Сграда на Президентството на Република България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сграда на Президентството на Република България
Сградата на Президенството през 2014 г.
Сградата на Президенството през 2014 г.
Местоположение в София
Вид административна сграда
Местоположение София, България
Архитект Иван Данчов
Стил Сталинистка архитектура
Конструкция стоманобетон
Изграждане 1954 – 1956 г.
Площ 40 хил. кв. м
Състояние Седалище на президента на България
Сграда на Президентството на Република България в Общомедия

Сградата на Президентството на Република България е административна сграда в София, в която се помещава Президентството на Република България.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Президентството на Република България е разположено в София и е част от архитектурния комплекс „Ларгото“, разположен на булевард „Дондуков“. Комплексът включва сградите на ЦУМ, Министерския съвет, сграда на Народното събрание, и хотел „Балкан“. Непосредствено до сградата на Президенството са също Българската народна банка, площад „Атанас Буров“ и метростанция „Сердика“. Освен от държавния глава и екипа му, сградата се използва също от Министерството на образованието, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за българите в чужбина и други институции.[1]

Заедно със сградата на хотел „Балкан“ образуват каре в двора на което се намират една от най-старите запазени сгради в София – ротондата „Свети Георги“ и руините на късноантичен обществен комплекс и останки от двореца на Константин Велики.

История[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е Иван Данчов. Архитектурата на сградата е Сталинистка, а стилът на оформяне неокласически – с масивен цокъл, облицована с риолит и русенски варовик. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало Министерството на електрификацията, след 1971 г. е седалище на Държавния съвет на Народна република България. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.[1]

Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 мил. лв. Тогава при ремонта на сградата се акцентира на елементи от неокласицизъм, които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни коринтски ордени форми и строго симетрични фасади.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Коридорите в сградата са дълги около 3 км. На долния етаж е разположена зала с 900 места – „Света София“, а на втория етаж с размери 18 на 11 м е най-представителната зала „Гербовата“. Тя е мястото за посрещане на делегации, подписване на договори, връчване на държавни отличия и други официални церемонии.[1]

Срещите в по-тесен кръг се провеждат в „Червената зала“. „Огледалната зала“ се използва за официални обеди и тържествени вечери, а за работни срещи се използва „Синята зала“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Пред главния вход на сградата на всеки кръгъл час се сменя гвардейски караул. Той е облечен с униформи, които са образец на тези от Априлското въстание през 1876 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]