Юридическа техника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
«И разгъна Ездра законът пред очите на всички хора»

Юридическата техника е комбинация от методи, средства и прийоми, използвани в съответствие с приетите правила за и при формулирането и систематизирането на нормативните актове, с цел да се гарантира тяхното качество. Най-важната по рода си юридическа техника е законодателната (нормотворчество), и в частност - кодификационната.

История на юридическата техника[редактиране | edit source]

Авторството на термина "юридическа техника" принадлежи на немския юрист от германската историческа школа Рудолф фон Йеринг (1818-1892). Юридическата техника е част от основния му капитален труд "Духът на римското право на различните етапи от неговото развитие", параграфи 37-41.

Рудолф фон Йеринг иследва в исторически аспект ретроспективно юридическата техника при изготвянето на законите още от времето на Платон и Аристотел. Според Йеринг, значителни заслуги в развитието на понятието за юридическа техника изиграват трудовете на Франсис Бейкън, Томас Хобс, Джон Лок, Монтескьо, както и редица други мислители на новото време и Просвещението. Според него, огромна е ролята и на основателя на английски утилитаризъм Джереми Бентъм.

В края на XIX век, началото на XX век, развитието на юридическата техника процъфтява, под въздействието на нарастващото значение на парламентаризма в управлението на повечето европейски държави и засилената роля на законотворчеството предвид разпространението на философските идеи на позитивизма, а по-късно и на неопозитивизма, намерили отражение най-вече в т.нар. континентална правна система на позитивното право. На един етап от развитието на юридическата техника, излиза като съществен и въпроса с точността на езика на който се формулират нормативните актове или юридическия език.

В днешно време съществуват голям брой изследвания в областта на юридическата техника.

Нормативната история на юридическата техника в България започва непосредствено след влизането в сила на Конституцията на България от 1971 г. и с приемането на Закона за нормативните актове и последвалия го Указ № 883 на Държавния съвет по приложението му.

Елементи на юридическата техника[редактиране | edit source]

Елементите на юридическата техника са:

  • методи;
  • правила;
  • прийоми;
  • средства.

Методи на юридическата техника[редактиране | edit source]

Методите на юридическата техника са най-общите изисквания на правната наука и практика в процеса към създаването на законите (вкл. кодификацията) и другите нормативни актове. Те включват, на първо място, методите-принципи, които регулират съдържанието на правотворчеството като дейност (обективност, хуманизъм, научна обоснованост и т.н.), а на второ и от друга теоретична страна - научните методи на познанието (анализ и синтез, индукция и дедукция, абстракция, аналогия, симулация, моделиране и т.н.), като на трето място остават частнонаучните юридически методи на правната наука и най-вече онези които имат за предмет регулацията по създаването на нормативните актове - виж и нормотворчество.

Правила на юридическата техника[редактиране | edit source]

Правилата на юридическата техника са онези специфични изисквания към процеса на формулиране на нормативните актове, изготвени на базата на методите на юридическата техника. Правилата са свързани външно и общо към съгласуването и стиковането на нормативния акт в системата от нормативни актове, а в частност и вътрешно се отнасят до т.нар. юридически език - легални дафиниции, понятия и т.н. Правилата на юридическата техники се разделят на три големи групи:

  1. езикови;
  2. логически;
  3. гносеологически.

Прийоми на юридическата техника[редактиране | edit source]

Прийомите на юридическата техника са практическите правила към разработката на текста на законопроекта и представляват последователността от действията на разработчиците на текста, посредством юридическите правила на базата на юридическите методи.

Средства на юридическата техника[редактиране | edit source]

Средствата на юридическата техника представляват целия арсенал от инструментариум с който си служи юридическата техника - логическо-езикови, формално-атрибутивни (реквизити) и специално-юридически средства (конструкции, презумпции, фикции, дефиниции, препратки и т.н.), използващи се при изработката на нормативния акт.

В България законът въвежда специални правила за изработване, удостоверяване, обнародване и тълкуване на нормативните актове, както за техния строеж и формулиране на разпоредбите им.

Източници[редактиране | edit source]

  • Закон за нормативните актове и актове по приложението му.

Литература ((ru))[редактиране | edit source]

  • Законодательная техника / Под ред. Ю. А. Тихомирова. М.: Городец, 2000. — 272 с.
  • Законодательный процесс. Понятие. Институты. Стадии / Отв. ред. Р. Ф. Васильев. М.:Юриспруденция, 2000. — 320 с.
  • Иеринг, Рудольф фон Юридическая техника. М.: Статут, 2008. — 231 с.
  • Колесник И. В. Проблемы формирования и реализации концепции правоприменительной технологии в современной России. Автореф. дис. … канд. юрид. наук. Р/нДон, 2007. — 32 с.
  • Чигидин Б. В. Юридическая техника российского законодательства. Автореф. дис. … канд. юрид. наук. М., 2002. — 23 с.
  • Тарасов Н. Н. Юридическая техника в структуре юриспруденции (методологические проблемы исследования) // Юридическая техника, 2007. — № 1. — С. 7-11
  • Капустина М. А. Юридическая техника: предмет, структура, методы (тезисы доклада) // Юридическая техника: вопросы теории и истории / Под общ. ред. Д. И. Луковской. — СПб., 2005. — С. 6-7
  • Александров А. С. Юридическая техника — судебная лингвистика — грамматика права // Проблемы юридической техники: Сборник статей / Под ред. д. ю. н., проф. В. М. Баранова. — Нижний Новгород, 2000. — С. 101—108
  • Законодательная дефиниция: логико-гносеологические, политико-юридические, морально-психологические и практические проблемы: Материалы Международного «круглого стола» (Черновцы, 21-23 сентября 2006 года) / Под ред. д. ю. н. проф. В. М. Баранова, д. ю. н. проф. П. С. Пацуркивского, к. ю. н. Г. О. Матюшкина. — Нижний Новгород: Нижегородский исследовательский научно-прикладной центр «Юридическая техника», 2007
  • Волкова С. В., Малышева Н. И. Межвузовская конференция о проблемах юридической техники // Правоведение. −2006. — № 2.
  • Кашанина Т. В. Юридическая техника: учебник. — М.: Эксмо, 2007

Външни препратки[редактиране | edit source]