Бриго Аспарухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бригадир Аспарухов
български разузнавач и политик
Роден
15 юли 1945 г. (77 г.)

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Народен представител в:
XXXIX НС   
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бригадир Христофоров Аспарухов е български разузнавач и политик. Депутат от парламентарната група на Коалиция за България в XXXIX народно събрание. Кандидат на Българската социалистическа партия за кмет на София на местните избори през 2007 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юни 1945 г. в село Вискяр, Пернишко. Завършва немската гимназия в Ловеч, после външна търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. Работи в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1979 г. до 1990 г. От 1991 (назначен с указ 266/28 август 1991 на президента Желю Желев) до 6 март 1997 е началник на същото управление, но вече преименувано на Национална разузнавателна служба (НРС). През 1991 г. Аспарухов става генерал-майор. На 3 май 1996 г. е удостоен със звание генерал-лейтенант.[1]

На 6 март 1997 г. президентът Петър Стоянов освобождава Бригадир Аспарухов като директор на НРС[2], а на 24 март е освободен от кадрова военна служба.[3] Аспарухов е обвиняем по дела за извършени тежки престъпления по служба

  • унищожаване досието на Атанас Тилев
  • унищожаване на архивни документи с оперативен характер
  • придобиване на имотни облаги и др.

През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, в качеството си на министър-председател, се опитва да го назначи за съветник по национална сигурност, но се срещна с широк обществен и опозиционен отпор, особено що се касае до възможността за получаване на достъп до класифицирана информация от Европейския съюз и НАТО, на лице, толкова тясно обвързано със системата на ДС и обвинено в длъжностни злоупотреби.

Женен е, има дъщеря.

Висящи обвинения[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2000 г. е обвинен в длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс. Според прокуратурата като шеф на Националната разузнавателна служба е превишил правата си и през юни 1993 г., е разпоредил да се унищожи оперативния отчет и архивните материали на секретен сътрудник на ДС. Към онзи момент е действало Постановление № 61 на МС, според което унищожаването на подобна документация е забранено. Единствено Главното управление на архивите при Министерския съвет е можело да разреши подобно действие, но разрешение за случая не е издавано. След като става народен представител, наказателното производство срещу него е спряно заради имунитет.[4] Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование ”Брюкселски” е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов, бивш главен счетоводител на „Балканбанк“ е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент – Елена Аспарухова – снаха на генерал Бриго Аспарухов.[5]

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява принадлежността на Бриго Христофоров Аспарухов като щатен служител на ДС[6].

Други[редактиране | редактиране на кода]

На пресконференция на ръководителите на специални служби проведена на 18 септември 1992 г. със сценарий за сваляне на първия кабинет на СДС, като една от линиите за атаки срещу правителството и лично срещу премиера срещу първото правителство на СДС с министър-председател Филип Димитров.

Специалните служби, наследили различни структури на бившата ДС добавят своя „принос“ към свалянето на първото правителство след 10 ноември 1989 г., в което не участва представител на бившата комунистическа партия.

В края на пресконференцията тогавашният директор на Националната разузнавателна служба ген. Бригадир Аспарухов, кадрови служител на бившето Първо главно управление на ДС и впоследствие депутат от БСП и неуспял кандидат за кмет на София на „Позитано“ 20, хвърля „бомбата“, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка със Република Македония.

Това твърдение, за което по-късно Бриго Аспарухов се извинява лично на премиера,[7] обаче е достатъчно да бъде подето от медиите, голяма част от които са контролирани от ДС, за да се предизвика политически скандал и натиск върху правителството и премиера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 91 от 3 май 1996 г., ДВ бр. 40/1996
  2. Указ № 127 от 7 март 1997 г., ДВ бр. 21/1997
  3. Указ № 153 от 24 март 1997 г., ДВ бр. 27/1997
  4. "Свири, хармонико…". // focus-news.net. Посетен на 1 септември 2007.
  5. razuznavane.com
  6. Решение №7 от 04.09.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011. Архив на оригинала от 2012-02-03 в Wayback Machine.
  7. desebg.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]