България (булевард в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на България.

Началото на булеварда (от пешеходния мост при НДК)
Офис сгради край булеварда
Общ изглед от Околовръстния път

„България“ е булевард и важна пътна артерия в София, свързваща градския център с кв. Бояна и съседните южни квартали на столицата, както и с резиденцията на президента на България и Националния исторически музей. Дължината на булеварда е 4,9 km.

Началото на булеварда е в централната част на София, зад Националния дворец на културата, при пешеходния мост към хотел „Хилтън“, започвайки от кръстовището с булевардите „Фритьоф Нансен“, „Черни връх“, „Евлоги и Христо Георгиеви“. Краят на булеварда е пресечката с Околовръстния път, край президентската резиденция в Бояна, като завършва при надлеза и преминава в улица „Даскал Стоян Попандреев“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на бул. „България“ завършва през 1979 г. Първоначално е планиран да е двулентов в посока, но ръководителят на обекта налага трилентов проект.[1]

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Кварталите, разположени по бул. „България“ или в близост до него, от центъра на юг, са: Иван Вазов, Хиподрума, Белите брези, Стрелбище, Мотописта, Борово, Гоце Делчев, Бокар, Манастирски ливади, Бояна.

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По булевард „България“ преминават много видове линии на столичния градски транспорт, достигащи до центъра, околните квартали и жилищни комплекси.

  • Автобусен транспорт: 73,76, 204, 304, 604, 64,102
  • Тролейбусен транспорт: 2, 9 (преминават в локалното платно, за малко)
  • Трамваен транспорт: 7, 27
  • Метро: при пресечката с булевард „Акад. Иван Гешов“ е разположена станцията на третия метродиаметърБългария“.
Краят на булеварда (от Бояна през Околовръстния път)

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

България Мол“ е разположен на пресечката с бул. „Тодор Каблешков“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мемоари на отговорниците на обекта, 2014