Гражданско общество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гражданското общество е съвкупността от независимите от държавата организации и институции, изразяващи волята и интересите на гражданите.[1]

Гражданското общество съществува от времето на Перикъл, когато не е имало юридически структури на гражданите, и се е развивало според епохите. През всичките периоди на развитие и упадък се е запазило основното определящо качество на Гражданското общество, а именно да бъде коректив на управляващите. Гражданско общество е когато защитавате кауза или човек, които по никакъв начин не ви засягат и интересуват. С презумцията, че когато на вас ви се наложи, съвсем непознати хора ще ви се притекат на помощ.

Гражданското общество съществува само при развитите демократичните общности, където има връзка управлявани – управляващи и обратно. Формалната част от него са неправителствени организации, граждански инициативи и други граждански формирования с идеална цел.

Винаги зад интересите на Гражданското общество седят личните граждански интереси, но е важно да се определи, че става въпрос за сбор и съвкупност от много личности (общество), а не за една личност.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България Гражданското общество се индицира за пръви път след 1947 на 28 септември 1987, когато две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.

Гражданското общество в България през 2011 – 2012 бележи растяща активност според оценки на институции и медии. То се представлява от различни неправителствени организации, граждански сдружения и граждански инициативи. Особен отзвук намират каузи, които са опосредствани от развиващите се информационни технологии.[2] Въпреки това може да се говори за проблемност при обединяването около някаква обществена кауза. По оценки на Институт „Отворено общество“ – София 30% от българите считат, че такова общество не съществува, не вярват в полезността на неправителствените организации и предпочитат да се „капсулират“ в семейния кръг. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]