Партиен дом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Партиен дом
Partien dom.jpg
Sofia Center.png
42.6973° с. ш. 23.3253° и. д.
Местоположение в София Център
Вид административна сграда
Местоположение България София, България
Архитект Пецо Златев
Стил Сталинистка архитектура
Конструкция Стоманобетон
Изграждане 1948-1954 г.
Площ 50 384 m²
Съвременно състояние спомагателна сграда на Народното събрание

Партийният дом в София е главната сграда, седалището на ЦК на БКП през периода на Народна република България. Днес тя е втората, спомагателна сграда на Народното събрание[1], обслужваща парламентарната дейност — главно за кабинети на народните представители и съвещания.

По времето на НРБ във всеки окръжен (по-късно: областен) град е имало представителна сграда за съответното регионално ръководство на Българската комунистическа партия, също наричана „Партиен дом“. Терминът се използва и за по-малки градове.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е разположена в центъра на София, между 3 площада и 2 булеварда, с главен вход на адрес пл. „Княз Александър I“ №1. Намира се между Министерския съвет и Президентството, с които образува внушителен архитектурен ансамбъл на пл. „Независимост“ (Ларгото).

Най-впечатляващият изглед, с най-високата част и пилона с националния флаг (петолъчка при НРБ), е откъм пл. „Независимост“, където е и входът за зала „София“ (б. „Георги Кирков“). Основният вход е откъм паркинга срещу Царския дворец. Входове има също от бул. „Княз Александър Дондуков“, както и от бул. „Цар Освободител“ (пл. „Атанас Буров“).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Партийният дом е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата се простира на около 40 000 кв. м застроена площ.

Проектирана е в неокласицистичен стил с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, знаменуващ и величаещ ролята на БКП в управлението на страната. Външната помпозност и представителност са постигнати от строго симетричните фасади и крупните коринтски ордерни форми.

Коридорите ѝ са дълги около 3 километра. На първия етаж има 2 големи зали: „Света София“ (с 900 места) и Гербова зала (с размери 18 на 11 метра). Партийният дом е ремонтиран през 1999 г. за сумата от 410 милиона лева[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Партийният дом е построен на емблематично място в столицата, в пространството около Царския дворец, използвано като централен градски площад. При строителните дейности в началото на 1950-те год. са разрушени няколко сгради, пострадали при бомбардировките на София (1943-1944) - на съществувалото през 1930-те и 1940-те години осигурително дружество „Балканъ“ и на хотел „Юнион палас“[3].

Непосредствено след завършването на сграда през 1954 година в нея се настанява Министерския съвет. Причина за това е, че по това време диктаторът Вълко Червенков е напуснал повечето си партийни постове, но остава министър-председател. По-късно сградата е предадена на Централния комитет на БКП.[4]

Днес в сградата се намират парламентарни помещения, както и Централната избирателна комисия.

Символика на БКП[редактиране | редактиране на кода]

Museum of Sozart 20.jpg

На върха на Партийния дом, върху пилона, на който днес се вее националният флаг на България, от 1954 до 4 октомври 1990 г. се извисява внушителна червена петолъчка, явяваща се важен символ на комунистическата идеология. Най-напред, още през 1930-те год., подобна петолъчка е издигната на Московския кремъл, поради което често символът е свързван със СССР.

Днес оригиналната червена Звезда №1 може да се види в Музея на социалистическото изкуство.

Пожар през 1990 г.[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1990 г. в Партийния дом се намира клубът на БСП, а площадът наоколо е средище на граждански протести, сред които палатковите лагери Град на истината и на движение „Инициатива за гражданско неподчинение“. При дебатите във Великото народно събрание СДС поставя въпроса за премахване на комунистическите символи, но БСП е против. В Партийния дом пламва пожар в нощта на 26 август 1990 г. след предупреждение на Пламен Станчев, член на „Инициатива за гражданско неподчинение“, че ще се самозапали, ако от пилона не бъде премахната петолъчката, която е символ на чужда държава"[5]. Константин Тренчев също предупреждава, че ако петолъчката не бъде свалена, сградата може да бъде щурмувана.

Това действително се случва и около 23:00 ч. сградата изведнъж пламва, като при щурма на тълпата е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. По-късно разследване установява, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Изразените съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат архиви, а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели, никога не се доказват[6][7].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]