Вацлав Добруски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вацлав Добруски
Václav Dobruský
български археолог от чешки произход
Václav Dobruský.jpg
Роден
Херманув Местец, Австрийска империя
Починал
26 декември 1916 г. (58 г.)
Научна дейност
Област Археология
Образование Пражки университет
Работил в Първа мъжка гимназия в София
Висше училище в София
Народен археологически музей
Вацлав Добруски в Общомедия

Вацлав Добруски (на чешки: Václav Dobruský) е български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, сред основоположниците на българската археология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Философския факултет на Пражкия университет. След Освобождението идва в България като преподавател по латински език в Областната реална гимназия в Пловдив (1880 – 86). Учител по латински език в Първа мъжка гимназия в София (1886 – 1893). Същевременно се занимава с история на Тракия и с българска епиграфика. От 1890 до 1910 г. е частен хоноруван доцент във Висшето училище (днес Софийски университет) и чете лекции по антична археология.

През 1893 г. Вацлав Добруски е назначен с княжески указ за пръв директор на новосъздадения Народен археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903 – 1906), нимфейона при Огняново (1904), на античните градове Ескус (1904 – 1905) и Никополис ад Иструм (1906 – 1909). Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмети и 2357 монети. След серия интриги и скандали, на 1 февруари 1910 г. Добруски е пенсиониран от министъра на Просвещението и предава ръководството на музея на д-р Богдан Филов. По това време в инвентарните книги на музея вече са заведени 5504 праисторически, антични и средновековни предмета и 16 135 монети.

През 1907 г. Добруски поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София“. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България“ (1894 – 1901).

През 1910 г. се завръща в Прага. През 1912 – 1914 г. е доцент по гръцка и римска нумизматика в Пражкия университет. От 1916 г. до смъртта си е завеждащ библиотеката при Кралското научно дружество (днес Академия на науките) в Прага.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Aлманах на Софийския университет (1888 – 1929), София 1929, том I, с. 53; том II, с. 253 – 254.
  • T. Герасимов, Bацлав Добруски, В: Годишник на Народния музей в София, том VII, София 1942, с. 252 – 262.
  • С. Недков, Музеи и музеология, издателство ЛИК, София 1998.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Австро-Унгария“         Портал „Австро-Унгария          Портал „България“         Портал „България          Портал „Чехия“         Портал „Чехия