Мост на дружбата (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мост на дружбата
Основни данни
Предназначение пътен мост
Пресича Перловска река
Местоположение Flag of Bulgaria.svg СофияБългария
Технически данни
Брой отвори 1
Експлоатация
Собственик Столична община
Карта
Sofia Center.png
42.6865° с. ш. 23.331° и. д.
Местоположение в България София Център

Мостът на дружбата в София е мост над Перловската река, в края на улица „Граф Игнатиев“ и началото на булевард „Драган Цанков“, до метростанция „Стадион „Васил Левски“. Мостът свързва двете платна на разположения по течението на реката булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“. Популярното му название е Мостът на „Граф Игнатиев“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век мостът на това място в София се е наричал Кадън мост.[2]

Традиционно по друг начин се е наричал и Самоковски мост (а улица „Граф Игнатиев“ – „Самоковска“), а от изграждането му в съвременния му вид през 1953 година до 1960-те години е носил името „Мост на българо-съветската дружба“, съкратено впоследствие на „Мост на дружбата“.[1] Тогава са поставени четири двуфигурни скулптурни композиции, дело на четирима различни скулптори, изобразяващи различни аспекти и периоди на „дружбата“ между България и Русия / СССР след Руско-турската война (1877 – 1878).

През май 2020 г. кметът на район Лозенец Константин Павлов прави предложение до столичния кмет Йорданка Фандъкова за премахването на композициите от моста и преместването им в Музея на социалистическото изкуство, както и преименуването на моста към традиционното му название Самоковски мост.[3]

Описание на скулптурните композиции[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурна група „Опълченец и руски воин“, Иван Блажев[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурната композиция в североизточния ъгъл на моста (в посока улица „Генерал Паренсов“) е дело на Иван Блажев и изобразява български опълченец и руски воин. Фигурата на опълченеца пристъпва напред, държейки в дясна ръка пушка, а лявата е облегната на паласката му. Облеклото му е смесено – военна куртка, военен панталон или потури и типичните български цървули с навуща до коленете. Руският солдат е поставил дясната си ръка върху дясното рамото на българина, а с лявата ръка държи кортик. Фигурата му е облечена в официална военна униформа с шинел, леко разгърнат при коленете, и одеяло преметнато през лявото рамо и торса, и колана, на който е закачена паласка. Вниманието привличат пластично претворените характерни хайдушки мустаци на българина и оформената брада и мустаци на руския военен по модата от това време.[4]

Скулптурна група „Партизанин и съветски воин“, Стефан Стоимиров[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурната композиция в северозападния ъгъл на моста (в посока улица „Проф. Никола Михайлов“) е дело на Стефан Стоимиров и представя фигурите на български партизанин и руски войник. Партизанинът е пристъпил напред с ляв крак, а в лявата си ръка държи шмайзер, окачен на ремък. Руският войник е прегърнал с лявата си ръка българина, а в дясната си ръка държи цветя, явно посрещнат тържествено. На главата му има типично червеноармейско кепе и щръкнал кичур коса отляво.[5]

Скулптурна група „Съветски специалист и български техник“, Илия Илиев[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурната композиция в югоизточния ъгъл на моста (в посока метростанцията и Националния стадион) е дело на Илия Я. Илиев. Фигурите са на цивилни граждани – съветски специалист и български техник. Руснакът има по-висока фигура, облечен е с костюм и е прегърнал с лявата си ръка българина. Българинът е облечен в работна дреха със запретнати ръкави, хванал с две ръце свитък, и повдигнал глава нагоре с изражение на замечтаност. Лицата са моделирани реалистично, с конкретни физически характеристики, дрехите им също са майсторски предадени, с монументално и фино моделирани гънки.[6]

Скулптурна група „Селянка и колхозничка“, Георги Гергов[редактиране | редактиране на кода]

В югозападния ъгъл на моста (в посока СГСАГ „Христо Ботев“) е единствената от четирите композиции на моста, изобразяваща женски фигури, дело на Георги Гергов. Това е и единствената композиция, в която двете фигури са почти в огледален образ и се гледат в очите като равни. Ръцете на двете жени заедно държат в ръцете си голям сноп жито, символизиращ хляба и прехраната, а лицата им са усмихнати и дружелюбни. В облеклото и прическите им се виждат типични национални характеристики: косата на рускинята е оформена на венец от плитка, а косата на българката е леко пребрадена със забрадка, но си личат богато пластицираните кичури.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б БСП-София срещу кмета на „Лозенец“ заради паметник на съветския воин, Mediapool, 08.05.2020. Последен достъп: 12.02.2022.
  2. София, старият „Кадън мост“ над река „Перловска“ – мястото, където днес е мостът на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги Георгиев“, края на XIX век, Изгубената България. Последен достъп: 12.02.2022.
  3. Предложихме премахване на тоталитарни паметници и имена в „Лозенец“, Сайт на Демократична България, 06.05.2020. Последен достъп: 12.02.2022.
  4. Скулптурна група „Опълченец и руски воин“, „Мост на дружбата“, Регистър на паметниците в София. Последен достъп: 12.02.2022.
  5. Скулптурна група „Партизанин и съветски воин“, „Мост на дружбата“, Регистър на паметниците в София. Последен достъп: 12.02.2022.
  6. Скулптурна група „Съветски специалист и български техник“, „Мост на дружбата“, Регистър на паметниците в София. Последен достъп: 12.02.2022.
  7. Скулптурна група „Партизанин и съветски воин“, „Мост на дружбата“, Регистър на паметниците в София. Последен достъп: 12.02.2022.