Международно летище Виена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Международно летище Виена
Flughafen Wien-Schwechat
Vienna International Airport Logo.svg
Летище Виена през 2011 г.
Летище Виена през 2011 г.
IATA: VIE • ICAO: LOWW
Данни
Тип летище частно
Оператор Flughafen Wien AG
Обслужва Виена
Местоположение Швехат, Австрия
Открито 1954 г.
Хъб на Austrian Airlines
Надм. височина 600 ft / 183 m
Уебсайт www.viennaairport.com
Карта
Austria location map.svg
48.1103° с. ш. 16.5697° и. д.
LOWW
Местоположение в Австрия
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
11/29 11 483 3500 асфалт
16/34 11 811 3600 асфалт
Статистика (2019)
Пътници общо 31 662 189 Повишение 17,1%
Международно летище Виена в Общомедия

Международното летище Виена (на немски: Flughafen Wien – Schwechat) (VIE/LOWW) е международното летище на Виена, столицата на Австрия. Намира се в Швехат, на около 18 km южно от центъра на Виена.

Летището е най-голямото летище в Австрия. То е хъб на Austrian Airlines и дъщерната им компания Tyrolean Airways, а до 2017 бе и на закритата авиокомпания НИКИ. Летището има техническата възможност да обслужва самолети, като Boeing 747, и разполага с голяма мрежа от европейски дестинации и полети на дълги разстояния до Азия, Северна Америка и Африка. През 2014 г., през летището са преминали 22 483 158 милиона пътници, което е с 2,2% повече от 2013 г. През летището са преминали 230 781 самолетодвижения.[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

В началото летището е построено като военно през 1938 г. Използвано е през Първата световна война, като място за производство и проектиране от фирмата Heinkel, като името му по това време е Heinkel-Süd. През 1945 г. е превзето от британците. През 1954 г. експлоатационна компания е създадена и летището става основното летище на Виена и Австрия. По това време летището разполага само с една писта, която през 1959 г. е разширена до 3000 m. Строителството на нова сграда на летището започва през 1989 г.

През 1972 г. е построена друга писта. През 1982 г. летището е свързано с националната магистрална мрежа Остаутобан (на немски: Ostautobahn). През 1986 г. е открита новата зала за пристигащи, като през 1988 г. източният гейт разполага с 8 ръкава за транспортиране на пътници.

На 27 декември 1985 г. офисът за билети на El Al е атакуван от палестински терористи по време на атаките в Рим и Виена.

Развитие след 1990[редактиране | редактиране на кода]

Flughafen Wien AG е един от малкото публично търгувани летищни оператори в Европа. Компанията е приватизирана през 1992 г., като Долна Австрия и Виена притежават по 20% от акциите на компанията, частна фондация с участие на служителите притежава 10% и останалите 50% са собственост на частна компания.[2] Акциите са част от търговския индекс Austrian Traded Index.

През 1992 г. е отворен новият терминал 1. Година по-късно са отворени търговският център в транзитната зона на частите на летището до гейтове B, C и D. През 1996 в западната част на летището са отворени нови 12 ръкава за пътници. До затварянето си през 2003 г. в летището има клон на веригата магазини Harrods.

През 2006 г. е построена нова контролна кула с височина 209 m. От нея има 360° свободна гледка към цялото летище, и офиси. Съществува и вечерно лазерно шоу, което трябва да приветства пътниците, дори когато са още в самолета. В периода 2004 – 2007 г. е построен офис парк в близост до летището, като той разполага с 69 000 m² площи за наемане. ВИП терминал е открит през 2006 г.

На 5 юни 2012 г. нов пътнически терминал Austrian Star Alliance Terminal (Терминал 3, известен като Skylink по време на строителството) е отворен, като това дава техническата възможност летището във Виена да има капацитет от 30 милиона пътници годишно. Строителството започва през 2004 г., като е прекратено през 2009 г. поради завишаване на цената, но е възобновено отново през 2010 г. Максималните планирани разходи възлизат на не по-малко от 770 милиона евро.[1] Сградата на новия терминал в северната част на летището има 17 ръкава за пътници и позволява по-бързото обслужване на самолети, въпреки че по-нататъшни подобрения ще бъдат необходими, за да бъде възможно обслужването на Airbus A380.

Терминали[редактиране | редактиране на кода]

109-метровата контролна кула на международното летище Виена
Austrian Airlines Boeing 767-300ER рулира на международното летище Виена
Emirates Boeing 777-300 излита от международното летище Виена

Международното летище Виена разполага с 4 терминала, наречени Терминал 1, 2 и 3[3], като те са директно построени един срещу друг, както и допълнителния временен Терминал 1А пред основната сграда. Терминал 1, 2 и 3 са свързани чрез пет връзки. В периода от 2004 г. до 2012 г. е построен Терминал 3 и новият център за излитащи за всички терминали.

Четвъртият терминал е преименуван на Регистрация (Check-in) от отварянето на Терминал 3 до юли 2014, когато всички терминали са преименувани на Терминал ... за да се предотврати объркване. Допълнително е инсталирана нова система за ориентиране.[3]

Зали за регисрация[редактиране | редактиране на кода]

  • Терминал 1[3] (временно познат като Check-in 1) е в ремонтни дейности до януари 2013 г.
  • Терминал 1A[3] (временно познат, като Check-in 1A) е временна постройка пред сградата на Терминал 1, построена за да покрие нуждите на нискотарифните компании.
  • Терминал 2[3] (временно познат, като Check-in 2) е сграда от 1960 г., която е използвана от чужди авиокомпании, които се местят на Терминал 1А, след затварянето на терминала за реконструкция през януари 2013.[4]
  • Терминал 3[3] (временно познат, като Check-in 3) със своите крила F и G е най-новата сграда на международното летище във Виена. Използва се основно от Austrian Airlines Group и повечето от членовете на алианса Star Alliance, като Emirates и Qatar Airways.

Зали[редактиране | редактиране на кода]

  • Площ B е основата на Площ C, гейтове B22 – B43 (качване с автобуси) за дестинации, които са част от Шенгенското споразумение.
  • Площ C (западна част) се използва за дестинации, които попадат и не попадат в Шенгенското споразумение, с индивидуален паспортен контрол на всеки гейт. Гейтовете от С31 – С42 са с ръкави за пътници, С35 – С41 се използват само за трансфер на пътници, а С71 – С75 пътниците се извозват с автобуси и се използва само от дестинации, които са част от „Шенген“.
  • Площ D (източна част; бивша Площ A) се използва за дестинации, които попадат в Шенгенското споразумение, като паспортният контрол се извършва в източната част. Гейтовете между D21 – D29 са с ръкави за пътници, гейтовете D31 – D37 пътниците се извозват с автобуси, също както на D61 – D70.
  • Площ F (Етаж 1 от северна част) се използва за дестинации, които попадат в Шенгенското споразумение и се състои от гейтове F01 – F37, като качването на пътници се извършва чрез ръкави и автобуси.
  • Площ G (Етаж 3 от северна част) се използва за дестинации, които не попадат в Шенгенското споразумение и имат споделен паспортен контрол на влизане в площта. Тя се състои от гейтове G01 – G37, като качването на пътници се извършва чрез ръкави и автобуси.

Полети и авиокомпании[редактиране | редактиране на кода]

Информацията е валидна към февруари 2020 г. [5]

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Greece.svg Aegan Airlines Атина
Flag of Russia.svg Aeroflot Москва Шереметиево, Санкт Петербург
Flag of France.svg Air France Париж Шарл дьо Гол
Flag of Serbia.svg Air Serbia Белград
Flag of the United Kingdom.svg British Airways Лондон „Хийтроу“
Flag of the United Kingdom.svg easyJet Амстердам, Берлин Тегел, Бристъл, Единбург, Лион, Лондон Гетуик, Манчестър, Наполи
Flag of Switzerland.svg easyJet Switzerland Базел/Мюлхаус
Flag of Spain.svg Iberia Мадрид
Flag of the Netherlands.svg KLM Амстердам
Flag of Austria.svg Lauda Агадир, Аликанте, Атина, Баня Лука, Барселона Ел Прат, Бейрут, Билун, Бирмингам, Болоня, Бордо, Бриндизи, Бристъл, Брюксел Шарлероа, Букурещ, Валенсия, Вилнюс, Гран Канария, Гьотеборг, Дубровник, Дъблин, Единбург, Катания, Киев Бориспол, Копенхаген, Ламеция Терме, Ланцароте, Лапенранта, Ларнака, Ливърпул, Лисабон, Лондон Станстед, Мадрид, Малага, Малта, Маракеш, Марсилия, Милано Бергамо, Милано Малпенса, Мюнстер, Палермо, Палма де Майорка, Париж Бове, Порто, Рига, Рим Фиумичино, Сандефьорд, Сантандер, Севиля, Солун, София, Стокхолм Скавста, Талин, Тел Авив, Тенерифе Юг, Фаро, Фуертевентура, Хелзинки, Херсон, Щутгарт
LEVEL Амстердам, Барселона Ел Прат, Париж Шарл дьо Гол
Flag of Turkey.svg Pegasus Airlines Анкара, Истанбул Сабиха Гьокчен
Flag of Romania.svg TAROM Букурещ
Flag of the Netherlands.svg Transavia Ротердам
Flag of Turkey.svg Turkish Airlines Анкара, Истанбул
Flag of Spain.svg Vueling Барселона Ел Прат, Флоренция

Терминал 3[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Ireland.svg Aer Lingus Дъблин
Flag of the People's Republic of China.svg Air China Пекин
Flag of India.svg Air India Делхи
Flag of Latvia.svg airBaltic Рига, Талин
Flag of Austria.svg Austrian Airlines Аман, Амстердам, Арбил, Атина, Базел/Мюлуз, Банкок, Барселона Ел Прат, Белград, Берлин Тегел, Бирмингам, Болоня, Брюксел, Будапеща, Букурещ, Варна, Варшава, Вашингтон Дълес, Венеция, Вилнюс, Гран Канария, Грац, Днипро, Дюселдорф, Ереван, Женева, Загреб, Залцбург, Инсбрук, Кайро, Киев Бориспол, Кишинев, Клагенфурт, Копенхаген, Кошице, Краков, Кьолн/Бон, Лайпциг, Ланцароте, Ларнака, Лвов, Лион, Лондон Хийтроу, Манчестър, Маракеш, Милано Малпенса, Минск, Монреал Трюдо, Москва Домодедово, Мюнхен, Наполи, Ница, Нюарк, Ню Йорк, Нюремберг, Одеса, Осло, Париж Шарл дьо Гол, Пекин, Подгорица, Прага, Прищина, Рим Фиумичино, Сараево, Сибиу, Скопие, Солун, София, Стокхолм Арланда, Тел Авив, Тенерифе-юг, Техеран, Тирана, Токио Нарита, Франкфурт, Хамбург, Цюрих, Чикаго О'Хеър, Шанхай, Щутгарт, Яш
Flag of Belgium (civil).svg Brussels Airlines Брюксел
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air София
Flag of Israel.svg El Al Тел Авив
Flag of the United Arab Emirates.svg Emirates Дубай Интърнешънъл
Flag of Ethiopia.svg Ethiopian Airlines Адис Абеба
Flag of Germany.svg Eurowings Гран Канария, Дюселдорф, Катания, Кьолн/Бон, Ланцароте, Малага, Марса Алам, Прищина, Тенерифе Юг, Фаро, Фуертевентура, Хамбург, Хановер, Щутгарт
Flag of South Korea.svg Korean Air Сеул Инчон
Flag of Poland.svg LOT Варшава
Flag of Germany.svg Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
Flag of Luxembourg.svg Luxair Люксембург
Flag of Qatar.svg Qatar Airways Доха
Flag of Jordan.svg Royal Jordanian Аман
Flag of Switzerland.svg Swiss International Air Lines Цюрих
Flag of Portugal.svg TAP Portugal Лисабон

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Интериор от терминал 1
Интериор от терминал 1A
Интериор от терминал 3
Най-натоварени линии на летище Виена, без транзитни пътници (2014)
Място Дестинация Пътници Промяна
2011 – 12
Място Дестинация Пътници Промяна
2011 – 12
Европа и Турция 16 Букурещ 493 478 Понижение 3,6%
1 Франкфурт 1 346 063 Повишение 2,9% 17 Копенхаген 379 201 Понижение 8,6%
2 Цюрих 957 652 Повишение 1,0% 18 Щутгарт 337 241 Повишение 0,4%
3 Лондон 911 471 Повишение 8,0% 19 София 322 671 Понижение 4,8%
4 Дюселдорф 791 427 Повишение 4,2% 20 Анталия 280 144 Повишение 17,2%
5 Берлин 785 324 Повишение 6,7% Международни
6 Париж 768 681 Повишение 0,0% 1 Дубай 458 614 Повишение 3,3%
7 Истанбул 681 679 Повишение 4,5% 2 Тел Авив 313 089 Понижение 4,4%
8 Москва 646 994 Понижение 11,3% 3 Банкок 282 782 Повишение 5,3%
9 Хамбург 560 490 Повишение 3,6% 4 Ню Йорк 220 545 Повишение 1,8%
10 Мюнхен 539 321 Понижение 3,6% 5 Ларнака 201 852 Повишение 22,4%
11 Амстердам 535 891 Повишение 4,1% 6 Токио 148 393 Понижение 0,2%
12 Брюксел 430 718 Повишение 5,1% 7 Вашингтон 147 538 Повишение 17,0%
13 Рим 425 907 Повишение 9,6% 8 Доха 119 537 Повишение 22,5%
14 Барселона 421 406 Повишение 10,8% 9 Торонто 117 349 Повишение 12,0%
15 Милано 415 314 Повишение 9,2% 10 Чикаго 116 118 нова линия
Източник: Statistik Austria

Наземен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Подземната железопътна гара

Железопътен транпосрт[редактиране | редактиране на кода]

Регионалните влакове на Виена – линия S7 осигурява връзката с центъра на Виена. Билетите за тези влакове позволяват пътуване и с метро, автобус и трамвай. По-скъпите влакове City Airport Train свързват директно летището с централната гара на Виена за 16 минути.

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Международното летище на Виена се намира на автомагистрала А4, която свързва с центъра на Виена и Будапеща. Летището има собствен изход на магистралата наречен Flughafen Wien – Schwechat. Братислава е свързана с летището с автомагистрала А6, която се отделя от А4 на изток. Таксиметрови услуги са достъпни на летището, също и наемане на коли.

Автобусен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусен транспорт обслужва връзки до различни места във Виена, но и до градовете Братислава, Будапеща и Бърно. Добра автобусна връзка има между Братислава и Виена[6], която се изпълнява 21 пъти на ден.

Катастрофи и инциденти[редактиране | редактиране на кода]

  • До 2015 г. на международното летище Виена не е имало фатални инциденти от 1955 г., когато Convair CV-340 се разбива при подход към летището. Убити са 7 и ранени 29 пътници и екипаж на борда.[7]
  • На 12 юли 2000 г. Hapag-Lloyd полет 3378 се разбива на международното летище Виена. Причината за инцидента е изчерпване на горивото. При този инцидент няма жертви.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Flughafen Wien – Presseaussendungen & News – Offen für neue Horizonte. // Viennaairport.com. Посетен на 20 юни 2013.
  2. FWAG (group) facts & figures – Open for new horizons. // Viennaairport, 5 юни 2012. Посетен на 20 юни 2013.
  3. а б в г д е www.austrianaviation.net
  4. www.airliners.de
  5. www.viennaairport.com
  6. „www.busviennabratislava.com“, архив на оригинала от 18 юни 2014, https://web.archive.org/web/20140618231618/http://www.busviennabratislava.com/, посетен 18 юни 2014 
  7. ASN Aircraft accident Convair CV-340-58 YU-ADC Wien-Schwechat International Airport (VIE). // Aviation-safety.net, 10 октомври 1955. Посетен на 5 октомври 2013.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vienna International Airport“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.