Религиозно-традиционна правна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Правни системи по света

Семейството на религиозно-традиционното право се класообразува в самостоятелна правна система.

В рамките на това правно семейство са обособени:

  1. далекоизточно правно подсемейство;
  2. африканско правно подсемейство;
  3. мюсюлманско правно подсемейство;
  4. индуско правно подсемейство и
  5. юдейско правно подсемейство.

Категорията „правно семейство“ се използва за дидактически цели и има главно религиозно и предимно историческо значение.

Далекоизточно правно подсемейство[редактиране | редактиране на кода]

В страните от Далечния изток, и особено в Китай е исторически оформила се специфична правна система, рожба на историята на китайските земи и обичаите. В Далечния изток към понятието за право съществува друго от традиционно утвърдилото се възприятие. Според някои изследователи в Китай донякъде под съмнение е поставена самата ценност на правото, като примат и еманация на справедливостта. Далекоизточната философия и възприятие към света проповядва, че в своето поведение хората трябва да се ръководят не от юридически мотиви, а от стремежа си към хармония и мир. Затова обичайно, съгласителните и помирителни извънсъдебни процедури са за предпочитане пред правото. Законите там не се задължителни като всеобщи правила, а важат само за онези, които доброволно са възприели да ги спазват. Затова, отношението към тези индивиди които се ръководят от законите, а не от приличието и правилата за добро поведение, е презрително, но това е правно-философски въпрос.

В Далечния изток считат, че правото е добро само за варварите. В Япония има кодекси, създадени по европейски модел, но хората рядко се обръщат към тях. Самите съдилища склоняват страните към постигане на спогодби и вместо да прилагат правото се стремят да се отклонят от него.

Африканско правно подсемейство[редактиране | редактиране на кода]

Народните правни системи в страните от т.нар. Черна Африка и Мадагаскар са исторически обусловени в колективен дух, и в противоположност на индивидуализма. Основна ценност и при това подсемейство е съхранението на хармонията, а не уважението към правото. Законите, доколкото съществуват като понятие и тук по европейски тертип, са само орнамент за обичайното регулиране на обществените отношения. Мнозинството от населението на тези страни е склонно да се подчинява на традициите, а не на изкуствено създадените правни норми.

Мюсюлманско правно подсемейство[редактиране | редактиране на кода]

В мюсюлманските страни визията за правото е като за идеална система, базирана на исляма. Решенията и актовете на държавните органи не са били право, а просто управленски актове, като единственото изключение, исторически обусловило се е, е в т.нар. Рум и османското право.

Индуско правно подсемейство[редактиране | редактиране на кода]

В индуското право (в Индия) се прави разграничение между дхарма (учение за справедливостта) и артха (начина за обезпечаване на богатството и властта).

Юдейско правно подсемейство[редактиране | редактиране на кода]

Юдейското право не е идентично с правната система на Израел, която е еклектично съчетание между религиозни норми и позитивни светски норми.

Еврейското право е изключително интересно от гледна точка на историческия метод при изучаването на историята на правото, както и в исторически дискурс с оглед на предмета на сравнителното право и сравнителното религиознание.

Източници[редактиране | редактиране на кода]