Александър Дондуков-Корсаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за руския генерал. За булеварда в София вижте Княз Александър Дондуков (булевард в София).

Александър Дондуков-Корсаков
руски генерал и държавник
Александър Дондуков-Корсаков 
Роден: 12 септември 1820 г.
Починал: 15 април 1893 г. (72 г.)

Княз Александър Дондуков­-Корсаков (на руски: Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и създаването на Княжество България. На 28 януари 2003 година е удостоен е със званието почетен гражданин на Разград.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1820 г. в Санкт Петербург (Русия) в семейството на потомствен дворянин. След завършване на Юридическия факултет в Санкт Петербург постъпва на военна служба като адютант на княз Воронцов. Участва във войната срещу войските на Шамил в Кавказ (1845 – 1851). При военните действия в Кримската война (1853 – 1856) е тежко ранен. През 1859 г. е назначен за началник-щаб на Донската казашка войска. Произведен е във военно звание генерал-адютант (1869). До 1877 г. изпълнява длъжностите генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губернии.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на XIII-ти армейски корпус. През февруари 1878 г. е повишен в звание генерал от кавалерията и е назначен за командващ Източния отряд.

Възстановяване на българската държава[редактиране | редактиране на кода]

Руски императорски комисар Александър Дондуков

На 20 май 1878 г. пристига в България след смъртта на княз Владимир Черкаски, за да оглави Временното руско управление. Като руски императорски комисар има задача да помогне за изграждането на държавата Княжество България съгласно предписанията на Берлинския договор (1878).

Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия и недопускане въвеждането на османски гарнизони.

Участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в изграждането на българското здравеопазване, образование, администрация, войска.

Напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания български княз Александър I Батенберг.

Отново в Русия[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Русия е назначен последователно за генерал-губернатор на Одеса и Харков. От 1882 до 1890 г. е губернатор и военачалник в Кавказ. Неговото управление в този район е забележително и със започването на системната употреба на лечебните Кавказки минерални извори. В края на живота си е назначен за член на Държавния съвет (1890 – 1893). Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния. Неговото име носи централен булевард в София – „Княз Александър Дондуков“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]