Велизар Енчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велизар Енчев
дипломат, журналист, офицер в ПГУ, депутат
Роден: 7 януари 1953 г. (63 г.)
Народен представител в:
XLIII НС   

Велизар Пенков Енчев (р.1953) е дипломат, университетски преподавател, журналист и офицер в Първо главно управление /външното разузнаване/ на Държавна сигурност /1985-1989/ и в Националната разузнавателна служба /1990-1996/. След политическите промени от 1989 г. Велизар Енчев участва в политическия живот на страната. През есента на 2014 г., на изборите за 43-то Народно събрание, влиза в парламента от партия НФСБ, която с ВМРО е в коалиция „Патриотичен фронт“/ПФ/. Напуска парламентарната група само два месеца след избирането му и от 1 декември с.г. става независим депутат, обвинявайки ръководството на ПФ, че е изневерило на партийната програма и обещанията пред избирателите, давайки подкрепата си за кабинета на Бойко Борисов и неговата антисоциална политика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велизар Пенков Енчев е роден на 7 януари 1953 г. в град Гълъбово, Старозагорска област. Завършва „Журналистика“ /1973-1978/ и двегодишен факултативен курс по реторика и международни отношения /1977-1978/ в СУ "Св. Климент Охридски".

От 1978 г. работи три месеца във в. „Работническо дело“, след това в секция „Периодичен печат“ към Комитета за култура, а в края на същата година става редактор във в. „Отечествен фронт“, където отговаря за сектор „История".

Назначен е като щатен служител в Югославския сектор /към 17-ти отдел/ на ПГУ през ноември 1985 г. Този отдел работи по социалистическите страни Югославия, Китай, Албания и Румъния. През юни 1986 г. успешно завършва разузнавателна школа при ПГУ.

На 23 януари 1987 г. Велизар Енчев е изпратен зад граница на прикритието кореспондент на в. „Отечествен фронт“, „Отечествен вестник“ и БНТ в Белград. Работи в Белградската резидентура на ПГУ (след 1990 – Националната разузнавателна служба, НРС) в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) до 1993 г.[1], където отговаря за разузнавателната работа в Македония и Косово и е водещ офицер по активните мероприятия /АМ/ на югославска територия.

Паралелно с работата си като служител на разузнаването предава всекидневни кореспонденции за БНТ и БНР от бойните полета на гражданската война в Хърватия и Босна и Херцеговина /1991-1993/. На седмичните пресконференции в югославското външно министерство и в Международния пресцентър в Белград редовно поставя въпроси за антибългарската кампания на СФРЮ в международен план, реагира на антибългарски публикации в сръбски и македонски медии, влиза в публични полемики с югославски политици по спорните въпроси в българо-югославските отношения. Вестник „Нова Македония“/Скопие/ определя поведението на българския кореспондент в Белград като „агресивен великобългарски шовинизъм“. През 1992 г. организира първото официално посещение в България на лидерите на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и Доста Димовска, по време на което македонските опозиционни политици /бъдещите премиер и вицепремиер на Република Македония/ са приети от президента д-р Жельо Желев, председателя на СДС Филип Димитров и зам.-председателя на БСП Георги Първанов.

Външнополитически коментатор на Българската национална телевизия (1994-1995). Уволнен от генералния директор на БНТ Хачо Бояджиев през юни 1995 г. заради воденото от него критично предаване /Международен коментар/ срещу балканската политика на правителството на БСП и по-конкретно – заради показан в предаването документ на сръбската дипломатическа мисия в Женева, претендиращ за наличие на шопско малцинство в България. В предаването Енчев обвинява ръководеното от Георги Пирински външно министерство, че укрило изпратената от посланика ни в Женева Валентин Добрев информация за тези сръбски претенции заради идеологическата близост на БСП с режима на Слободан Милошевич. Медийната комисия на Народното събрание обсъжда казуса, като депутатите от СДС, ВМРО и БЗНС подкрепят Енчев, а народните представители от БСП порицават поведението му като тв водещ.

От Националната разузнавателна служба Велизар Енчев, с чин капитан, е уволнен през юли 1996 г. от тогавашния ръководител на службата ген. Бриго Аспарухов, по личното настояване на министър-председателя Жан Виденов.[1], след като в коментар във вестник „Македония“ /"Балканските провали на премиера"/ порицава премиерското изявление, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия, а в Егейска Македония вече не живеят българи“.

Посланик на България в Република Хърватия (1997-2002). Назначен с указ на президента Петър Стоянов по предложение на служебното правителство на Стефан Софиянски. Като ръководител на дипломатическата мисия в Загреб създава българско лоби сред хърватската интелигенция, научните среди и Католическата църква, с помощта на което се противопоставя на македонизма в Хърватия. Подкрепян от председателя на Хърватската академия на науките и изкуствата акад. Иво Падован, кардинал Кухарич и епископа на Джаково Марин Сракич, Енчев успява да постави български паметници в Джаково, Задар, Загреб, Хърватска Костайница и Самобор, с което хърватите признават българската народност на Братя Миладинови и изцяло българския характер на техните „Български народни песни“, издадени през 1861 г. в Джаково от епископ Йосип Юрай Щросмайер – голям благодетел на южните славяни. Успешно преговаря с хърватските институции за сключване на споразумение за редакция на учебниците по история и география в Хърватия с цел премахване на антибългарските страници в тях от югославския период, в които под натиска на Скопие и Белград за „македонци“ се обявяват Цар Самуил, Климент Охридски, Братя Димитър и Константин Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и др.

След 2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми. От 2013 г. води в СУ „Св.Климент Охридски“ /Факултет по журналистика и масови комуникации/ курс „Договорната база на спорните и малцинствените въпроси на Балканите“.

Доктор по международно право и международни отношения (докторска дисертация на тема „Югославската идея и нейната реализация – държавно-правна и международна“). Научен ръководител – доц. Йордан Величков. Рецензент на докторанта – проф. Кръстьо Манчев. Рецензент пред Висшата атестационна комисия/ВАК/ - проф. Благой Видин.

В периода 2003-2014 г . е и коментатор по външна политика в БНР, телевизия „Европа“ – водещ на предаването „Дипломация без маски“, телевизия „Седем дни“ – водещ на предаването „Днес“, телевизия „СКАТ“ – водещ на предаването „Дискусионно студио“.

След като в края на 2014 г. става независим народен представител, на 4 април 2015 г. във Велико Търново Велизар Енчев учредява Движение за радикална промяна „Българската пролет“ и става негов председател.

Енчев открито подкрепя декриминализирането на медицинската марихуана и еднократната доза.[2]

Авторство[редактиране | редактиране на кода]

През май 1989 г. отпечатва първата си книга – за очаквания разпад на югославската федерация със заглавие „Югославия 1988. Хроника на една година“. Автор е на многобройни аналитични и прогностични публикации за политическите и етническите процеси на Балканите. През 2005 г. издава книгата „Югославия-последната балканска империя. История, политика, етноси“, а през 2009 г. – монографията „Югославската идея“ /неговата докторска дисертация/.

През 2009 година излиза книгата му, своеобразна изповед, „Аз бях в разузнаването“, с която изказва дълбокото си възмущение от приравняването на работата му в българското разузнаване на Балканите с тази на агентите на комунистическите тайни служби, известни под абревиатурата ДС. През 2014 г. Издателство „Изток-Запад“ отпечатва второ издание на „Аз бях в разузнаването“ с приложен компактдиск с пълното му работно дело в НРС, съхранявано в Комисията по досиетата. Така Енчев става първият офицер от външното разузнаване на НРБ и Република България, разкрил документално работата си зад граница като кадрови служител на ПГУ и НРС.

След като правителството на Станишев отвори архивите на външното разузнаване и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, осъзнах, че мълчанието не е злато. [3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енчев, Велизар. Аз бях в разузнаването. Millenium, ISBN 978-954-515-043-2, 2009, София.
  2. Велизар Енчев започна петиция за легализиране на медицинската марихуана
  3. от „Аз бях в разузнаването“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]