Летище „Цюрих“
| Летище „Цюрих“ | |||||||||||||||||||
| Zurich Airport Flughafen Zürich | |||||||||||||||||||
 | |||||||||||||||||||
 | |||||||||||||||||||
| Данни | |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Тип летище | гражданско | ||||||||||||||||||
| Собственик | Flughafen Zürich AG | ||||||||||||||||||
| Обслужва | Цюрих | ||||||||||||||||||
| Местоположение | Цюрих, Швейцария | ||||||||||||||||||
| Открито | 14 юни 1948 г. | ||||||||||||||||||
| Хъб на |
| ||||||||||||||||||
| Минихъб на |
| ||||||||||||||||||
| Часова зона | CET (UTC+1) | ||||||||||||||||||
| • Лятно време | CEST (UTC+2) | ||||||||||||||||||
| Надм. височина | 1416 ft / 432 m | ||||||||||||||||||
| Координати | 47°27′53″N 008°32′57″E / 47.46472° с.ш. 8.54917° и.д. | ||||||||||||||||||
| Уебсайт | zurich-airport.com | ||||||||||||||||||
| Карта | |||||||||||||||||||
  ZRH Местоположение в Швейцария | |||||||||||||||||||
| Писти | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
| Статистика (2019) | |||||||||||||||||||
| Пътници общо | 31 538 236  1,3% | ||||||||||||||||||
| Движ. на самолети | 275 396 | ||||||||||||||||||
| Летище „Цюрих“ в Общомедия | |||||||||||||||||||
Летище „Цюрих“ (на немски: Flughafen Zürich (ZRH/LSZH)), познато като Летище Цюрих Клотен е най-голямото международно летище в Швейцария и хъб на Swiss International Air Lines. То обслужва Цюрих, най-големият град в Швейцария и общините Клотен, Румланг, Оберглатт, Винкел, и Опфикон, които всички са в кантон Цюрих. Летището е разположено на 13 км северно от центъра на Цюрих.[1][2]
Летището е притежавано от Flughafen Zürich AG компания, която е на борсата SIX Swiss. Основния акционер в компанията е кантон Цюрих с 33,33% плюс една акция и град Цюрих с 5% от акциите. Няма други притежатели на акции, с дялове по-големи от 3%.[3]
Истрория
[редактиране | редактиране на кода]Преди 1980
[редактиране | редактиране на кода]
Първият полет извършен извън територията на Швейцария е на 21 юли 1921 г., но търсенето на подходящо място за основно летище в кантон Цюрих не започва до 1943 г. През 1945 г. федералното правителство решава, ча Цюрих е мястото за основно летище и продава 655 хектара Клотен Ordnance Depot на кантон Цюрих. Така кантон Цюрих има контрол над летището. Строителството на летището започва следващата година.[4]
Първите полети през западната писта са през 1948 г. Нов терминал е отворен през 1953 г., с голямо авиошоу, което продължава 3 дни. През 1947 г. през летището за преминали 133 638 пътника на 12 766 полета, през 1 952 372 832 пътника на 24 728 полета. Първото разширение на летището е предложено през 1956 г., но бюджетът на разширението не е одобрен от Швейцарското правителство до 1958 г. Строителството на новия терминал завършва през 1961 г.[4][5]
На 18 февруари 1969 г. полет 432 на El Al е атакуван по време на подготовката на излитане, от 4 въоръжени членове на Народен фронт за освобождение на Палестина. Атаката е отблъснати от охраната на самолета, в резултат на което единият от терористите и вторият пилот в резултат на раните си загиват. На 18 януари 1971 г. на самолет на „Балкан“ Il-18D достига до летище Цюрих в мъгла, под глисадата. Самолетът се разбива и избухва в пламъци на около 700 метра северно от летището
при контакта на лявото крило и колесник със земята. Умират 7 членове на екипажа и 38 пътници.[6][7]
През 1970 г. е предложено ново преустройство на летището и Терминал В е завършен през 1971 г. Първите сигнали за завишен шум от летището са известни от 1972 г., когато е разрешено извършването на полети през нощта, както и през 1974 г. когато е въведен нов маршрут за приземяване. Писта 14/32 е отворена през 1976 г., когато започва реконструкцията на 16/34 г.[4]
След 1980
[редактиране | редактиране на кода]Шумът от самолетите започва да притеснява жителите и през 1984 година е взето съгласието движението да се пренасочва през немското въздушно пространство. Следващата голяма стъпка е решението за приватизация на летището от кантон Цюрих. Като това се случва не по-рано от 2000 г. Междувременно е сменен и операторът на аеропорта. След Атентатите от 2001 година, полетите на Swissair не се изпълняват поради съображения за сигурност. Въпреки въведеният „спасителен план“ от властите за компанията, нейните активи биват разпродадени и летището губи много от оборота си. Едва през 2005 година след като Lufthansa поема управлението над Swiss International Air Lines, летището се „съживява“.
Терминали и дестинации
[редактиране | редактиране на кода]Терминал A
[редактиране | редактиране на кода]Терминал A е най-старият, отваря врати през 1971 година и има формата на пръст. Обслужва вътрешните полети и тези от шенгенското пространство.
Терминал B
[редактиране | редактиране на кода]Терминалът е открит 1975 година, но през 2011 година бива разширен. Обслужва полетите от шенгенското и извън-шенгенското пространство.
Терминал E
[редактиране | редактиране на кода]Терминалът обслужва международните полети. Изграден е между пистите 16/34 и 14/32.
Дестинации
[редактиране | редактиране на кода]Летището е свързано със 162 направления в 62 държави.
| Авиокомпания | Град – Летище |
|---|---|
 Aegan Airlines
|
Атина Сезонно: Ираклио, Родос |
 Aer Lingus
|
Дъблин |
 Aeroflot
|
Москва „Шереметиево“ |
 Air Berlin
|
Аликанте, Берлин „Тегел“, Бриндизи, Гран Канария, Дюселдорф, Катания, Ланцароте, Ла Палма, Ларнака (до 13 ноември), Палма де Майорка, Тенерифе – юг, Фаро, Фуертвентура, Фунчал Сезонно: Закинтос, Зилт, Ибиса, Ираклио, Корфу, Кос, Ламеция Терме, Неапол, Олбия, Родос, Самос |
 Air Canada
|
Торонто |
 Air Europa
|
Мадрид |
 Air France
|
Париж „Шарл дьо Гол“ |
 Air Serbia
|
Белград |
 Alitalita
|
Рим „Фиумичино“ |
 American Airlines
|
Ню Йорк |
 Austrian Airlines
|
Виена, Грац, Дюселдорф, Лион, Лугано, Люксембург, Мюнхен, Нюрнберг, Щутгарт |
 British Airways
|
Лондон „Сити“, Лондон „Хийтроу“ |
 Bulgaria Air
|
София |
| Delta Airlines
|
Ню Йорк Сезонно: Атланта |
| easyJet
|
Амстердам, Берлин „Тегел“, Лисабон, Лондон „Гетуик“, Лондон „Лутън“, Хамбург |
 Edelweiss Air
|
Анталия, Гран Канария, Канкун (от 17 април 2017), Ланцароте, Ларнака, Мавриций, Палма де Майорка, Прищина, Пунта Кана, Рио де Жанейро, Сан Хосе (от 9 май 2017), Скопие, Тампа, Тенерифе-юг, Фуертвентура, Фунчал, Хавана, Хургада, Шарм еш-Шейх Сезонно: Бодрум, Ванкувър, Варна, Даламан, Единбург, Ибиса, Калгари, Каляри, Кейп Таун, Корфу, Кос, Ламеция Терме, Лас Вегас, Мале, Маракеш, Марса Алам, Миконос, Олбия, Пула, Пукет, Рейкявик, Родос, Сан Диего (от 9 юни 2017), Санторини, Севиля, Сплит |
 El Al
|
Тел Авив |
 Emirates
|
Дубай Интърнешънъл |
| Etihad Airways
|
Абу Даби |
| Eurowings
|
Дюселдорф, Залцбург (от 12 януари 2017), Хамбург |
| Germania Flug
|
Бейрут, Гран Канария, Ларнака (до 15 ноември 2016), Палма де Майорка, Фунчал Сезонно: Агадир, Анкара (от 16 юни 2017), Бургас, Варна, Вилнюс, Ираклио, Калви, Кос, Ла Палма, Рованиеми, Сплит, Фуертвентура, Херез де ла Фронтера (от 6 април 2017), Хургада Сезонни чартърни: Порто |
| Helvetic Airways
|
Бари, Бирмингам, Брюксел, Будапеща, Букурещ „Отопени“, Варшава, Грац, Гьотеборг, Манчестър, Милано „Малпенса“, Неапол, Охрид, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Прищина, Скопие, София, Флоренция, Хановер, Щутгарт Сезонно: Бордо, Инвърнес, Менорка, Тромсьо, Ханя, Шанън Сезонни чартърни: Гран Канария, Закинтос, Ираклио, Кос, Ларнака, Марса Алам, Палма де Майорка, Рованиеми, Родос, Хургада |
| Iberia
|
Мадрид |
 KLM
|
Амстердам |
 Korean Air
|
Сеул „Инчон“ |
 LOT
|
Варшава |
| Lufthansa
|
Мюнхен, Франкфурт |
 Qatar Airways
|
Доха |
   Scandinavian Airlines
|
Копенхаген, Осло, Стокхолм „Арланда“ |
 Singapore Airlines
|
Сингапур |
| Swiss International Air Lines
|
Амстердам, Атина, Банкок, Барселона, Белград, Берлин „Тегел“, Бостън, Брюксел, Будапеща, Букурещ „Отопени“, Валенсия, Варшава, Венеция, Виена, Гран Канария, Дар-ес-Салаам, Делхи, Дубай, Дъблин, Дюследорф, Женева, Йоханесбург, Кайро, Копенхаген, Лисабон, Лондон „Гетуик“ (от 24 декември 2016), Лондон „Хийтроу“, Лос Анджелис, Мадрид, Малага, Манчестър, Маями, Милано „Малпенса“, Монреал, Москва „Домодедово“, Мумбай, Мускат, Найроби, Ния (от 7 април 2017), Нюарк, Ню Йорк, Осло, Палма де Майорка, Париж „Шарл дьо Гол“, Пекин, Порто, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сан Франциско, Сао Пауло, Сингапур, Стокхолм, Тел Авив, Токио-Нарита, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Хонг Конг, Чикаго „О'Хеър“, Шанхай Сезонно: Аликанте, Бриндизи, Измир, Истанбул „Ататюрк“, Катания, Малта, Палермо, Сантяго де Компостеля, Сараево, Солун |
 TAP Portugal
|
Лисабон, Порто |
 Thai Airways
|
Банкок |
| Transavia
|
Амстердам (от 21 февруари 2017) |
 Turkish Airlines
|
Истанбул „Ататюрк“ |
| United Airlines
|
Вашингтон – Дълес, Нюарк |
| Vueling
|
Аликанте, Барселона, Гран Канария, Ланцароте, Лисабон, Лондон „Лутън“, Малага, Порто, Прага (от 2 юни 2017), Рим „Фиумичино“, Тенерифе – юг Сезонно: Ибиса, Сантяго де Компостеля |
Статистики
[редактиране | редактиране на кода]Най-натоварени европейски маршрути
[редактиране | редактиране на кода]
.JPG)
.jpg)
| № | Летище | Брой пътници |
|---|---|---|
| 1 | Лондон „Хийтроу“
|
1 073 950 |
| 2 | Берлин „Тегел“
|
987 574 |
| 3 | Виена
|
956 652 |
| 4 | Амстердам
|
766 304 |
| 5 | Дюследорф
|
740 036 |
| 6 | Париж „Шарл дьо Гол“
|
665 028 |
| 7 | Франкфурт
|
621 070 |
| 8 | Барселона
|
605 288 |
| 9 | Хамбург
|
528 726 |
| 10 | Истанбул „Ататюрк“
|
519 460 |
| 11 | Женева
|
490 412 |
| 12 | Мадрид
|
488 870 |
| 13 | Палма де Майорка
|
460 160 |
Натоварени междуконтинентални линии
[редактиране | редактиране на кода]| № | Летище | Брой пътници |
|---|---|---|
| 1 | Дубай
|
478 990 |
| 2 | Ню Йорк
|
460 554 |
| 3 | Тел Авив
|
394 564 |
| 4 | Сингапур
|
384 892 |
| 5 | Банкок
|
306 662 |
| 6 |  Хонг Конг
|
279 032 |
| 7 | Нюарк
|
247 626 |
| 8 | Маями
|
214 836 |
| 9 |  Мускат
|
214 050 |
| 10 | Чикаго „О'Хеър“
|
187 168 |
| 11 | Сан Франциско
|
166 854 |
| 12 | Лос Анджелис
|
146 474 |
| 13 |  Делхи
|
143 832 |
| 14 |  Токио „Нарита“
|
138 828 |
| 15 | Мумбай
|
132 786 |
Натоварени авиолинии
[редактиране | редактиране на кода]| № | Аеролиния | % |
|---|---|---|
| 1 | SWISS
|
54,6% |
| 2 | Air Berlin
|
5,5% |
| 3 | Edelweiss Air
|
4,6% |
| 4 | Germanwings
|
2,5% |
| 5 | British Airways
|
2,2% |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ map.geo.admin.ch // Swiss Confederation. Посетен на 17 юни 2013.
- ↑ GIS-ZH // Amt für Raumentwicklung Zürich. Посетен на 24 април 2011.
- ↑ Corporate governance // Zurich-airport.com. Посетен на 13 февруари 2014.
- ↑ а б в History of Zurich Airport // Zurich-airport.com. Архивиран от оригинала на 2012-06-21. Посетен на 27 август 2012.
- ↑ American Aviation 3 август 1953 p35
- ↑ Шаблон:ASN accident
- ↑ Шаблон:ASN accident
- ↑ www.bfs.admin.ch
- ↑ Database – Eurostat // Посетен на 27 ноември 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zürich Airport в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |