Летище Копенхаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летище Копенхаген
KastrupAirport Panorama.jpg
IATA: CPHICAO: EKCH
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Københavns Lufthavne
Местоположение Копенхаген, Дания
Надм. височина 17 ft / 5 m
Уебсайт cph.dk
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
04L/26L 11 811 3600 Асфалт
10 827 3300 Асфалт
12R/30L 9186 2800 Асфалт, бетон
Летище Копенхаген в Общомедия

Летище Копенхаген, Каструп (на датски: Københavns Lufthavn, Kastrup) или летище Копенхаген (на датски: Københavns Lufthavn (CPH/EKCH) е основното международно летище обслужващо Копенхаген, Дания, целия остров Шеланд, целия регион Йостерлунд и части от южна Швеция. То е най-голямото летище на Скандинавия с 29 милиона пътници през 2016 г. и едно от най-старите международни летища в Европа. Освен това то е и най-натовареното летище за международни пътувания в Скандинавия.[1]

Летището е разположено на остров Ама, само на 8 км южно от центъра на Копенхаген и на 24 км западно от Малмьо, което се намира от другата страна на моста Йоресунд.

Летището е основен хъб на Scandinavian Airlines, Thomas Cook Airlines Scandinavia и Norwegian Air Shuttle. От летището се изпълняват ежедневно 60 маршрута и се обслужват повече от 62 000 пътници на ден, 23,3 милиона пътници преминават през летището през 2012, с което го правят най-голямото летище в Скандинавскитe страни, като максималния капацитет на летището е 83-натоварвания / час и има пространство за 108 самолета. За разлика от другите скандинавски летища, значителен дял от пътниците на летището са международни. Пътниците пътуващи по вътрешни линии са по-малко от 10%. Летището се притежава от Københavns Lufthavne, която управлява и летище Роскилде. В летището работят 1700 служители (без служителите в магазините и ресторантите)[2]

Летище Копенхаген се казва оригинално Летище Каструп, идващо от близкото си разположение до град Каструп. Официалното име на летището е Летище Копенхаген, Каструп, за да се различава от летище Копенхаген, Роскилде'

История[редактиране | редактиране на кода]

Летище Копенхаген е открито на 20 април 1925 г., което го прави едно от първите граждански летища в света. По това време то разполага с голям и впечатляващ терминал, построен от дърво, няколко хангара, площадка за балони, писта за кацане на хидроплан и няколко тревисти ливади, които се използват за писти. Тревните писти са поддържани, с пасене на овце, което се е случвало далеч преди излитане и кацане. От 1932 до 1939 излитанията и кацанията се повишават от 6000 до 50 000 и пътниците нарастват до 72 000. В периода 1936 - 1939 г. е построен нов терминал, което е приеман за един от най-добрите примери на Нордик функционалисм. Терминалът проектиран от Вилхем Лаурцен, който е приеман като пионер в този стил архитектура, но не само по отношение на архитектурата и строителството, но също така и на обслужване и комфорт за пътниците[3]

По време на Втората световна война летище Копенхаген е затворено за цивилни нужни с изключение на полети до дестинации в Швеция, Германия и Австрия. През лятото на 1941 г. е отворена първата писта с твърда настилка с дължина 1400 м. и ширина 65 м. След края на Втората световна война през май 1945 г. летище Копенхаген е едно от най-модерните международни летища в Европа, защото реално не е засегнато от реални военни действия.

На 1 август 1947 г. Scandinavian Airlines е създадена, важно събитие в развитието на летище Копенхаген, като летището е основен хъб за компанията. Трафикът се увеличава драстично в първите година, в които Scandinavian Airlines започват полети. Летището Копенхаген става третото най-голямо летище в Европа. На 26 януари 1947 г. DC-3 на компания KLM се разбива на летището по време на спиране по маршрут до Стокхолм. Всички 22 пътници на борда загиват включително шведската принцеса Густаф Адолд и американската оперна певица Грейс Моор. През 1948 г. е третото по големина летище в Европа със 150 излитания дневно и почти 300 000 пътници годишно. Летището продължава своя бърз растеж. Терминалът е разширен няколко пъти и са построени нови хангари.

През 1954 г. Scandinavian Airlines започват първия в Света транс-полярен полет, пътуващ директно до Лос Анджелис. Маршрутът е популярен и за няколко години летището става популярна дестинация за трансфер за холивудски звезди и продуценти пътуващи до Европа, също така по това време летището превозва 11 000 тона товари годишно. През 1956 г. летището за първи път в историята си превозва 1 милион пътници за една година и печели награда за най-добро летище. Пистите са удължени и са снабдени със съвременно технически оборудване.

На 10 май 1960 г., когато новият терминал е отворен (днес терминал 2), броят на обслужваните самолети дневно се покачва до 28 и трафикът продълажава да расте. Големият нов летищен терминал скоро се оказва малък и през 1969 г. е представена нова програма за разширение на летището. Вътрешния трафик на летището е отделен в нов 'вътрешен' терминал (източната част на Терминал 1). Към сегашния международен терминал са добавени гейтовете С и отделна зала за пристигащи (Сградата между терминал 2 и 3). Нова контролна кула и 3600 метра дълга писта са построени. Когато цялостното разширение е готово през 1972 г. номера на излитащите и кацащите надвишава 180 000 самолетодвижения и повече от 8 милиона пътници.[4]

През 70-те години трафикът продължава да расте, но летището не е разширено. Ново летище, разположено на остров Салтхолм (който свързва мостът между Дания и Швеция) е на чертожната дъска. Това ще бъде огромна инвестиция, а предложението е оценено негативно от много експерти. През 1980 г. датския парламент, вместо да решава да разшири капацитета на летище Копенхаген 20-22 милиона пътници до 2000 г. Това решение е далеч по-евтино от изграждането на ново летище, и тъй като новите типове самолети са по-шумни, летище на Салхолм не предлага решаване на проблемите с околната среда. През 1973 г. на летището обслужва 8 000 000 пътници годишно. Третата (дълга) пистата се отваря и системата за двойно приземяване и кацане (04L / 22R-04R / 22L) е открита, което увеличава капацитета на кацащи и излитащи.

Разширението на летището започва през 1982 г. след необходимия период на планиране. Целта не е да се построи най-голямото летище в Европа, а да се построи транзитно летище в удобство на пътниците. Престой на летището е приет, като интегрирана част от пътуването. Ефективността и прецизността са очевидни искания, но фокусът е насочен към това международните пътници да могат да си починат: красива архитектура, скандинавски дизайн и удоволствие, светла и удобна среда, заобиколена от магазини, ресторанти и други съоръжения. В източната част на летището е отворен нов карго терминал.

Няколко важни строителни проекта са завършени през 1998 г. - сграда свързващата международните и вътрешни терминали, нова зала за пристигащи, нова модерна система за обработка на багаж, метро връзка с центъра на града, два големи подземни паркинга с общо 2400 места за паркиране и новият терминал 3, с капацитет от 17 милиона пътници годишно.[5]

Сгради[редактиране | редактиране на кода]

Схема на летището
Приветстващ надпис
Чек-ин гишета на Т2
Т3 отвън
Багажните ленти на Т3
Norwegian Air Shuttle Boeing 737
TUIfly Nordic Boeing 737
Scandinavian AirlinesAirbus A330

Терминали[редактиране | редактиране на кода]

Летище Копенхаген разполага с 2 терминала, но те споделят 1 сграда. Построена е нова сграда CPH Go, която е предназначена за нискотарифните компании. Постройката е открита през ноември 2010 г.

Авиокомпании[редактиране | редактиране на кода]

CPH Go[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Румъния Blue Air Букурещ "Отопени" (започва от 1 юни), Торино (започва от 27 март)
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия easyJet Берлин „Шьонефелд“, Бристъл, Венеция, Единбург, Лондон „Гетуик“, Лион, Манчестър, Милано „Малпенса“, Париж „Шарл дьо Гол“
Швейцария easyJet Switzerland Базел/Мюлуз, Женева
Република Ирландия Ryanair Аликанте, Болоня, Брюксел „Шарлероа“, Будапеща, Валенсия (започва от 28 март), Дъблин, Единбург, Каунас, Кьолн/Бон, Лондон „Лутън“, Лондон "Станстед" (започва от 26 март), Мадрид, Малага, Наполи (започва от 2 май), Милано „Бергамо“, Пескара (започва от 28 март), Порто, Рим "Чампино", Солун (започва от 29 март), Тенерифе - юг
Сезонно: Задар (започва от 3 юли)
Нидерландия Transavia Айндховен, Мюнхен
Унгария Wizz air Киев "Жуляни" (започва от 26 август), Скопие, София

Т2[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Гърция Aegan Airlines Атина
Русия Aeroflot Москва „Шереметиево“
Германия Air Berlin Берлин „Тегел“, Дюселдорф
Канада Air Canada Торонто
Франция Air France Париж "Шарл дьо Гол"
Сезонно: Бордо (започва от 24 юли)
Гренландия Air Greenland Кангерлусуак
Сърбия Air Serbia Белград
Италия Alitalia Рим „Фиумичино“
Австрия Austrian Airlines Виена
Сезонно: Инсбрук
България BH Air Сезонна чартърна:Бургас
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия British Airways Лондон „Хийтроу“
Белгия Brussels Airlines Брюксел
България Bulgarian Air Charter Сезонна чартърна: Варна (започва от 2 април)
Чехия Czech Airlines Прага
Обединени арабски емирства Emirates Дубай
Испания Iberia Express Мадрид
Нидерландия KLM Амстердам
Люксембург Luxair Люксембург
Норвегия Norwegian Air Shuttle Аликанте, Амстердам, Барселона, Берген, Берлин „Шьонефелд“, Будапеща, Гран Канария, Дубай, Дъблин, Единбург, Краков, Лондон „Гетуик“, Мадейра, Мадрид, Малага, Маракеш, Милано "Малпенса", Ница, Олбор, Осло, Париж "Орли", Прага, Рига, Рим „Фиумичино“, Стокхолм „Арланда“, Тел Авив, Фаро, Хелзинки;
Сезонно: Агадир, Атина, Белград, Бургас, Варна (започва от 24 юни), Венеция, Гренобъл, Дубровник, Женева, Загреб, Залцбург, Ибиса, Ираклио, Катания, Корфу, Кос, Ларнака, Лисабон, Малта, Марислия, Монпелие, Олбия, Палма де Майорка, Пиза, Родос, Сараево, Сплит, Ставангер, Тенерифе-юг, Ханя
Норвегия Norwegian Long Haul Банкок, Брауърд, Лос Анджелис, Ню Йорк, Орландо
Сезонно: Бостън, Лас Вегас, Оукланд (започва от 28 март), Сан Хуан
Катар Qatar Airways Доха
Сингапур Singapore Airlines Сингапур
Швейцария Swiss International Air Lines Цюрих
Португалия TAP Portugal Лисабон
Турция Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“
Испания Vueling Барселона, Малага, Париж „Шарл дьо Гол“

Сезонно: Рим „Фиумичино“, Флоренция

Т3[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Полша LOT Polish Airlines Варшава „Шопен“
Германия Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
ШвецияНорвегияДания Scandinavian Airlines Абърдийн, Аликанте, Амстердам, Атина, Барселона, Берген, Берлин „Тегел“, Билунд, Бирмингам, Болоня, Бостън, Брюксел, Букурещ "Отопени", Варшава, Вашингтон – Дълес, Венеция, Виена, Вилнюс, Вроцлав, Гданск, Гьотеборг, Дъблин, Дюселдорф, Женева, Краков, Лондон „Хийтроу“, Малага, Манчестър, Маями, Милано "Малпенса", Мюнхен, Ница, Нюарк, Нюкасъл, Олбор, Олесун, Орхус, Осло, Паланга, Палма де Майорка, Париж "Шарл дьо Гол", Пекин, Познан, Прага, Рейкявик, Рига (започва от 26 март), Рим „Фиумичино“, Сан Франциско, Ставангер, Стокхолм "Арланда", Талин, Токио "Нарита", Тронхайм, Фаро, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Хелзинки, Цюрих, Чикаго "О'Хеър", Шанхай, Щутгарт
Тайланд Thai Airways Банкок

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

5-те най-натоварени трансконтинентални маршрута от летище Копенхаген по брой превозени пътници[редактиране | редактиране на кода]

5-те най-натоварени маршрута от CPH (2016)

Летище Пътници
Превозени
 %-промяна
15/16
Авиокомпании
1. Грешка в Lua: not enough memory. Нюарк, Ню Йорк
382,360
Повишение 15.8
Delta Air Lines, Norwegian Air Shuttle, Scandinavian Airlines
2. Грешка в Lua: not enough memory. Дубай
319,324
Повишение 19.3
Emirates, Norwegian Air Shuttle
3. Грешка в Lua: not enough memory. Доха
286,886
Повишение 36.9
Qatar Airways
4. Грешка в Lua: not enough memory. Банкок
265,544
Повишение 1.6
Norwegian Air Shuttle, Thai Airways
5. Грешка в Lua: not enough memory. Сан Франциско
151,938
Повишение 1.8
Scandinavian Airlines

7-те най-натоварени авиокомпании от CPH 2016[редактиране | редактиране на кода]

7-те най-натоварени авиокомпании по брой превозени пътници[6][7]

Авиокомпания
Пътници през 2015
Пътници през 2016
Разлика в (%)
Scandinavian Airlines 10.287.224 10.568.477 2,7 Повишение
Norwegian Air Shuttle 4.534.650 5.020.802 10,7 Повишение
Ryanair 715.251 1.917.727 168,1 Повишение
easyJet 1.530.569 1.578.943 3,2 Повишение
Lufthansa 603.951 650.850 7,8 Повишение
KLM 515.993 545.437 5,7 Повишение
Air Berlin 482.982 509.018 5,4 Повишение

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.cph.dk/en/about-cph/investor/traffic-statistics/cph-more-than-24-million-travellers-in-2013-a-new-record/ - през 2013 общият брой на пътниците е 24,067,030, като по международни полети са 22,164,738; http://www.swedavia.se/om-swedavia/nyheter/rekord-i-antal-resenarer-under-2013/ стокхолмското Arlanda има 20,7 милиона пътници през 2013, но около една трета от тях са по вътрешни полети; http://www.mynewsdesk.com/no/oslo-lufthavn-as/pressreleases/trafikkvekst-ved-oslo-lufthavn-1105212 - а Gardemoen в Осло има 23,159,233 пътници през 2013, но обикновено по-малко от половината са по международни полети
  2. Copenhagen Airports – Copenhagen Airports
  3. The pioneer era. // Посетен на 10 May 2015.
  4. Interkontinental 1940-1972. // Посетен на 10 May 2015.
  5. Hub 1973-1999. // Посетен на 10 May 2015.
  6. http://politiken.dk/rejser/nyheder/flyoglufthavne/ECE3177160/top-10-her-er-de-stoerste-flyselskaber-i-koebenhavns-lufthavn/
  7. http://www.standby.dk/ryanair-droener-ind-paa-top-20-i-koebenhavns-lufthavn-2/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Copenhagen Airport“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.