Съдебна практика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Съдебната практика е способ, съвкупност от съдебни актове или юридически похват (инструмент), чрез който съдилищата решават съдебни дела или постановяват други съдебни актове, правоприлагайки по закона, прецедента или правния обичай, или в комбинация, според възприетата национална правна система Континентална, Право на Европейския съюз, Англосаксонска правна система или други.

При установена противоречива или неправилна съдебна практика по прилагане на източниците на правото, Върховните съдилища имат правомощия да излизат с тълкувателни актове (решения и/или постановления) по точното и еднакво прилагане на закона (правото) при решаването от юрисдикциите на определена територия, на идентични или с висока степен на сходство казуси по аналогичен начин, с цел уеднаквяване на съдебната практика.

По принцип водещата световна континентална правна система отрича съдебната практика като източник на правото.

Съществуват риск или тенденции в Континенталната правна система законът (волята на законодателя), да бъде „дописван“ или „изменян“ чрез съдебна практика, като се нарушава върховенството на Законодателната власт.

Съдебната практика в България  [редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]