Югославски войни

Югославските войни, срещано понякога и с обобщеното Югославска война, са серия военни конфликти в периода 1991-2001 г. на територията на Югославия, които са свързани с разпадането ѝ и преразпределението на територията, населението и ресурсите ѝ между бившите субекти на федерацията и които в крайна сметка довеждат до изчезването на държавата от политическата карта на света чрез учредяването на съюза Сърбия и Черна гора.

До избухването на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г., югославските войни представляват най-сериозният военен сблъсък в Европа след Втората световна война и са последвани от значима промяна в политическата география на Балканите. По принцип те се определят като поредица етнически конфликти между сърби, от една страна, и словенци, хървати, бошняци и албанци, от друга, като включват в себе си също хърватско-босненския конфликт в Босна и Херцеговина и конфликта между албанци и македонци в Република Македония.

Югославските войни са породени от установения в бивша Югославия обществено-политически и социално-икономически режим, експлоатиран от великите сили – победителки в Световните войни през 20 век, и са катализирани от етническите и религиозни разделения в бившата федерация. Югославските войни са най-кървавият военен конфликт в Европа след Втората световна война.

За установяването и наказването на военните престъпления, извършени по време на войните, е създаден извънреден международен съд известен като Международен наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY).

Хронология на войните

Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, базирана на Караджорджевото споразумение, докато сърбите я приемат като гражданска война.

Вследствие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната през 1995 г. с операция „Преднамерена сила“, целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на Общо рамково споразумение (General Framework Agreement) за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000–110 000 и 1.8 милиона, загубили дома си. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненци страдат и от много цивилни жертви (83%) сравнено със сърбите (10%) и хърватите (5%). Систематични са изнасилванията на жени, специално в Източна Босна, извършени от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.

Според детайлния доклад за войната, направен от Централното разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. През 2005 г. Конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо прочистване съвпада с термина геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) във връзка с югославските войни през 90-те. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците заради индивидуални такива. Някои от високопоставените политически и военни лидери на Сърбия, както и на Хърватия, са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела в ICTY. Геноцидът е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите – престъпление срещу човечеството.

Югославските войни се подразделят на 3 периода:

1. Конфликти, свързани с разпадането на Югославия:

Десетдневната война в Словения (1991 г.)
Войната в Хърватия (1991 – 1995)
Войната в Босна и Херцеговина (1992 – 1995)

2. Конфликти в районите в бивша Югославия, населени с албанци:

Косовската война (1998 – 1999)
Конфликтът в долината на Прешево (1999 – 2001)
Конфликтът в Република Македония (2001 г.)

3. Военни действия на НАТО в бивша Югославия:

Операция „Преднамерена сила“ (Босна и Херцеговина, 1995)
Въздушна интервенция на НАТО срещу Югославия (1999 г.)

Източници

Югославия – последната балканска империя, Велизар Енчев, ИК „Ренесанс“, 2005 г.