България (булевард в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на България.

бул. „България“, отвисоко (вляво), пресечен от бул. „Витоша“
Началото на булеварда (от пешеходния мост при НДК
Офис сгради край булеварда
Общ изглед от Околовръстния път

Булевард „България“ е важна пътна артерия в София, свързваща градския център с кв. Бояна и съседните южни квартали на столицата, както и с резиденцията на президента на България и Националния исторически музей.

Началото на булеварда е в централната част на София, зад Националния дворец на културата, при пешеходния мост към хотел „Хилтън“, започвайки от кръстовището с булевардите „Фритьоф Нансен“, „Черни връх“, „Евлоги и Христо Георгиеви“. Краят на булеварда е пресечката с Околовръстния път, край президентската резиденция в Бояна, като завършва при надлеза и преминава в улица „Даскал Стоян Попандреев“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на бул. „България“ завършва през 1979 г. Първоначално е планиран да е двулентов в посока, но ръководителят на обекта налага трилентов проект.[1]

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Кварталите, разположени по бул. „България“ или в близост до него, от центъра на юг, са: Иван Вазов, Белите брези, Стрелбище, Красно село, Мотописта, Борово, Гоце Делчев, Бокар, Манастирски ливади, Бояна.

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По булевард „България“ преминават много видове линии на столичния градски транспорт, достигащи до центъра, околните квартали и жилищни комплекси.


  • Автобусен транспорт: 76, 204, 304, 604, 64 и 102.
  • Тролейбусен транспорт: 2, 9 (преминават в локалното платно, за малко)
  • Трамваен транспорт: 7
  • Метро: Изгражда се метростанция при пресечката с булевард „Акад. Иван Гешов“.
Краят на булеварда (от Бояна през Околовръстния път

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

България Мол“ е разположен на пресечката с бул. „Тодор Каблешков“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мемоари на отговорниците на обекта, 2014