Константин Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поета. За революционера вижте Константин Павлов (революционер).

Константин Павлов
Роден 2 април 1933 г.
Починал 28 септември 2008 г. (75 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма, сценарий
Награди „Иван Николов“ (1996)
Никола Фурнаджиев“ (2000)[1]
Голямата награда за литература на Софийския университет (2003)[2]
„Христо Г. Данов“ (2005)[3]
Съпруга Мария Павлова[4]
Деца Донка Павлова[4]
Уебсайт Страница в IMDb

Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовирСтудена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.[5] [6]

Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сатири“. София, 1960.
  • „Стихове“. София, 1965.
  • „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с.
  • „Появяване“. София, 1989.
  • „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с.
  • „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с.
  • „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с.
  • „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с.
  • „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с.
  • „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с.
  • „Надпяване“ (2001)
  • „Стихове“ (2002) – първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • „Записки 1970 – 1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с.
  • „Пиеси“ (2002)
  • „Сценарии“ (2002)
  • „Избрани интервюта“ (2006)
  • „Персифедрон“ (2007) – пиеси, стихове, записки

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
  • Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 978-954-796-031-2.
  • „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-151-0.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като сценарист
Като актьор

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В края на октомври 2008 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“.[7]

През 2015 г. в Перник е създаден Национален конкурс за поезия „Константин Павлов“.[8]

През ноември 2015 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Константин Павлов взе Фурнаджиевата награда“, в. „Стандарт“, 21 октомври 2000 г.
  2. „Поетът Константин Павлов бе отличен с голямата награда за литература за 2003 г. на Софийския университет“, bTV News, 2 декември 2003 г.
  3. „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11.06.2005.
  4. а б „Тихо, тихо като в дома на Коста Павлов“, в. „Стандарт“, 20.06.2005.
  5. а б Страница на Константин Павлов в Литернет
  6. Милена Димова, „Поезията ни загуби Константин Павлов“, в. „Сега“, 30 септември 2008 г.
  7. Програма на Националната научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27.10.2008 г.
  8. „Перник създаде национален конкурс за поезия „Константин Павлов“, offnews.bg, 21 август 2015 г.
  9. Програма на Националната научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 10.11.2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него