Никола Михайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за шуменския художник. За крушевския зограф, вижте Николай Михайлов (зограф).

Никола Михайлов
български художник
Роден
Починал
20 май 1960 г. (84 г.)
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Учители проф. Ото Зайц, проф. Александер фон Вагнер
Направление живопис
Семейство
Съпруга Ида Муглер
Деца Олга Михайлова

Никола Михайлов Ненов е български художник. Наред с Цено Тодоров е един от най-видните български портретисти. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, цар Фердинанд и др. Едни от най-хубавите му картини са портретите на съпругата му Ида.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Шумен на 30 януари 1876 г. Рисува от малък. Дядовците му са занаятчии, резбари и златари. От тях наследява творчески дух и усет към финеса. Учи в Софийската мъжка гимназия. Негов учител и ръководител е проф. Иван Мърквичка. Завършва гимназията през 1895 г. и заминава за Мюнхен, където учи живопис в академията за изящни изкуства при професорите Ото Зайц и Александер фон Вагнер. След завършването заминава на специализация в Париж, а след това и в Лондон, където изучава старите английски портретисти. [1][2]

Завръща се отново в Мюнхен и открива частно училище по рисуване. Една от ученичките му – Ида Муглер от Фрайбург – става по-късно негова съпруга. [1][2]

От 1902 г. Михайлов е в България. Заема длъжността художник на Министерството на народното просвещение и става придворен художник на цар Фердинанд. [1][2]

Напуска страната през 1910 г. и се установява при съпругата си в Берлин. [1][2]

Между Първата и втората световна война е сред най-търсените и скъпо платени салонни портретисти не само в Европа, но и в Южна и Северна Америка. През 1917 г. художникът открива изложби в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен. [1][2]

През 1921 г. посещава Аржентина и рисува портрети на видни личности. През 1922 – 1923 г. в Чили и Бразилия рисува портрети на председателите на двете републики и прави изложби. В края на 1923 г. и през 1924 г. художникът пътува и прави изложби в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и др. [1][2]

Благодарение на своя голям талант в портретната живопис, художникът си извоюва международна известност. Неговите изложби се посещавани и коментирани в пресата от критици и публика. [1][2]

Михайлов е много продуктивен художник. По данни на немския печат до 1954 г. е нарисувал 3000 картини, в периода 1911 – 1960 г. е участвал в общо 55 изложби, 26 от които в Германия – повечето от тях самостоятелни. [1][2]

Никола Михайлов е завещал 18 от картините си на Националната художествена галерия, но българската бюрокрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали. [1][2]

Според завещанието на художника, който умира през 1960 г., картините от жилището на дъщеря му след нейната смърт трябва да дойдат в България. Част от картините са репродуцирани от изкуствоведката Снежанка Добриянова-Бауер. [1][2]

Дъщеря му Олга Михайлова умира през май 1994 г. на 90-годишна възраст. [1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Иван Бакалов. Мусолини, Хитлер, царе и президенти позирали на Никола Михайлов – e-vestnik.bg. // e-vestnik.bg. 28 октомври 2010. Посетен на 7 април 2016.
  2. а б в г д е ж з и к л Никола Михайлов – художникът портретист | ТрансАРТформация | Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна. // ТрансАРТформация | РБ „Пенчо Славейков“ – Варна. Посетен на 7 април 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]