Казимир Попконстантинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казимир Попконстантинов
български историк

Роден
Научна дейност
Област История, археология
Образование Великотърновски университет
Работил в Окръжен музей в Търговище
Археологически институт с музей при БАН - филиал в Шумен
Великотърновски университет

Казимир Попконстантинов Константинов е български учен, историк, археолог и епиграф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968).

Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.

Живее във Велико Търново и село Пчелище, Търновско.

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Археолог-проучвател в Окръжния музей в Търговище (1968-1975). Научен сътрудник на Археологическия институт с музей при БАН - филиал в Шумен (1975-1986).

През 1978 г. защитава дисертация на тема „Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)“ и става кандидат на историческите науки (днес - доктор). Става доктор на историческите науки със защитена дисертация на тема „Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IX-XI в.)“ (1995).

Доцент (1986-1996) и професор (от 1996) по археология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Зам.-ректор по учебната дейност (1991), декан на Исторически факултет (1992-1995), ръководител на катедра „Археология“ (1996-2007, три мандата с едно прекъсване), директор на Центъра по балканистика (1996-2003), декан на Православния богословски факултет (1999-2007, два мандата) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Гост-лектор по средновековна българска епиграфика в университетите в Залцбург (Австрия), Кьолн и Фрайбург (Германия) (след 1986). Член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите.

На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.[1]

Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968:
    • Дворцов комплекс в Преслав;
    • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
    • Ранновизантийска крепост „Крумово кале“, Търговище;
  • 1969:
    • Дворцов комплекс в Преслав;
    • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
    • Ранновизантийска крепост, „Крумово кале“, Търговище;
    • Тракийско светилище, с. Драгановец, Търговище;
  • 1970:
    • Дворцов комплекс в Преслав;
    • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
    • Крумов дворец, Плиска;
  • 1971:
    • Дворцов комплекс в Преслав;
    • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
    • Крумов дворец, Плиска;
    • Манастир при Голямата базилика, Плиска;
  • 1972:
    • Дворцов комплекс в Преслав;
    • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
    • Крумов дворец, Плиска;
    • Скален манастир и некропол, с. Крепча, Търговище;
  • 1973-1979:
    • Дворцов комплекс в Преслав;
    • Феодално имение до Южната порта, Преслав;
    • Крумов дворец, Плиска;
  • 1979-1983:
    • Манастир на Мостич, Велики Преслав;
    • Скални манастири в Североизточна България;
  • 1980-1990:
    • Манастира при с. Равна, Провадийско;
  • 1981-1982:
  • 1981-1983:
  • 1983-1987:
    • Манастир на Мостич, Велики Преслав;
  • 1990-1993:
  • от 1996:
    • Манастир в м. Караачтеке, Варна;
  • 2000-2001:
    • Ранновизантийска крепост “Момина крепост”, Велико Търново;
  • от 2005:
    • Манастир на Мостич, Велики Преслав;
    • Манастир Йоан Предтеча, остров Св. Иван, Созопол.

Отношения с Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

От 1986 година е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.[2]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „В Созопол бе отворен реликварият с мощите на Св. Йоан Кръстител“
  2. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]