Епиграфика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Епиграфика (от гръцки: επιγραφή / надпис) е дял от палеографията. Това е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, които не са написани с перо, а изрязани (най-често издълбани с длето или някакъв друг остър уред) или изписани с четка по старите стенописи и икони.


Литература[редактиране | edit source]

  • Старобългарска епиграфика // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. I, София 1985, с. 662-677
  • Studia protobulgarica et mediaevalia europensia : В чест на проф. Веселин Бешевлиев : Сборник научни статии / [предг. Георги Бакалов] ; ред. кол. Казимир Попконстантинов - отг. ред. и др . София (Тангра ТанНакРа, изд. на Великотърновски унив. Св. Св. Кирил и Методий. Ист. фак. Кат. Археология, Център за изследвания на българите) 2003 ISBN 954-9942-55-4
  • Николай Панайотов, Корпус, София (Бенида) 2002 ISBN 954-90563-5-Х
  • Никола Андонов Гигов, Орфей и азбуката, Варна (Варненски свободен унив.) 2003 ISBN 954-91114-8-2
  • Николай Димитров Овчаров, Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония, София (Унив. изд. Св. Климент Охридски) 1994 ISBN 954-07-0134-1
  • Ибрахим ТосунТатарлъ, Турски култови сгради и надписи в България, София, Благоевград (Фаворит-АМ,БОН) 2003 ISBN 954-8118-14-9

Вижте също[редактиране | edit source]