Летище Никола Тесла Белград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летище Белград „Никола Тесла“
Nikola Tesla Airport.jpg
IATA: BEGICAO: LYBE
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Република Сърбия
Оператор Летище Никола Тесла АД
Местоположение Белград, Сърбия
Надм. височина 336 ft / 102 m
Уебсайт [1]
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
12/30 11 155 3400 асфалтобетон
Летище Белград „Никола Тесла“ в Общомедия

Международно летище „Никола Тесла“ Белград (на сръбски: Међународни аеродром Никола Тесла Београд) е най-голямото летище в Сърбия. Отваря врати през 1910 г. Разположено е на 12 км западно от центъра на сръбската столица. Летището разполага с два терминала. Реконструираният втори терминал отваря на 14 май 2006 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Интернационално летище Белград[редактиране | редактиране на кода]

Планирано е летището да бъде построено и да пресича река Сава, в община Нови Белград. Отворено е 25 март 1927 година под името Международно летище Белград. От следващата година (1928) започват полетите на местната компания Aeroput. Аеропортът е имал 4 писти, покрити с трева с дължина 1,100–2,900 м. Модерен терминал е построен през 1931 година, а 5 години по-късно е инсталирана и екипировка за кацане при метеорологични лоши условия. До Втората световна война летището е използвано от авиокомпании като Air France, Deutsche Luft Hansa, Imperial Airways, KLM. От април 1941 година немските окупационни сили използват летището. През 1944 година летището е разрушено. Летището бива отново построено през 1944 година и е използвано от СССР и Югославия. Гражданската авиация и карго полетите се раждат през 1945 г. От 1948 година авиокомпании като JAT Yugoslav Airlines и JUSTA започват да изпълняват полети - вътрешни и международни. Същата година западноевропейските страни възстановяват полетите си до летището.

Ново летище[редактиране | редактиране на кода]

Следвоенният период налага изграждането на ново летище и това се превръща в икономически и социален приоритет. През 1947 година започват проучвания и през 1950 година летището е включено в устройствения градски план на Белград. Документът определя бъдещия авиотрафик и включването на летището в световната система. Местоположението на новото летище е на платото Сурчин, на 15 километра разстояние от центъра на града. Благодарение на оригиналността на вижданията на планировачите на летището са изпълнени 2 условия: местоположението благоприятства навигационните, метеорологичните, конструкционните, техническите и трафиковите изисквания; и има място за развитие на летището в дългосрочен план. Планът е летището да има 1 писта, 1 скоростна пътека за рулиране, успоредна на пистата и терминален комплекс. Строежът започва през април 1958 година и приключва на 28 април 1962 година. Построена е 3000 метрова писта, успоредно на нея - и скоростна пътека за рулиране и стоянки за самолетите. Площта на терминала е 8 000 м2.

1990-2011[редактиране | редактиране на кода]

Летището е в застой по време на Югославските войни. ООН налага санкции на страната, включително и забрана за пътуване със самолет. Летището отчита загуби, както и минимален пътникопоток. Междувременно летището се нуждае от поддръжка. През 2001 година полетите са възстановени. Терминал 2 претърпява реконструкция. Изградена е нова система CAT IIIb, която позволява кацане по време на мъгли и бури. През 2006 година летището е преименувано в сегашния си вид - "Международно летище Белград "Никола Тесла"". През 2007 година е обявено, че терминалите ще бъдат свързани. Построена е нова контролна кула 3 години по-късно.

Терминали и дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Летището разполага с два терминала и заема площ от около 33 000 км2. Терминалите са разположени непосредствено един до друг, свързани чрез коридор, вторият терминал е по-голям. В първия има ресторанти и магазини. Аеропортът разполага с 27 изхода, 16 от които с ръкави. Бъдещите планове за летището са то да уголеми капацитета си до 10 милиона пътници годишно и допълнителна площ от 17 000 км2.

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 1 е единственият терминал при отварянето на летището. От него са се изпълнявали вътрешни полети в бившата СФР Югославия. През 80-те години аеропортът претърпява цялостна реконструкция, следващата такава е през 2002 година. От 1 януари 2010 година терминалът обслужва само нискотарифни компании и чартърни полети.

Авиокомпания Град – Летище
Швейцария easyJet Switzerland Женева
Нидерландия Transavia Амстердам (от 4 април 2017)
Унгария Wizz air Айндховен, Базел/Мюлхаус, Гьотеборг, Дортмунд, Карлсруе – Баден Баден, Ларнака, Лондон „Лутън“, Малмьо, Малта (от 21 май 2017), Мюхнен „Мемингем“, Нюрнберг (от 19 май 2017), Стокхолм, Париж „Бове“, Фридрихсхафен (от 19 май 2017), Хановер (от 20 май 2017)

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 2 е отворен през 1979 година. Той е реконструиран 2 пъти и отворен отново през 2006 година. Капацитетът му е 5 милиона пътници. Има 33 чек-ин гишета, офиси на авиопревозвачите, трансферни гишета.

Авиокомпания Град – Летище
Гърция Aegan Airlines Атина
Русия Aeroflot Москва „Шереметиево“
Сърбия Air Serbia Абу Даби, Амстердам, Атина, Баня Лука, Бейрут, Берлин „Тегел“, Брюксел, Букурещ „Отопени“, Виена, Дюселдорф, Загреб, Истанбул „Ататюрк“, Киев, Копенхаген, Ларнака, Лондон „Хийтроу“, Любляна, Милано „Малпенса“, Москва „Шереметиево“, Ню Йорк, Париж "Шарл дьо Гол", Подгорица, Прага, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сараево, Скопие, Солун, София, Стокхолм, Тел Авив, Тиват, Тирана, Франкфурт, Хамбург, Цюрих, Щутгарт
Италия Alitalita Рим „Фиумичино“
Австрия Austrian Airlines Виена
Обединени арабски емирства Etihad Airways Абу Даби
Обединени арабски емирства FlyDubai Дубай „Интърнешънъл“
Полша LOT Варшава
Германия Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
Норвегия Norwegian Air Shuttle Осло, Стокхолм-Арланда
Катар Qatar Airways Доха
Швейцария Swiss International Air Lines Цюрих
Румъния TAROM Букурещ „Отопени“
Турция Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“

Статистики[редактиране | редактиране на кода]

Трафик[редактиране | редактиране на кода]

Развитие на трафика през годините'[1]
Година Пътници Промяна Карго (т) Промяна Самолетодвижение Промяна
2002 1,621,798 6,827 28,872
2003 1,849,148 Повишение14% 6,532 Понижение4% 32,484 Повишение13%
2004 2,045,282 Повишение11% 8,946 Повишение37% 36,416 Повишение12%
2005 2,032,357 Понижение1% 7,728 Понижение14% 37,614 Повишение3%
2006 2,222,445 Повишение9% 8,200 Повишение6% 42,360 Повишение13%
2007 2,512,890 Повишение13% 7,926 Понижение3% 43,448 Повишение3%
2008 2,650,048 Повишение5% 8,129 Повишение3% 44,454 Повишение2%
2009 2,384,077 Понижение10% 6,690 Понижение18% 40,664 Понижение8%
2010 2,698,730 Повишение13% 7,427 Повишение11% 44,160 Повишение9%
2011 3,124,633 Повишение16% 8,025 Повишение8% 44,923 Повишение2%
2012 3,363,919 Повишение8% 7,253 Понижение10% 44,990 Повишение0%
2013 3,543,194 Повишение5% 7,679 Повишение6% 46,828 Повишение4%
2014 4,638,577 Повишение31% 10,222 Повишение33% 58,695 Повишение25%
2015 4,776,110 Повишение3% 13,091 Повишение28% 58,513 Повишение0%
2016 (1.1 – 31.10.) 4,249,497 Повишение2% 11,630 Повишение15% 50,327 Повишение0%

Най-натоварени маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Списък с 5-те най-натоварени маршрути:[2]
Град Летище(а) Излитания на седмица
(лято 2016)
Авиолинии
Flag of Montenegro.svg Тиват Тиват 50 Air Serbia, Montenegro Airlines
Flag of Montenegro.svg Подгорица Подгорица 35 Air Serbia, Montenegro Airlines
Flag of Austria.svg Виена Виена 33 Air Serbia, Austrian Airlines
Flag of Russia.svg Москва Москва „Шереметиево“ 28 Aeroflot, Air Serbia
Flag of Turkey.svg Истанбул Истанбул „Ататюрк“, „Сабиха Гьокчен“ 25 Air Serbia, Pegasus Airlines, Turkish Airlines

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Traffic Figures Archive. // Nikola Tesla Airport Official Website. Посетен на 2016-05-05.
  2. Airport Nikola Tesla Seasonal Timetable

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]