Летище Цюрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Летище Цюрих
Zurich airport img 3324.jpg
IATA: ZRHICAO: LSZH
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Flughafen Zürich AG
Местоположение Цюрих, Швейцария
Надм. височина 1416 ft / 432 m
Уебсайт zurich-airport.com
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
10L/28R 8202 2500 бетон
32R/14L 10 827 3 300 бетон
34R/16L 12 139 3 700 бетон
Летище Цюрих в Общомедия

Летище Цюрих (на немски: Flughafen Zürich (ZRH/LSZH)), познато като Летище Цюрих Клотен е най-голямото международно летище в Швейцария и хъб на Swiss International Air Lines. То обслужва Цюрих, най-големият град в Швейцария и общините Клотен, Румланг, Оберглатт, Винкел, и Опфикон, които всички са в кантон Цюрих. Летището е разположено на 13 км северно от центъра на Цюрих.[1][2]

Летището е притежавано от Flughafen Zürich AG компания, която е на борсата SIX Swiss. Основния акционер в компанията е кантон Цюрих с 33,33% плюс една акция и град Цюрих с 5% от акциите. Няма други притежатели на акции, с дялове по-големи от 3%.[3]

Истрория[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1980[редактиране | редактиране на кода]

A Swissair Douglas DC-8 на летище Цюрих през 1965

Първият полет извършен извън територията на Швейцария е на 21 Юли 1921 г., но търсенето на подходящо място за основно летище в кантон Цюрих не започва до 1943 г. През 1945 г. федералното правителство решава, ча Цюрих е мястото за основно летище и продава 655 хектара Клотен Ordnance Depot на кантон Цюрих. Така кантон Цюрих има контрол над летището. Строителството на летището започва следващата година.[4]

Първите полети през западната писта са през 1948 г. Нов терминал е отворен през 1953 г., с голямо авиошоу, което продължава 3 дни. През 1947 г. през летището за преминали 133 638 пътника на 12 766 полета, през 1952 372 832 пътника на 24 728 полета. Първото разширение на летището е предложено през 1956 г., но бюджетът на разширението не е одобрен от Швейцарското правителство до 1958 г. Строителството на новият терминал завършва през 1961 г.[4][5]

На 18 февруари 1969 г. полет 432 на El Al е атакуван по време на подготовката на излитане, от 4 въоръжени членове на Народен фронт за освобождение на Палестина. Атаката е отблъснати от охраната на самолета, в резултат на което единият от терористите и вторият пилот в резултат на раните си загиват. На 18 януари 1971 г. на самолет на „БалканIl-18D достига до летище Цюрих в мъгла, под клисадата. Самолетът се разбива и избухва в пламъци, на около 700 метра северно от летището, при контакта на лявото крило и колесник със земята. Умират 7 членове на екипажа и 38 пътници.[6][7]

През 1970 г. е предложено ново преустройство на летището и Терминал В е завършен през 1971 г. Първите сигнали за завишен шум от летището са известни от 1972 г., когато е разрешено извършването на полети през нощта, както и през 1974 г. когато е въведен нов маршрут за приземяване. Писта 14/32 е отворена през 1976 г., когато започва реконструкцията на 16/34 г.[4]

След 1980[редактиране | редактиране на кода]

Шумът от самолетите започва да притеснява жителите и през 1984 година е взето съгласието движението да се пренасочва през немското въздушно пространство. Следващата голяма стъпка е решението за приватизация на летището от кантон Цюрих. Като това се случва не по-рано от 2000 г. Междувременно е сменен и операторът на аеропорта. След Атентатите от 2001 година, полетите на Swissair не се изпълняват поради съображения за сигурност. Въпреки въведеният "спасителен план" от властите за компанията, нейните активи биват разпродадени и летището губи много от оборота си. Едва през 2005 година след като Lufthansa поема управлението над Swiss International Air Lines, летището се "съживява".

Терминали и дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Терминал A[редактиране | редактиране на кода]

Терминал A е най-старият, отваря врати през 1971 година и има формата на пръст. Обслужва вътрешните полети и тези от шенгенското пространство.

Терминал B[редактиране | редактиране на кода]

Терминалът е открит 1975 година, но през 2011 година бива разширен. Обслужва полетите от шенгенското и извън-шенгенското пространство.

Терминал E[редактиране | редактиране на кода]

Терминалът обслужва международните полети. Изграден е между пистите 16/34 и 14/32.

Дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Летището е свързано със 162 направления в 62 държави.

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Greece.svg Aegan Airlines Атина
Сезонно: Ираклио, Родос
Flag of Ireland.svg Aer Lingus Дъблин
Flag of Russia.svg Aeroflot Москва „Шереметиево“
Flag of Germany.svg Air Berlin Аликанте, Берлин „Тегел“, Бриндизи, Гран Канария, Дюселдорф, Катания, Ланцароте, Ла Палма, Ларнака (до 13 ноември), Палма де Майорка, Тенерифе – юг, Фаро, Фуертвентура, Фунчал
Сезонно: Закинтос, Зилт, Ибиса, Ираклио, Корфу, Кос, Ламеция Терме, Неапол, Олбия, Родос, Самос
Flag of Canada.svg Air Canada Торонто
Flag of Spain.svg Air Europa Мадрид
Flag of France.svg Air France Париж "Шарл дьо Гол"
Flag of Serbia.svg Air Serbia Белград
Flag of Italy.svg Alitalita Рим „Фиумичино“
Flag of the United States.svg American Airlines Ню Йорк
Flag of Austria.svg Austrian Airlines Виена, Грац, Дюселдорф, Лион, Лугано, Люксембург, Мюнхен, Нюрнберг, Щутгарт
Flag of the United Kingdom.svg British Airways Лондон "Сити", Лондон „Хийтроу“
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air София
Flag of the United States.svg Delta Airlines Ню Йорк
Сезонно: Атланта
Flag of the United Kingdom.svg easyJet Амстердам, Берлин "Тегел", Лисабон, Лондон „Гетуик“, Лондон „Лутън“, Хамбург
Flag of Switzerland.svg Edelweiss Air Анталия, Гран Канария, Канкун (от 17 април 2017), Ланцароте, Ларнака, Мавриций, Палма де Майорка, Прищина, Пунта Кана, Рио де Жанейро, Сан Хосе (от 9 май 2017), Скопие, Тампа, Тенерифе-юг, Фуертвентура, Фунчал, Хавана, Хургада, Шарм еш-Шейх
Сезонно: Бодрум, Ванкувър, Варна, Даламан, Единбург, Ибиса, Калгари, Каляри, Кейп Таун, Корфу, Кос, Ламеция Терме, Лас Вегас, Мале, Маракеш, Марса Алам, Миконос, Олбия, Пула, Пукет, Рейкявик, Родос, Сан Диего (от 9 юни 2017), Санторини, Севиля, Сплит
Flag of Israel.svg El Al Тел Авив
Flag of the United Arab Emirates.svg Emirates Дубай Интърнешънъл
Flag of the United Arab Emirates.svg Etihad Airways Абу Даби
Flag of Germany.svg Eurowings Дюселдорф, Залцбург (от 12 януари 2017), Хамбург
Flag of Switzerland.svg Germania Flug Бейрут, Гран Канария, Ларнака (до 15 ноември 2016), Палма де Майорка, Фунчал
Сезонно: Агадир, Анкара (от 16 юни 2017), Бургас, Варна, Вилнюс, Ираклио, Калви, Кос, Ла Палма, Рованиеми, Сплит, Фуертвентура, Херез де ла Фронтера (от 6 април 2017), Хургада
Сезонни чартърни: Порто
Flag of Switzerland.svg Helvetic Airways Бари, Бирмингам, Брюксел, Будапеща, Букурещ "Отопени", Варшава, Грац, Гьотеборг, Манчестър, Милано "Малпенса", Неапол, Охрид, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Прищина, Скопие, София, Флоренция, Хановер, Щутгарт
Сезонно: Бордо, Инвърнес, Менорка, Тромсьо, Ханя, Шанън
Сезонни чартърни: Гран Канария, Закинтос, Ираклио, Кос, Ларнака, Марса Алам, Палма де Майорка, Рованиеми, Родос, Хургада
Flag of Spain.svg Iberia Мадрид
Flag of the Netherlands.svg KLM Амстердам
Flag of South Korea.svg Korean Air Сеул „Инчон“
Flag of Poland.svg LOT Варшава
Flag of Germany.svg Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
Flag of Qatar.svg Qatar Airways Доха
Flag of Sweden.svgFlag of Norway.svgFlag of Denmark.svg Scandinavian Airlines Копенхаген, Осло, Стокхолм "Арланда"
Flag of Singapore.svg Singapore Airlines Сингапур
Flag of Switzerland.svg Swiss International Air Lines Амстердам, Атина, Банкок, Барселона, Белград, Берлин „Тегел“, Бостън, Брюксел, Будапеща, Букурещ „Отопени“, Валенсия, Варшава, Венеция, Виена, Гран Канария, Дар-ес-Салаам, Делхи, Дубай, Дъблин, Дюследорф, Женева, Йоханесбург, Кайро, Копенхаген, Лисабон, Лондон "Гетуик" (от 24 декември 2016), Лондон „Хийтроу“, Лос Анджелис, Мадрид, Малага, Манчестър, Маями, Милано „Малпенса“, Монреал, Москва "Домодедово", Мумбай, Мускат, Найроби, Ния (от 7 април 2017), Нюарк, Ню Йорк, Осло, Палма де Майорка, Париж „Шарл дьо Гол“, Пекин, Порто, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сан Франциско, Сао Пауло, Сингапур, Стокхолм, Тел Авив, Токио-Нарита, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Хонг Конг, Чикаго „О'Хеър“, Шанхай
Сезонно: Аликанте, Бриндизи, Измир, Истанбул „Ататюрк“, Катания, Малта, Палермо, Сантяго де Компостеля, Сараево, Солун
Flag of Portugal.svg TAP Portugal Лисабон, Порто
Flag of Thailand.svg Thai Airways Банкок
Flag of the Netherlands.svg Transavia Амстердам (от 21 февруари 2017)
Flag of Turkey.svg Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“
Flag of the United States.svg United Airlines Вашингтон – Дълес, Нюарк
Flag of Spain.svg Vueling Аликанте, Барселона, Гран Канария, Ланцароте, Лисабон, Лондон "Лутън", Малага, Порто, Прага (от 2 юни 2017), Рим „Фиумичино“, Тенерифе – юг
Сезонно: Ибиса, Сантяго де Компостеля

Статистики[редактиране | редактиране на кода]

Най-натоварени европейски маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Летище Цюрих през 1956
Летище Цюрих и Швейцарските Алпи в заден план
Интериорът на залата за пристигащи
Swiss International Air Lines
Най-натоварени маршрути (2015)[8]
Летище Брой пътници
1 Flag of the United Kingdom.svg Лондон „Хийтроу“ 1,073,950
2 Flag of Germany.svg Берлин „Тегел“ 987,574
3 Flag of Austria.svg Виена 956,652
4 Flag of the Netherlands.svg Амстердам 766,304
5 Flag of Germany.svg Дюследорф 740,036
6 Flag of France.svg Париж „Шарл дьо Гол“ 665,028
7 Flag of Germany.svg Франкфурт 621,070
8 Flag of Spain.svg Барселона 605,288
9 Flag of Germany.svg Хамбург 528,726
10 Flag of Turkey.svg Истанбул „Ататюрк“ 519,460
11 Flag of Switzerland.svg Женева 490,412
12 Flag of Spain.svg Мадрид 488,870
13 Flag of Spain.svg Палма де Майорка 460,160

Натоварени междуконтинентални линии[редактиране | редактиране на кода]

Най-натоварените интерконтинентални маршрути (2014) – Eurostat[9]
Летище Брой пътници
1 Flag of the United Arab Emirates.svg Дубай 478,990
2 Flag of the United States.svg Ню Йорк 460,554
3 Flag of Israel.svg Тел Авив 394,564
4 Flag of Singapore.svg Сингапур 384,892
5 Flag of Thailand.svg Банкок 306,662
6 Flag of Hong Kong.svg Хонг Конг 279,032
7 Flag of the United States.svg Нюарк 247,626
8 Flag of the United States.svg Маями 214,836
9 Flag of Oman.svg Мускат 214,050
10 Flag of the United States.svg Чикаго „О'Хеър“ 187,168
11 Flag of the United States.svg Сан Франциско 166,854
12 Flag of the United States.svg Лос Анджелис 146,474
13 Flag of India.svg Делхи 143,832
14 Flag of Japan.svg Токио "Нарита" 138,828
15 Flag of India.svg Мумбай 132,786

Натоварени авиолинии[редактиране | редактиране на кода]

Авиолинии, обслужващи Летище Цюрих (2015)
Аеролиния %
1 Flag of Switzerland.svg SWISS 54.6%
2 Flag of Germany.svg Air Berlin 5.5%
3 Flag of Switzerland.svg Edelweiss Air 4.6%
4 Flag of Germany.svg Germanwings 2.5%
5 Flag of the United Kingdom.svg British Airways 2.2%

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шаблон:Cite map
  2. GIS-ZH. // Amt für Raumentwicklung Zürich. Посетен на April 24, 2011.
  3. Corporate governance. // Zurich-airport.com. Посетен на 2014-02-13.
  4. а б в History of Zurich Airport. // Zurich-airport.com. Посетен на 2012-08-27.
  5. American Aviation 3 August 1953 p35
  6. Шаблон:ASN accident
  7. Шаблон:ASN accident
  8. http://www.bfs.admin.ch/bfs/portal/de/index/themen/11/07/blank/02/02.Document.199806.xls
  9. Database – Eurostat. // Посетен на 27 November 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zürich Airport“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.