Михаил Неделчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Неделчев
български литературен историк
Проф. Михаил Неделчев по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.
Проф. Михаил Неделчев по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.

Роден
17 юли 1942 г. (75 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работил в Нов български университет
Политика
Партия Съюз на демократичните сили
Депутат VII ВНС   XXXVI НС   
Михаил Неделчев в Общомедия

Михаил Димитров Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския държавен университет.[1] След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика.[1] Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974-1990).[1]

Научна и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Неделчев около 1990 г.

Основните интереси на Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).

Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер).

Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет[2], а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента.[3]

През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“.[4] В публичното пространство многократно е наричан „професор“.[3] [5] [6] Причината е, че е избран за професор на Нов български университет през 2008 г., когато този университет провежда процедури в несъгласие с остарелия социалистически модел на ВАК. От 11 ноември 2010 г. Михаил Неделчев е почетен професор на НБУ, по който повод произнася академична лекция на тема „Апология на литературната история“.[7]

През 2005 г. е поканен да изнесе две лекции като гост-преподавател в Санктпетербургския държавен университет, а през 2011 г. участва в XI международна филологическа конференция на университета[8] и в XVI Державински четения[9]. В края на октомври 2009 г. е един от общо 14 български учени, поканени на международната конференция „Русия в многополярния свят: Образът на Русия в България, образът на България в Русия“ в Пушкинския дом в Санкт Петербург.[10][11]

Литературоведски и културноисторически идеи[редактиране | редактиране на кода]

Сред идеите, лансирани от Михаил Неделчев, са идеята за литературния персонализъм, идеята за националния митопоетически текст, идеята за литературно-историческата реконструкция[12], идеята за двете култури на социализма – на юрнатото време и на стоическата нормалност[13].

Според Неделчев най-цензурираният български класик е Пенчо Славейков[14].

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Във вестник „Век 21“ публикува статии по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията.

Участва в създаването на публицистичните сборници „Полски политически пейзаж“, „Холандски политически пейзаж“, „Европейско гражданско образование“ и др.

Взима участие в работата по големи международни проекти, между които:

  • създаването на общобалканската поетическа антология (с версии на всички балкански езици) – „Хемус“, с координационен център в Атина;
  • „Забранените думи“ (поредица от конференции и общи интернационални разработки) с координационен център в Берлин.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е ангажиран с политическа работа. Активен участник е в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г.[16] Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и 36-то Народно събрание с листата на СДС. През 1990-91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в 36-то НС.

От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Член е на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов заместник-председател.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Литературна история[редактиране | редактиране на кода]

„Три студии“, първото издание в среда, 1992
„Яворов“, първото издание в среда, 2004
„Любов и литература“, първото издание в среда, 2013
  • „Критически страници“ (1978)
  • „Социални стилове, критически сюжети“ (1988)
  • „Три студии“ (1992)
  • „Етюди за Яворов“. София: Изд. ателие „Аб“, 1998. (ISBN 954-8786-88-5)
  • „Личности на българската литература“. София: Дамян Яков, 1999. (ISBN 954-527-110-8)
  • „Писатели-преображенци и техни спътници“. София: Дружество „Гражданин“, 1999, 208 с. (ISBN 954-896-615-8)
  • „Размишления по българските работи (Културологическа, политическа и литературоведска публицистика)“. София: Издателска къща „Проф. Петко Венедиков“, 2003, 392 с. (ISBN 954-9870-13-8)[17]
  • „Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения“. София: Дамян Яков, 2004, 246 с. (ISBN 954-527-258-9)[18], [19]
  • „Страници за Иван Богданов“. София: Нов български университет, 2009, 56 с. (ISBN 978-954-535-621-6)
  • „1910. Спомени от литературната година“. София: Нов български университет, 2010, 72 с. (ISBN 978-954-535-627-8)
  • „Апология на литературната история“. София: Нов български университет, 2010, 64 с. (ISBN 978-954-535-655-1)
  • „Литературноисторическа реконструкция“. София: Просвета, 2011, 392 с. (ISBN 978-954-01-2546-6)
  • „Цензурираните класици“. София: Сиела, 2011, 408 с. (ISBN 978-954-28-1005-6)[20]
  • „Двете култури и техните поети“. София: Нов български университет, 2012, 144 с. (ISBN 978-954-535-723-7)[21]
  • „Любов и литература“. София: Нора 2000, 2013, 160 с. (ISBN 9789548657142)[22]
  • „Яворовата година на траура“. София: Нора 2000, 2014, 34 с. (ISBN 9789548357227)[23]
  • „Морал и политика. Страници за Тодор Влайков“. София: Нора 2000, 2015, 60 с. ISBN 978-954-835-724-1.
  • „Ефектът на раздалечаването. Студии за литературата на Народна република България“. София: Кралица Маб, 2015, 394 с. ISBN 978-954-533-143-5.

Политология[редактиране | редактиране на кода]

  • „Участие в политиката: СДС, РДП през 1991-1993 г.“ (1993)
  • „Раздробяване на наивния консенсус. Критика на политическото и негови медийни образи“. София: Дружество „Гражданин“, 1998.[24], [25]
  • „Краевековните тъги на България“. София: Изд. ателие „Аб“, 1998. (ISBN 954-737-018-9)
  • „Радикалдемократизмът. Опит за либерално политическо поведение в България“. София: Дружество „Гражданин“, 2000, 228 с. (ISBN 954-896-619-0)

Съставителство, редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблеми на древната обща история и култ“ (1995),
  • „Езикът на желанията“ (1997, посветен на Пол Рикьор),
  • „Спасителят. Антология“ (1999).

Ордени и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Михаил Неделчев в Литернет. // LiterNet, посетен на 15 юли 2011 г.
  2. Департамент „Нова българистика“, сайт на Нов български университет, посетен на 15 юли 2011 г.
  3. а б Департаментен съвет на департамент „Нова българистика“, сайт на Нов български университет, посетен на 15 юли 2011 г.
  4. Факсимиле от ведомостта за получаване на дипломи за научни степени и звания. // Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (от 1962 – до 05.02.2010), Виртуален инфо център за докторанти, посетен на 15 юли 2011 г.
  5. „Политиката се превърна в откровен лобизъм“, интервю на Таня Джоева, в. „Труд“, 12 ноември 2009 г., посетен на 15 юли 2011 г.
  6. „Професор Михаил Неделчев: Уморихме се от дежурните будители“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 1 ноември 2007 г., посетен на 15 юли 2011 г.
  7. Съобщение за церемонията по удостояването на проф. Михаил Неделчев със званието Почетен професор на Нов български университет.
  8. „XI международная филологическая конференция. Программа“.
  9. „16-е Державинские чтения. Программа“.
  10. „Международная научная конференция «Россия в многополярном мире: Образ России в Болгарии, образ Болгарии в России». Программа конференции.“, сайт на Пушкинския дом.
  11. „Литературното събитие на месеца с проф. Михаил Неделчев“, БНР, 13 ноември 2009 г.
  12. „Преди юбилея: Разговор с Михаил Неделчев две седмици преди 70-та му годишнина“, интервю на Николай Трайков, в. „Литературен вестник“, бр. 21, 30.05-5.06.2012 г.
  13. „Избраният: Михаил Неделчев на 70“, текстове на Биляна Курташева, Емилия Дворянова, Пламен Дойнов и Георги Арнаудов, в. „Култура“, бр. 28 (2690), 20 юли 2012 г.
  14. „Проф. Михаил Неделчев: „Пенчо Славейков е най-стръвно цензурираният български класик“, интервю на Златина Димитрова, в. „Янтра днес“, 25 април 2012 г.
  15. „Михаил Неделчев преизбран за председател на Сдружение на българските писатели“, Словеса, 31 март 2006 г.
  16. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  17. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Михаил Неделчев. Размишления по българските работи“, рец. в електронно списание LiterNet, 13.07.2003, № 7 (44)
  18. Мирослав Дачев, „Яворов на Неделчев“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 11 март 2005 г.
  19. Албена Вачева, „Яворов. Михаил Неделчев (за книгата на Михаил Неделчев)“, рец. в сп. „Българистика Nuova“, Годишник на департамент Нова българистика към НБУ, 2010/2011
  20. „Михаил Неделчев: Преди критиците бяха началници на литературата“, репортаж за премиерата на книгата на сайта „ЛиРа“
  21. Основата тема на книгата си авторът определя в интервю сам така: „Двама колеги, които много уважавам – Енчо Мутафов и Елена Михайловска, написаха за културата на оцеляването при социализма. Не се конфронтирам с тях. Двете култури, както аз ги формулирам, разграничават морално двата типа живеене при социализма след 1962 г., когато режимът престана да бъде толкова стръвен в стремежа си да изяжда „бившите“ хора, а и своите, когато в някаква степен се омекоти.“ – виж „Прочит на историята: С Михаил Неделчев за плача от яд и стоиците при социализма“, интервю на Мария Велковска, в. „Дневник“, 9 септември 2012 г.
  22. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 38 (2744), 15 ноември 2013 г.
  23. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 29 (2778), 12 септември 2014 г.
  24. Михаил Неделчев, „Юрване в държавата: Институционалният срещу моралния авторитет“, откъс от книгата във в. „Култура“
  25. Митко Новков, „Единяване на критическия мултисенсус“, рец. във в. „Култура“.
  26. Валя Стоянова, „Ивайло Петров получи Голямата награда „Христо Г. Данов“, в. „Дневник“, 10 юни 2003
  27. Михаил Неделчев с награда на ВТУ и Община Златарица, DARIK News, 15 юни 2007
  28. Михаил Неделчев с Националната литературна награда на името на Яворов, Vesti.bg, 14 януари 2008 г.
  29. Михаил Неделчев получи Яворовата литературна награда, News.bg, 14 януари 2008 г.
  30. Михаил Неделчев – носител на националната литературна награда „Тодор Влайков“, Камбана, 6 юни 2008 г.
  31. Указ № 392 от 9 ноември 2012 г. Обн. ДВ. бр. 92 от 23 ноември 2012 г.
  32. Марин Бодаков, „Да проучваш учен с хиляда лица“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 27 февруари 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Студии на Михаил Неделчев
За Михаил Неделчев
Интервюта