърция
Атина Елефтериос Венизелос – Атина Aegean Airlines / Bulgaria Air / Ryanair
Каламата Каламата Сезонна лято: Ryanair
Ханя Ханя Сезонна лято: Ryanair
Флаг на Дания Дания
Билунд Билунд [9] Wizz air |започва от 3 юни|
Копенхаген Каструп – Копенхаген Wizz air
Флаг на Република Ирландия Ирландия
Дъблин Дъблин Ryanair
Флаг на Испания Испания
Аликанте Елче – Аликанте Сезонни лято: Bulgaria Air / Wizz air
Барселона Ел Прат – Барселона Ryanair / Wizz air
Сезонна лято: Bulgaria Air
Валенсия Кастейон – Валенсия Сезонна лято: Ryanair
Манисес – Валенсия Bulgaria Air (от 2 юни) / Wizz air
Мадрид Барахас – Мадрид Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air
Малага Малага Bulgaria Air / Wizz air
Палма де Майорка Палма де Майорка Сезонна лято: Bulgaria Air
Флаг на Италия Италия
Бари Бари Wizz air !Временно отменени полети![10]
Болоня Болоня Wizz air !Временно отменени полети![11]
Венеция Тревизо – Венеция Ryanair
Катания Катания Wizz air !Временно отменени полети![12]
Милано Бергамо – Милано Ryanair / Wizz air !Временно отменени полети![13]
Малпенса – Милано Bulgaria Air !Временно отменени полети![14]
Наполи Наполи Wizz air !Временно отменени полети![15]
Рим Фиумичино – Рим Alitalia / Bulgaria Air
Чампино – Рим Ryanair
Кипър
Ларнака Ларнака Bulgaria Air / Wizz air
Пафос Пафос Сезонна лято: Ryanair
Флаг на Малта Малта
Малта Малта Wizz air
Флаг на Нидерландия Нидерландия
Айндховен Айндховен Ryanair / Wizz air
Амстердам Схипхол – Амстердам Bulgaria Air / Transavia |приключва на 30 март 2020| [16]
Флаг на Полша Полша
Варшава Шопен – Варшава LOT Polish Airlines
Флаг на Португалия Португалия
Лисабон Лисабон Сезонни лято: Bulgaria Air / Wizz air
Флаг на Румъния Румъния
Букурещ Отопени – Букурещ TAROM
Флаг на Русия Русия
Москва
Шереметиево – Москва Aeroflot / Bulgaria Air
Санкт Петербург Санкт Петербург Bulgaria Air (започва от 18 април)[17] / Wizz air |започва от 2 юли|[18]
Флаг на Словакия Словакия
Братислава Братислава Wizz air
Флаг на Сърбия Сърбия
Белград Никола Тесла – Белград Air Serbia
Флаг на Турция Турция
Истанбул Истанбул Turkish Airlines
Анталия Анталия Сезонни чартърни: Freebird Airlines / TAILWIND HAVAYOLLARI
Флаг на Украйна Украйна
Киев Бориспол – Киев Ryanair / Windrose Airlines
Одеса Одеса Bulgaria Air
Флаг на Унгария Унгария
Будапеща Ференц Лист – Будапеща LOT Polish Airlines (от 30 март 2020) [19]/ Wizz air
Флаг на Франция Франция
Марсилия Прованс – Марсилия Ryanair
Ница Лазурен бряг – Ница Wizz air
Париж Бове – Париж Ryanair / Wizz air
Шарл де Гол – Париж Bulgaria Air
Флаг на Хърватия Хърватия
Загреб Франьо Туджман – Загреб Сезонна лято: Croatia Airlines (започва от 1 май)[20]
Флаг на Чехия Чехия
Прага Вацлав Хавел – Прага Bulgaria Air
Флаг на Швейцария Швейцария
Базел Базел-Мюлуз-Фрайбург Wizz air
Женева Женева Wizz air
Цюрих Клотен – Цюрих Bulgaria Air
Азия
Флаг на Армения Армения
Ереван Звартноц - Ереван Wizz air (от края на март) [21]
Флаг на Израел Израел
Ейлат Рамон Овда – Ейлат Сезонно зима: Wizz air
Тел Авив Бен Гурион – Тел Авив Bulgaria Air / (сезонна лято) Corendon Airlines[22] |от 24 май| / El Al / Israir Airlines and Tourism (сезонна) / Ryanair / Wizz air
Флаг на Йордания Йордания
Акаба Крал Хюсеин – Акаба Сезонно зима: Ryanair
Флаг на Катар Катар
Доха Хамад – Доха Qatar Airways
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства
Дубай Ал Мактум – Дубай Wizz air
Дубай Flydubai
Африка
Флаг на Египет Египет
Хургада Хургада Сезонно зима: BH Air/ Bulgaria Air Charter

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Летище София - panoramio (1).jpg

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [23]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [24]

LBSFPlan2002.PNG

Данни за годишен трафик[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610 Понижение1,1% 12 378 Повишение21,6% 25 178 Повишение1,8%
2000 1 127 866 Понижение8,8% 11 036 Понижение10,8% 24 785 Понижение1,6%
2001 1 107 682 Понижение1,8% 10 381 Понижение5,9% 21 860 Понижение11,8%
2002 1 214 198 Повишение9,6% 12 482 Повишение20,2% 24 211 Повишение10,8%
2003 1 356 469 Повишение11,7% 13 461 Повишение7,8% 25 517 Повишение5,4%
2004 1 614 304 Повишение19,0% 14 472 Повишение7,5% 28 700 Повишение12,5%
2005 1 874 000 Повишение16,1% 14 725 Повишение1,7% 32 188 Повишение12,2%
2006 2 209 350 Повишение17,9% 15 241 Повишение3,5% 38 119 Повишение18,4%
2007 2 745 880 Повишение24,3% 17 392 Повишение14,1% 43 005 Повишение12,8%
2008 3 230 696 Повишение17,7% 18 294 Повишение5,2% 48 626 Повишение13,1%
2009 3 134 657 Понижение3,0% 15 093 Понижение17,5% 45 698 Понижение6,0%
2010 3 296 936 Повишение5,2% 15 322 Повишение1,5% 47 061 Повишение3,0%
2011 3 474 933 Повишение5,4% 15 887 Повишение3,7% 47 153 Повишение0,2%
2012 3 467 455 Понижение0,2% 16 249 Повишение2,3% 40 806 Понижение9,0%
2013 3 504 326 Повишение1,1% 17 039 Повишение4,9% 40 526 Понижение7,4%
2014 3 815 158 Повишение8,9% 17 741 Повишение4,1% 42 120 Повишение4%
2015 4 088 943 Повишение7,2% 18 727 Повишение2,2% 44 416 Повишение4,3%
2016 4 980 387 Повишение21,8% 21 157 Повишение13,0% 51 829 Повишение16,7%
2017 6 489 738 Повишение30,3% 20 818 Понижение0,3% 57 670 Повишение11,3%
2018 6 962 040 Повишение 7,3% 22 251 [25] Повишение 6,6% 60 771 [26] Повишение 5,4%
2019 7 107 096 [27] Повишение 2,1% 23 987 [28] Повишение 7,8% 61 371 [29] Повишение 1%
2020 (31.01) 558 601 [30] Повишение 5,9% 1 983 [31] Повишение 18,2% 4 858 [32] Повишение 4,3%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитания[редактиране | редактиране на кода]

Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София. [33]

Март
Град Летища Седмични
излитания
Авиокомпании
Flag of the United Kingdom.svg Лондон (LGW) Гетуик
(LHR) Хийтроу
(LTN) Лутън
(SEN) Саутхенд
(STN) Станстед
61 easyJet, Norwegian Air International
British Airways, Bulgaria Air
WizzAir
easyJet
Ryanair
Flag of Austria.svg Виена (VIE) Швехат 34 Austrian Airlines, Bulgaria Air, Lauda
Flag of Germany.svg Мюнхен (FMM) Меминген
(MUC) Франц Йозеф Щраус
26 Ryanair, WizzAir
Lufthansa
Flag of Germany.svg Франкфурт (FRA) Франкфурт на Майн Lufthansa, Bulgaria Air, WizzAir
Flag of Israel.svg Тел Авив (TLV) Бен Гурион 23 Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines & Tourism, Ryanair, WizzAir
Flag of Turkey.svg Истанбул (ISL) Истанбул 21 Turkish Airlines
Flag of Bulgaria.svg Варна (VAR) Варна 19 Bulgaria Air
Flag of Greece.svg Атина (ATH) Елевтериос Венидзелос 17 Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair
Flag of Belgium.svg Брюксел (BRU) Завентем
(CRL) Шарлероа
15 Bulgaria Air
Ryanair, WizzAir
Flag of Poland.svg Варшава (WAW) Шопен 14 LOT Polish Airlines
Flag of France.svg Париж (BVA) Бове
(CDG) Шарл де Гол
12 Ryanair, Wizz air
Bulgaria Air
Flag of Italy.svg Рим (CIA) Чампино
(FCO) Фиумичино
Ryanair
Alitalia, Bulgaria Air
Flag of Germany.svg Северен Рейн-Вестфалия (CGN) Кьолн
(DTM) Дортмунд
(DUS) Дюселдорф
Ryanair
WizzAir
Eurowings
Flag of Qatar.svg Доха (DOH) Хамад 11 Qatar Airways
Flag of Spain.svg Мадрид (МAD) Барахас Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Flag of Italy.svg Милано (BGY) Бергамо Ryanair, WizzAir
Flag of the Netherlands.svg Амстердам (AMS) Схипхол 10 Bulgaria Air, Transavia
Flag of Russia.svg Москва (SVO) Шереметиево Aeroflot, Bulgaria Air

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация[редактиране | редактиране на кода]

2019 г.[34]
# Град Авиокомпании Брой
1. Flag of the United Kingdom.svg Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 464 381
Повишение(7) 2. Flag of Germany.svg Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 235 178
Повишение(-) 3. Flag of Germany.svg Мюнхен Lufthansa, Ryanair, WizzAir 177 904
Повишение(-) 4. Flag of Austria.svg Виена Austrian Airlines, Bulgaria Air, Laudamotion 173 238
Повишение(1) 5. Flag of the Netherlands.svg Амстердам Bulgaria Air, Transavia 140 638
Понижение(3) 6. Flag of Italy.svg Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 140 361
Понижение(2) 7. Flag of Israel.svg Тел Авив Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, Ryanair, WizzAir 136 370
Понижение(6) 8. Flag of Bulgaria.svg Варна Bulgaria Air, WizzAir 132 371
Понижение(1) 9. Flag of Greece.svg Атина Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 116 965
Понижение(6) 10. Flag of Italy.svg Рим Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 113 105

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.sofia-airport.bg.
  2. www.sofia-airport.bg
  3. Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София
  4. Lufthansa Technik Sofia. // Lufthansa-technik.com, 18 декември 2018. Посетен на 17 януари 2019.
  5. Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012. (на български)
  6. „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012. (на български)
  7. www.travelsmart.bg
  8. simpleflying.com
  9. www.travelsmart.bg
  10. https://www.economic.bg/bg/news/12/wizz-air-otmenya-reditsa-poleti-do-italiya-zaradi-koronavirusa.html
  11. https://www.economic.bg/bg/news/12/wizz-air-otmenya-reditsa-poleti-do-italiya-zaradi-koronavirusa.html
  12. https://www.economic.bg/bg/news/12/wizz-air-otmenya-reditsa-poleti-do-italiya-zaradi-koronavirusa.html
  13. https://www.economic.bg/bg/news/12/wizz-air-otmenya-reditsa-poleti-do-italiya-zaradi-koronavirusa.html
  14. https://www.economic.bg/bg/news/12/balgariya-er-anulira-poletite-si-do-milano-do-27-mart.html
  15. https://www.economic.bg/bg/news/12/wizz-air-otmenya-reditsa-poleti-do-italiya-zaradi-koronavirusa.html
  16. www.luchtvaartnieuws.nl
  17. money.bg
  18. money.bg
  19. www.fly4free.pl
  20. www.dnevnik.bg
  21. https://www.economic.bg/bg/news/12/wizz-air-shte-leti-ot-sofiya-do-erevan-ot-kraya-na-mart.html
  22. www.routesonline.com
  23. Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
  24. Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
  25. sofia-airport.bg
  26. sofia-airport.bg
  27. www.sofia-airport.bg
  28. www.sofia-airport.bg
  29. www.sofia-airport.bg
  30. sofia-airport.bg
  31. sofia-airport.bg
  32. sofia-airport.bg
  33. www.sofia-airport.bg
  34. sofia-airport.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]