Георги Арнаудов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Арнаудов.

Георги Арнаудов
Роден
Стил класическа музика
Професии композитор

Георги Арнаудов е български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Георги Арнаудов е роден на 18 март 1957 в София, като потомък на възрожденски родове, в известно семейство на музиканти. Баща му Асен Арнаудов, племенник на известния български генерал Стефан Белов е цигулар и арфист, ученик на Саша Попов е един от първите музиканти, основатели на Царския симфоничен оркестър, професор по арфа в Българска държавна консерватория. Майка му Сузана Веселинова-Арнаудова, племенница на видния български зоолог и орнитолог Павел Патев, е известна камерна певица през 40-те и 50-те години на ХХ век.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Арнаудов завършва Националното музикално училище през 1976 г. и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по композиция на проф. Александър Танев през 1985 г., като в същото време посещава композиторските курсове на GAMO – към Академията за изящни изкуства във Флоренция, Италия, както и други летни курсове за композитори, като работи с автори като Брайън Фърнихю, Тон де Леув, Божидар Спасов. Докторската си дисертация защитава в Нов български университет.

От 1983 г. е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София, а от 2000 е редовен преподавател в Департамент „Театър“ и департамент „Музика“ на Нов български университет. Доцент по композиция и хармония, доктор по музикознание и музикално изкуство.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Арнаудов е автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, редица творби за пиано, музика към театрални и балетни постановки. Редица творбите му към театрални и балетни постановки, мултимедиен театър, хореографски инсталации са създадени в сътрудничество с известни хореографи и постановчици.

Световно известни са негови цикли от творби, написани по стари български текстове от ранното средновековие, цикълът Thiepoleo, написан по автентични архаични орфически текстове и ритуали [1], творба получила свутовно признание[2], звукови изследвания и фикции на основата на готическа и ренесансова музика, сценични творби, камерна и симфонична музика, изпълнявана в България и чужбина.

Голяма част от творбите му са представяни на концерти, фестивали и форуми на съвременната музика в България и по света. Има издадени 4 авторски компактдискове и редица творби включени в издания на български и чуждестранни изпълнители и антологии на съвременната музика. Автор е на статии, изследвания в областта на старата българска и европейска музика, публицистика и критика в периодичния печат. През последните години редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на редица национални и международни награди, между които:

  • Голямата награда на Европейския съюз за радио и телевизия [1], 1985
  • Награда на Международната федерация на музикалната младеж, [2], 1985
  • Награда „Златната арфа“, 1985
  • Международната премия на името на Карл-Мария фон Вебер, 1989
  • Награда на НМУ „Любомир Пипков“ във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция.

Композиции[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничен оркестър

  • Симфония No. 1, (1984)
  • Концерт за оркестър, (1986)
  • Concerto grosso
  • Kammerkonzert, (1988)
  • Симфония No. 2, (1989)
  • Laus Solis, (1996)
  • Цветовете на светлината, (1997);
  • Вариации по тема от С. Рахманинов, (2001)
  • Концертна музика (2004)
  • Concierto Barroco (2007) по Алехо Карпентиер
  • Концерт за цигулка и оркестър (2010 – 2012)
  • Влахерна. Покров Богородичен [3]

Кантатно ораториални

  • Забравени песни III, за сопран и струнен оркестър (2006)
  • Книга на песните – Глава I „Въображаеми оперни сцени“ три поеми за сопран, тенор и оркестър по текстове на Квинт Хораций Флак (2008)
  • Страсти на Иисуса Христа по Псалмите на Пророк Давид по автентични среднобългарски текстове (2008)
  • Химни към пролетта за дамски хор и оркестър по текстове на Николай Лилиев (2008)

Вокални творби

  • Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen) за сопран и камерен оркестър (1991)
  • Kyrie (Summe Deus), за сопран и камерен оркестър (1991)
  • Кръга на ритуала за сопран и камерен ансамбъл (1991)
  • Пътят на птиците, за сопран и камерен ансамбъл (1995)
  • Пътят на птиците II, за сопран и камерен ансамбъл (1995)
  • Thyepoleo, за гласове и камерен ансамбъл (2000)
Театрална музика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Екатерина Дочева, „Издание с изключителна стойност. Thyepoleo“, в. „Култура“, бр. 44 (2155), 10 ноември 2000 г.
  2. Tobias Blum, „Sakrale Einfachheit und wilde Energie“, General Anzeiger, Bonn, 12 October 2004.
  3. Екатерина Дочева, „Иконозвучие“, в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]