Летище Франкфурт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летище Франкфурт
FRA June2013.JPG
IATA: FRAICAO: EDDF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Fraport
Оператор Fraport
Местоположение Франкфурт на Майн, Германия
Надм. височина 364 ft / 111 m
Уебсайт www.frankfurt-airport.com
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
07R/25L 13 123 4 000 асфалт
07C/25C 13 123 4 000 асфалт
18A 13 123 4 000 бетон
07L/25RB 9 240 2 800 бетон
Летище Франкфурт в Общомедия

Летище Франкфурт на Майн (на немски: Flughafen Frankfurt am Main), или Рейн-Майнско летище (Rhein-Main-Flughafen), е главно международно летище, разположено до Франкфурт на Майн. Оперира се от „Fraport“ и е хъб за Lufthansa, както и за Lufthansa CityLine и Lufthansa Cargo, Condor и AeroLogic. Площта, която заема летището е 2 000 хектара земя, два терминала, които могат да обслужат 65 милиона пътници годишно, 4 писти, логистични бази, както и съоръжения за поддръжка.

То е сред водещите летища в света и най-натовареното в Германия. През него минават над 60 млн. пътници годишно, което го нарежда на 4-то място в Европа след „Хийтроу“ (Лондон), „Шарл дьо Гол“ (Париж) и „Ататюрк“ (Истанбул). То е 12-тото най-натоварено летище в света, като през 2015 г. през него са преминали 61.032 пътника. За 2015 г. летището е на първо място по карго трафик. За същата година аеропортът е определен, като летището свързано с най-много дестинации в чужди държави.

Южната част на летището е била част от военновъздушната база на Рейн-Майн, което е било част от базата на САЩ (1947 – 2005), но след това е придобита от Fraport.

Локация[редактиране | редактиране на кода]

Летището се намира на 12 км югозападно от град Франкфурт на Майн. То е разположено съвсем близо до най-натовареният пътен възел в Германия, където се срещат 2-те най-натоварени магистрали – А3 и А5.

Летището е разположено в немския метрополис Франкфурт/Рейн-Майн, който е третият най-голям във федералната република. Добре осигурено с транспорт, до него се стига с влак за не повече от 2 часа от Кьолн, Щутгарт и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първо летище[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 година на 16 ноември е открита първата авиолиния в света – Deutsche Luftschiffahrts-Aktiengesellschaft, точно във Франкфурт. След което е построено първото летище във Франкфурт, разположено на север от Бокенхайм. Първоначално аеропортът е обслужвал дирижабли. Отворено е през 1912 година и е разширено след Първата световна война. Според доклад на експерти, летището не е могло да бъде разширено повече след това.

С основаването на Deutsche Luft Hansa през 1926 година се наблюдава голямо развитие на въздушния транспорт. Дирижаблите вече не могат да отговорят на търсенето на хората. Появили се планове за ново летище, те били одобрени, но вследствие на Голямата депресия, не могли да бъдат осъществени. 1933 година плановете били одобрени и дали старт на конструирането на ново летище.

Второ летище[редактиране | редактиране на кода]

Новото летище отваря врати на 8 юли 1936 година. Първият самолет, който каца е Junkers Ju 52/3m, 6 дена по-късно и LZ 127 Graf Zeppelin. В същата година са превозени 58 000 пътници, 800 тона карго, а следващата година 1937 – 966 тона карго, 70 000 пътници. Същата година се случва сериозен инцидент. Дирижабълът от Франкфурт на Майн за Ню Йорк претърпява злополука и умират 36 пътника, това слага край на дирижаблите.

След рестрикциите за немските граждани за пътуване, 1951 година биват премахнати и гражданската авиация започва да се развива. 1952 година през летището преминали 400 000 пасажери, а година по-късно надхвърлят 500 000. В порядъка 100 – 120 самолета излитат и кацат на ден на летището. През 1955 година продължават полетите на Lufthansa, същата година ФРГ получава въздушен суверенитет от Съюзниците. Две години по-късно (1957) е разширена северната писта до 3 900 метра, правейки я съвместима и за джетовете. 1961 година летището става второто най-натоварено в Европа след Лондон „Хийтроу“ с над 2 милиона пасажери и над 80 000 кацания и излитания. Година по-късно е взето решение за нов терминал с капацитет 30 милиона пътници, но работата започва през 1965 г. Южната писта е разширена до 3,750 м.

Терминал 1 („Централен терминал“) отваря врати на 14 март 1972 година. Има 56 изхода, електронна система за багаж и 3 конкурса (A, B и C). Терминалът трябва да издържи 30 години. Пусната е и първата жп гара до аеропорт, а именно във Франкфурт на Майн. Няколко дни по-късно старият терминал („Терминал Изток“) е затворен.

Планирано е строителство на трета писта (Startbahn 18 West) още през 1973, но последват много протести. Протестите са от жители и еколози. Прогнозите са за високи нива на шум, изсичане на много от защитените дървета във Frankfurt City Forest и замърсяване. Въпреки тези протести, пистата е построена и пусната в експлоатация през 1984 година, протестите продължават. Пистата е ориентирана север – юг и използването ѝ е ограничено. Може да се използва само за излитания от север и при наличие на силни северни ветрове бива частично или изцяло затваряна.

През 1990 година започва работата по нов терминал – 2, който е представен от конкурси D, E. Налага се строежът му поради по-скорошното изчерпване на капацитета на терминал 1. Строежът е на мястото на бившия терминал „Изток“. След пускането му в експлоатация през 1994 година, летището разполага с капацитет от 54 милиона пътници за година. През 1999 година е построена жп гара до терминал 1, която е част от Колн-Франкфуртската скоростна жп линия. 2007 година е построено съоръжение за поддръжка на Еърбъс А380. Причината е, че Lufthansa искат да ситуират там своите самолети от този тип. Поради икономически причина само половината от сградата е построена. Двата терминала претърпяват големи промени, за да могат да обслужват A 380, Първият такъв влиза в експлоатация през юни 2010 г.

Планове за изграждане на четвърта писта на летището са били под въпрос още от 1997 г. насам, но поради конфликтите с изграждането на третата писта, Фрапорт приема групи от еколози на жители да участват в процеса за намиране на взаимно приемливо решение. Три години по-късно се стига до решението, а именно изграждане на къса писта (само 2,8 км), която да се използва само за излитане от малки самолети и ограничение за ползване на пистата от 23ч до 5ч., с което се ограничава и шумът. Планът е одобрен от правителството през 2007 година, но ограничението за ползването на пистата е вдигнато, тъй като аеропортът е интернационален. Изграждането на пистата започва през 2009 година.

Терминали[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Чек-ин залата в Терминал 1

Терминал 1 е най-старият терминал. Той е дълъг 420 метра. Бива разширяван няколко пъти и е разделен на 4 конкурса: A, B, C, Z. Капацитетът му е почти 50 милиона пътника годишно. Разделен е на 3 нива: на най-горното е залата за заминаващи и чек-ин гишетата, на първият етаж е залата за пристигащи, а на подземното ниво е паркингът и жп гарата. Терминалът разполага със 103 гишета.

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Slovenia.svg Adria Airways Любляна, Прищина, Тирана
Flag of Greece.svg Aegan Airlines Атина, Солун
Flag of Canada.svg Air Canada Калгари, Монреал, Торонто
Сезонно: Отава
Flag of the People's Republic of China.svg Air China Пекин, Чънду, Шанхай, Шънджън
Flag of Japan.svg All Nippon Airways Токио – Ханеда
Flag of South Korea.svg Asiana Airlines Сеул „Инчон“
Flag of Austria.svg Austrian Airlines Виена, Грац, Залцбург, Инсбрук
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air София
Flag of Germany.svg Condor Агадир, Анталия, Барбадос, Ванкувър, Варадеро, Виндхук, Гран Канария, Занзибар, Канкун, Килиманджаро, Лансароте, Ла Палма, Лас Вегас, Мавриций, Мае, Мале, Момбаса, Монтенего Бай, Олгин, Панама Сити, Пуерто Плата, Пунта Кана, Ресифи, Салвадор да Баия, Санто Доминго, Сан Хосе, Сан Хуан, Сиатъл/Такома, Тенерифе – юг, Тобаго, Форталеза, Фуертевентура, Фунчал, Хавана, Хургада
Сезонно: Анкъридж, Антигуа, Балтимор, Бангкок, Бургас, Гренада, Даламан, Джерба, Енфида, Ибиса, Ираклио, Каламата, Калгари, Кейп Таун, Корфу, Ларнака, Миконос, Минеаполис/Сейнт Пол, Ню Орлиънс (от 3 май 2017), Остин, Палма де Майорка, Портланд, Порто Санто (от 3 април 2017), Пукет, Риека, Рио де Жанейро, Родос, Самос (от 30 май 2017), Сан Диего (от 1 май 2017), Санторини, Сплит, Торонто – Пиърсън, Феърбанкс, Фор дьо Франс, Форт Лодърдейл, Уайтхорс, Халифакс, Ханя, Херес де ла Фронтера
Flag of Israel.svg El Al Тел Авив
Flag of Ethiopia.svg Ethiopian Airlines Адис Абеба
Flag of Brazil.svg LATAM Brasil Сао Пауло „Гуарулюс“
Flag of Chile.svg LATAM Чили Мадрид, Сантяго
Flag of Poland.svg LOT Варшава
Flag of Germany.svg Lufthansa Абърдийн, Абуджа, Адис Абеба, Алжир, Аликанте, Алмати, Аман, Амстердам, Анкара, Анталия, Астана, Атина, Атланта, Ашхабат, Базел/Мюлуз, Баку, Бангалор, Банкок, Барселона, Бахрейн, Бейрут, Белград, Берлин „Тегел“, Бидгошч, Билбао, Билун, Бирмингам, Богота, Болоня, Бостън, Бремен, Брюксел, Будапеща, Буенос Айрес „Езейза“, Букурещ „Отопени“, Валенсия, Ванкувър, Варшава, Вашингтон – Дълес, Венеция, Виена, Вроцлав, Гданск, Гьотеборг, Далас/Форт Уърт, Дамам, Делхи, Денвър, Детройт, Джеда, Доха, Дрезден, Дубай, Дюселдорф, Дъблин, Единбург, Женева, Загреб, Зилт, Истанбул „Ататюрк“, Йоханесбург, Казабланка, Кайро, Катовице, Киев, Копенхаген, Краков, Кувейт, Лагос, Лайпциг, Линц, Лисабон, Лион, Лондон „Сити“, Лондон „Хийтроу“, Лос Анджелис, Луанда, Люксембург, Мадрид, Малабо, Малага, Малта, Манчестър, Маракеш, Марсилия, Маями, Мексико Сити, Милано „Линате“, Милано „Малпенса“, Минск, Москва „Шереметиево“, Мумбай, Мюнхен, Мюнстер/Оснабрюк, Нагоя, Найроби, Нанкин, Наполи, Ница, Нюарк, Ню Йорк, Нюрнберг, Олбор, Орландо, Осака – Кансай, Осло, Панама Сити, Париж „Шарл дьо Гол“, Пекин, Познан, Порто, Порт Харкорт, Прага, Пуна, Рига, Рияд, Рим „Фиумичино“, Рио де Жанейро, Санкт Петербург, Сан Франциско, Сан Хосе, Сао Пауло, Севиля, Сеул „Инчон“, Сиатъл/Такома, Сингапур, София, Сткохолм, Талин, Тампа, Тел Авив, Техеран, Тирана, Токио „Нарита“, Токио „Ханеда“, Торино, Торонто – Пиърсън, Тулуза, Фаро, Филаделфия, Флоренция, Фридришхафен, Фунчал, Хамбург, Хановер, Хелзинки, Хонг Конг, Хюстън, Циндао, Цюрих, Ченай, Чикаго „О'Хеър“, Шанхай, Щутгарт
Flag of Qatar.svg Qatar Airways Доха
Flag of Sweden.svgFlag of Norway.svgFlag of Denmark.svg Scandinavian Airlines Копенхаген, Осло, Стокхолм „Арланда“
Flag of Singapore.svg Singapore Airlines Ню Йорк, Сингапур
Flag of South Africa.svg South African Airways Йоханесбург
Flag of Switzerland.svg Swiss International Air Lines Цюрих
Flag of Portugal.svg TAP Portugal Лисабон
Flag of Thailand.svg Thai Airways Банкок, Пукет
Flag of Turkey.svg Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“, Истанбул „Сабиха Гьокчен“
Flag of the United States.svg United Airlines Вашингтон – Дълес, Нюарк, Сан Франциско, Хюстън, Чикаго „О'Хеър“

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 2 е в експлоатация от 1994 година и има капацитет от 15 милиона пътника годишно. Разделен е на конкурси D и E. Има 42 изхода и е пригоден да обслужва A380.

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Ireland.svg Aer Lingus Дъблин
Flag of Russia.svg Aeroflot Казан, Москва „Шереметиево“
Flag of Germany.svg Air Berlin Берлин „Тегел“, Катания, Мадрид, Палма де Майорка
Сезонно: Ибиса, Корфу, Хургада
Flag of Spain.svg Air Europa Мадрид
Flag of France.svg Air France Париж „Шарл дьо Гол“
Flag of Namibia.svg Air Namibia Виндхук
Flag of Serbia.svg Air Serbia Белград
Flag of Italy.svg Alitalita Милано Линате, Рим „Фиумичино“
Flag of the United States.svg American Airlines Далас, Шарлот
Flag of the United Kingdom.svg British Airways Лондон „Сити“, Лондон „Хийтроу“
Flag of the Czech Republic.svg Czech Airlines Прага
Flag of the United States.svg Delta Airlines Атланта, Детройт, Ню Йорк
Flag of the United Arab Emirates.svg Emirates Дубай Интърнешънъл
Flag of the United Arab Emirates.svg Etihad Airways Абу Даби
Flag of Spain.svg Iberia Мадрид
Flag of the Netherlands.svg KLM Амстердам
Flag of South Korea.svg Korean Air Сеул „Инчон“
Flag of Ireland.svg Ryanair Аликанте, Малага, Палма де Майорка, Фаро (всички започват на 29 март 2017)
Flag of Saudi Arabia.svg Saudia Джеда, Рияд
Сезонно: Медина
Flag of Germany.svg SunExpress Deutschland Агадир, Адана, Анкара, Анталия, Газипаша, Ибиса, Измир, Ламеция Терме, Ланцароте, Луксор, Марса Алам, Палма де Майорка, Ханя, Хургада, Шарм еш-Шейх
Сезонно: Бургас, Варна, Самсун, Солун
Flag of Romania.svg TAROM Букурещ „Отопени“, Клуж-Напока
Flag of Ukraine.svg Ukraine International Airlines Киев Бориспол
Flag of Vietnam.svg Vietnam Airlines Ханой, Хошимин
Flag of Spain.svg Vueling Барселона

Луфтханза първа класа терминал[редактиране | редактиране на кода]

Lufthansa First Class Terminal

Луфтханза имат специална постройка, наречена „Първа класа терминал“, разположена до терминал 1. Тя е само за лоялни клиенти на компанията и за пътниците първа класа само и единствено на Луфтханза. За останалите пасажери, пътуващи в първа класа, но не с немската компания, имат специални зали в терминалите т.е. не ползват тази пристройка. Използва се от 300 пътника дневно, а пасажерите биват откарвани до самолетите с луксозни коли.

Терминал 3 (строи се)[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 година немското правителство взима решението да построи по още един – трети терминал за летищата във Франкфурт на Майн и в Мюнхен поради нарастващия пътникопоток. Очакванията са летището във Франкфурт да приеме над 90 милиона пасажери в бъдеще. Терминалът трябва да бъде построен от Fraport. Ще се намира южно от вече съществуващите терминали, на мястото на Рейн-Майнската военновъздушна база. Самият терминал ще е с капацитет от 25 милиона души и ще има 75 стоянки. Едва през 2015 година започва строежът, ще има 4 изхода и ще отвори врати през 2022 година. Средствата са 3 милиарда евро.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

TAM Airlines Boeing 777-300ER
Air France Airbus A318-100
United Airlines Boeing 777-200ER

Пътници[редактиране | редактиране на кода]

Пътници
2000 49,360,620
2001 Понижение 48,559,980
2002 Понижение 48,450,356
2003 Понижение 48,351,664
2004 Повишение 51,098,271
2005 Повишение 52,219,412
2006 Повишение 52,810,683
2007 Повишение 54,161,856
2008 Понижение 53,467,450
2009 Понижение 50,932,840
2010 Повишение 53,009,221
2011 Повишение 56,436,255
2012 Повишение 57,520,001
2013 Повишение 58,036,948
2014[1] Повишение 59,570,000
2015[2] Повишение 61,032,022
Source: ADV[3]

Дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Най-натоварените дестинации от летище Франкфурт (2015)[4]
Позиция Дестинация Преминали пътници Авиолинии
1 Берлин „Тегел“ 802,000 Lufthansa, Air Berlin
2 Хамбург 745,100 Lufthansa
3 Лондон „Хийтроу“ 639,500 British Airways, Lufthansa
4 Цюрих 621,070 Lufthansa, Swiss International Air Lines
5 Виена 484,200 Austrian Airlines, Lufthansa
6 Мюнхен 475,100 Lufthansa
7 Мадрид 459,400 Iberia, LAN Airlines, Lufthansa, Air Europa
8 Чикаго „О'Хеър“ 451,700 Lufthansa, United Airlines
9 Париж „Шарл дьо Гол“ 448,200 Air France, Lufthansa
10 Сингапур 429,500 Lufthansa, Singapore Airlines

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fraport AG Airport Services World Wide. Fraport AG – Fraport-Verkehrszahlen 2014: Mehr Passagiere und Fracht in Frankfurt trotz zahlreicher Streiktage. // Посетен на 2 юни 2015.
  2. fraport.de. Fraport Verkehrszahlen (PDF). // Посетен на 2016-01-15.
  3. Flughafenverband ADV. Flughafenverband ADV – Unsere Flughäfen: Regionale Stärke, Globaler Anschluss. // Посетен на 2 юни 2015.
  4. DeStatis: Luftverkehr auf allen Flugplätzen 2015, Chapters 4+5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]