Георги Арнаудов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Арнаудов.

Георги Арнаудов
български композитор, музикант и музиколог
Роден
18 март 1957 г. (65 г.)

Националност  България
Учил в Национална музикална академия
Работил в музикант, композитор, диригент
Музикална кариера
Стил класическа музика
Научна дейност
Област Музикознание
Работил в Нов български университет
Семейство
Баща Асен Арнаудов
Майка Сузана Веселинова-Арнаудова

Уебсайт arnaoudov.net

Георги Арнаудов е български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 март 1957 в София, като потомък на възрожденски родове, в известно семейство на музиканти. Баща му Асен Арнаудов, племенник на известния български генерал Стефан Белов е цигулар и арфист, ученик на Саша Попов е един от първите музиканти, основатели на Царския симфоничен оркестър, професор по арфа в Българска държавна консерватория. Майка му Сузана Веселинова-Арнаудова, племенница на видния български зоолог и орнитолог Павел Патев, е известна камерна певица през 40-те и 50-те години на ХХ век.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Арнаудов завършва Националното музикално училище през 1976 г. и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по композиция на проф. Александър Танев през 1985 г., като в същото време посещава композиторските курсове на GAMO – към Академията за изящни изкуства във Флоренция, Италия, както и други летни курсове за композитори, като работи с автори като Брайън Фърнихю, Тон де Леув, Божидар Спасов. Докторската си дисертация защитава в Нов български университет.

От 1983 г. е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София, а от 2000 е редовен преподавател в Департамент „Театър“ и департамент „Музика“ на Нов български университет. Георги Арнаудов е доктор по музикознание и музикално изкуство, от 2009 е доцент, а от 2020 професор по композиция и хармония в Нов български университет.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Арнаудов е автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, редица творби за пиано, музика към театрални и балетни постановки. Редица творбите му към театрални и балетни постановки, мултимедиен театър, хореографски инсталации са създадени в сътрудничество с известни хореографи и постановчици.

Световноизвестни са негови цикли от творби, написани по стари български текстове от ранното средновековие, като Страсти по Давид [1] цикълът Thiepoleo, написан по автентични архаични орфически текстове и ритуали [2], творба получила световно признание[3], звукови изследвания и фикции на основата на готическа и ренесансова музика, сценични творби, камерна и симфонична музика, изпълнявана в България и чужбина.

Голяма част от творбите му са представяни на концерти, фестивали и форуми на съвременната музика в България и по света. Има издадени 4 авторски компактдискове и редица творби включени в издания на български и чуждестранни изпълнители и антологии на съвременната музика. Автор е на статии, изследвания в областта на старата българска и европейска музика, публицистика и критика в периодичния печат. През последните години редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на редица национални и международни награди, между които:

  • Голямата награда на Европейския съюз за радио и телевизия [1], 1985;
  • Награда на Международната федерация на музикалната младеж, [2], 1985;
  • Награда „Златната арфа“, 1985;
  • Международната премия на името на Карл-Мария фон Вебер, 1989;
  • Награда на НМУ „Любомир Пипков“ във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция, 2004;
  • Наградата Златен век – Звезда и Грамота на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, 2017[4];
  • Награда „Златно перо“ за принос към българската култура, 2017;
  • Наградата „Музикант на годината“ на Българското национално радио, 2018.

Композиции[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничен оркестър
  • Симфония No. 1, (1984);
  • Концерт за оркестър, (1986);
  • Concerto grosso (1987);
  • Kammerkonzert, (1988);
  • Симфония No. 2, (1989);
  • Laus Solis, (1996);
  • Цветовете на светлината, (1997);
  • Вариации по тема от С. Рахманинов, (2001);
  • Концертна музика (2004);
  • Concierto Barroco (2007) по Алехо Карпентиер;
  • Концерт за цигулка и оркестър (2010 – 2012);
  • Влахерна. Покров Богородичен [5] (2012);
  • „Barocus Ex Machina“ – Концерт за пиано, харпсихорд, хамерклавир и камерен оркестър (2014);
  • „Вратите на съня“ – тихи и приглушени симфонии за струнен оркестър и пиано (2016)]
  • „Antiphona dulcis armonia“ концерт за две виолончели и оркестър (2017);
  • „Concerto ppIANISSIMO“ концерт за две пиана и оркестър (2017). Da Vinci Edition, Osaka. DV 10973, 2018;
Кантатно ораториални
Камерна музика
  • Струнен квартет No. 2, (1988);
  • Ритуал III (Borges Fragment), за соло виолончело (1993);
  • Vihayah, за соло флейта (1995);
  • Thyepolia, за блок флейта, виолончело и ударни (1997);
  • Kells (Ритуал IV), (1999) за соло виолончело;
  • Забравени песни I, за сопран, виолончело и пиано (2004);
  • Вариации задве пиана и ударни, (2001);
  • Патешки вариации за цигулка, виолончело и пиано (2005);
  • Интерпретации I Amer Desir (Miraculum по Matheus de Perusio), за цигулка и виолончело (2006);
  • Интерпретации II Stella splendens in monte (Miraculum по Llibre Vermell от Манастира в Монсерат) (2007), за блок флейта, виолончело и ударни ad libitum (2006);
  • Фантасмагории III „El libro de los seres imaginarios“ (Имагинариум по Хорхе Луис Борхес), за струнен квартет (2010);
  • Фантасмагории IV „Brahms versus Wagner“ (Имагинариум по Матилда Везендок), за клавирен квинтет (2013);
  • Три сонета по Микеланджело (посветени на Аня Лехнер) за виолончело соло, (2014). Da Vinci Edition, Osaka. DV 10974, 2018;
  • Вратите на съня III за две пиана и струнен квартет, (2015);
  • Сонети на мрачната любов (2015) за две пиана на осем ръце, (2015);
  • „Каталог на устройства, ветрове и усещания“ за клавирно трио, (2016);
Вокални творби
  • Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen) за сопран и камерен оркестър (1991);
  • Kyrie (Summe Deus), за сопран и камерен оркестър (1991);
  • Кръга на ритуала за сопран и камерен ансамбъл (1991);
  • Пътят на птиците, за сопран и камерен ансамбъл (1995);
  • Пътят на птиците II, за сопран и камерен ансамбъл (1995);
  • Thyepoleo, за гласове и камерен ансамбъл (2000);

Театрална музика[редактиране | редактиране на кода]

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Граматиков, Илия. Размишление върху актуалността на Пасиона днес. По повод решението на Георги Арнаудов в рамките на литургичния жанр, В: АРТизанин, № 7, 2018, с. 176 – 185. ISSN 2535 – 1273
  2. Екатерина Дочева, „Издание с изключителна стойност. Thyepoleo“, в. „Култура“, бр. 44 (2155), 10 ноември 2000 г.
  3. Tobias Blum, „Sakrale Einfachheit und wilde Energie“ Архив на оригинала от 2012-07-22 в Wayback Machine., General Anzeiger, Bonn, 12 октомври 2004.
  4. „Министър Рашко Младенов награди със „Златен век“ именития композитор и педагог доц. д-р Георги Арнаудов“, сайт на Министерството на културата на РБ, 29 март 2017.
  5. Екатерина Дочева, „Иконозвучие“, в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания
Интервюта