Георги Арнаудов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Арнаудов
Български композитор, музикант и музиколог
Роден: 18 март 1957 г. (1957-03-18) (57 г.)
София, България

Георги Арнаудов е български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика.

Биография[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Георги Арнаудов е роден на 18 март 1957 в София, като потомък на възрожденски родове, в известно семейство на музиканти. Баща му Асен Арнаудов, племенник на известния български генерал Стефан Белов е цигулар и арфист, ученик на Саша Попов е един от първите музиканти, основатели на Царския симфоничен оркестър, професор по арфа в Българска държавна консерватория. Майка му Сузана Веселинова-Арнаудова, племенница на видния български зоолог и орнитолог Павел Патев, е известна камерна певица през 40-те и 50-те години.

Обучение[редактиране | edit source]

Арнаудов завършва Националното музикално училище през 1976 г. и Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа по композиция на проф. Александър Танев през 1985 г., като в същото време посещава композиторските курсове на GAMO — към Академията за изящни изкуства във Флоренция, Италия, както и други летни курсове за композитори, като работи с автори като Брайън Фърнихю, Тон де Леув, Божидар Спасов. Докторската си дисертация защитава в Нов български университет.

От 1983 г. е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ — София, а от 2000 е редовен преподавател в Департамент „Театър“ и департамент „Музика“ на Нов български университет. Доцент по композиция и хармония, доктор по музикознание и музикално изкуство.

Творчество[редактиране | edit source]

Арнаудов е автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, редица творби за пиано, музика към театрални и балетни постановки. Редица творбите му към театрални и балетни постановки, мултимедиен театър, хореографски инсталации са създадени в сътрудничество с известни хореографи и постановчици.

Световно известни са негови цикли от творби, написани по стари български текстове от ранното средновековие, цикълът Thiepoleo, написан по автентични архаични орфически текстове и ритуали [1], творба получила свутовно признание[2], звукови изследвания и фикции на основата на готическа и ренесансова музика, сценични творби, камерна и симфонична музика, изпълнявана в България и чужбина.

Голяма част от творбите му са представяни на концерти, фестивали и форуми на съвременната музика в България и по света. Има издадени 4 авторски компактдискове и редица творби включени в издания на български и чуждестранни изпълнители и антологии на съвременната музика. Автор е на статии, изследвания в областта на старата българска и европейска музика, публицистика и критика в периодичния печат. През последните години редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Носител е на редица национални и международни награди, между които:

  • Голямата награда на Европейския съюз за радио и телевизия [1], 1985
  • Награда на Международната федерация на музикалната младеж, [2], 1985
  • Награда "Златната арфа", 1985
  • Международната премия на името на Карл-Мария фон Вебер, 1989
  • Награда на НМУ „Любомир Пипков“ във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция.

Композиции[редактиране | edit source]

Симфоничен оркестър

  • Симфония No. 1, (1984)
  • Концерт за оркестър, (1986)
  • Concerto grosso
  • Kammerkonzert, (1988)
  • Симфония No. 2, (1989)
  • Laus Solis, (1996)
  • Цветовете на светлината, (1997);
  • Вариации по тема от С. Рахманинов, (2001)
  • Концертна музика (2004)
  • Concierto Barroco (2007) по Алехо Карпентиер
  • Концерт за цигулка и оркестър (2010 - 2012)
  • Влахерна. Покров Богородичен [3]

Кантатно ораториални

  • Забравени песни ІІІ, за сопран и струнен оркестър (2006)
  • Книга на песните — Глава І „Въображаеми оперни сцени“ три поеми за сопран, тенор и оркестър по текстове на Квинт Хораций Флак (2008)
  • Страсти на Иисуса Христа по Псалмите на Пророк Давид по автентинчни среднобългарски текстове (2008)
  • Химни към пролетта за дамски хор и оркестър по текстове на Николай Лилиев (2008)

Вокални творби

  • Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen) за сопран и камерен оркестър (1991)
  • Kyrie (Summe Deus), за сопран и камерен оркестър (1991)
  • Кръга на ритуала за сопран и камерен ансамбъл (1991)
  • Пътят на птиците, за сопран и камерен ансамбъл (1995)
  • Пътят на птиците ІІ, за сопран и камерен ансамбъл (1995)
  • Thyepoleo, за гласове и камерен ансамбъл (2000)
Театрална музика[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Екатерина Дочева "Издание с изключителна стойност. Thyepoleo", Култура - Брой 44 (2155), 10 ноември 2000
  2. Tobias Blum "Sakrale Einfachheit und wilde Energie", General Anzeiger, Bonn, 12 October 2004
  3. "Иконозвучие", Култура - Брой 3 (2665), 27 януари 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]