Иван Мърквичка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иван Мърквичка
Автопротрет от 1926 г.
Автопротрет от 1926 г.
Роден
Починал
16 май 1938 г. (82 г.)
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Известни творби „Ръченица“
Иван Мърквичка в Общомедия

Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička – Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход. Живописец, педагог и обществен деец.

Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“. Работи и в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Професор Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Австрийска империя на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.

Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното е открито през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор.

През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.

През 1889 г. се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); там той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.

През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.[1] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

През 1921 г. се завръща в Чехословакия. Тук той се фокусира главно върху рисуване на портрети, наред с други и на видни политици. Умира в Прага на 16 май 1938 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  2 leva Bulgaria (1976) 100th Anniversary of April Uprising. // coinz.eu. coinz.eu, 2013. Посетен на 2013-03-30.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пловдивски хроники“, Георги Райчевски 1999 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]