Княз Александър Дондуков (булевард в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княз Александър Дондуков
— булевард —
Гледка по бул. „Дондуков“
Гледка по бул. „Дондуков“
Град София
Княз Александър Дондуков в Общомедия
Бул. Дондуков – поглед посока моста „Чавдар“

„Княз Александър Дондуков“, по-известен само като „Дондуков“, е основен централен булевард в София. Наречен е на руския генерал и държавник, княз Александър Дондуков-Корсаков, който има заслуги за изграждането на Княжество България, подкрепя всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес и участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция..

Булевярдът се простира от ЦУМ до моста „Чавдар“. Пресича се с някои основни пътища в София като бул. „Васил Левски“ и „Раковска“. Освен ЦУМ, други забележителности и значими сгради в София на „Дондуков“ са Партийният дом и Младежкият театър „Николай Бинев“. Непосредствено до булеварда се намира и Националната опера и балет и парка „Заимов“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Освобождението заварва улицата като криволичещ сокак. Получава името си през 1881 г. Източната му част (т.е. източно от днешния бул. „В. Левски“) през 1933 г. по решение на Софийската община е наречена бул. „Принц Карл Шведски" на председателя на шведския Червен кръст Принц Карл Шведски допринася за освобождаването на 150 000 български военнопленици и за облекчаване участта на децата на българските бежанци. По-късно, след събитията от 9 септемри 1944 г.., булевардът е прекръстен на един от нейните водачи – началник-щаба Маршал Бирюзов, назначен и за главен военен съветник на българската армия. От 90-те години на 20 век булевардът отново се нарича „Княз Дондуков-Корсаков".[1]

През 1901 г. през булеварда преминава една от първите трамвайни линии в града. Булевардът се застроява като търговска улица със сгради, чиито приземни етажи са магазини. След войните булевардът значително се променя. На мястото на двуетажните застройки израстват 3-4-етажни, а магазинната мрежа чувствително нараства. Сред първите забележителности на булеварда са сладкарниците „Охрид“, „Роза“, „Ница“, гранд-хотел „Панах“, магазин за захарни и шоколадови изделия „Бераха“, млекарница „Швейцария“ и други.

По време на социализма, източната част на бул. Дондуков (т.е. източно от днешния бул В. Левски) е носела името бул. Ген. Бирюзов. [2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Администрация на Президента
Къщата на Функ
I СОУ „Пенчо П.Славейков“
Сградата на НАП
Северна страна
Южна страна

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1476&nxt=1&update=all КИНОАДРЕСИ
  2. София – План-указател, КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 31)
  3. http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=137&aid=3523 Искра Ценкова, Болница в края на града
  4. http://m.24chasa.bg/Article.aspx?Id=1465198 Силвия Жекова, Кирил Маричков стана за ден фотограф на „24 часа“
  5. http://novinar.bg/news/domat-na-bulevard-dondukov-59---osashtestveno-zhelanie-na-viden-stolichen-lekar_MjE5ODs0Ng==.html ИЛИЯНА МАРИНОВА, Домът на булевард „Дондуков“ 59 – осъществено желание на виден столичен лекар
  6. http://1sousofia.org/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]