Драгановец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгановец
Общи данни
Население 533 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,471 km²
Надм. височина 219 m
Пощ. код 7773
Тел. код 06003
МПС код Т
ЕКАТТЕ 23087
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Драгановец
Адем Адемов
(ДПС)
Драгановец в Общомедия

Драгановец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Манастира“ са разкрити останки от тракийско светилище от II-IV век. През V век върху него е построена християнска църква, която продължава да се използва и през Средновековието, когато около нея се развива некропол. Сградата има обходни галерии или според други автори - допълнителни кораби, което би я направило единствената петкорабна базилика в днешна България.[1]

Според предания с.Драгановец носи името си от старобългарското с.Драганица. То се намирало в местността „Дрянцъ“ на около 3 км западно от с.Драгановец. Според легендата името на селото е дошло от красивата мома Драганка, която живеела в селото и пеела чудно хубаво. Ясният и силен глас достигал до местността „Хорището“, където пладнувал със стадото си нейният любим. Оттам той и пригласял с медения си кавал. В нейна чест селото било наречено с.Драганица, т.е селото на Драганка. След падане под османска власт, старото село било изгорено, част от населението избито, а останалите заселени на мястото на сегашното село Драгановец. Преданието вървяло от поколение на поколение, затова след освобождението селото било отново преименувано на Драгановец.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Базилика и светилище

На 2,5 км южно от Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира тракийско светилище, базилика, късноантично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение, който се състои от:

Тракийско светилище от II-IV в.

Първите археологически проучвания са тясно свързани с разкриването на пещ за строителна керамика от ІІ-ІV в. Производството на керамиката е предназначено за изграждане на базиликата и принадлежащите ѝ сгради. Както пещта, така и тракийското светилище, и по-късно изградената петкорабна базилика върху неговите основи са проучени през 1969-1971 г. от Казимир Попконстантинов, уредник през този период в отдел „Археология“, музей Търговище, а сега професор по Археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Светилището има правоъгълна форма (15 на 19,5 м). Първоначално се е състояло от две помещения, а впоследствие е прибавено още едно. Основите са градени от ломени камъни и кал. В насипа са намерени 111 цели и фрагментирани плочки, посветени на Аполон, който е наречен с епитета Аулосадос, две на Зевс, статуйки на Тракийския конник, керамика и монети от Аврелиан (270 г.) и Клавдий Готски (268 г.). Светилището е съществувало в периода II-IV в.

Базилика

По-късно върху неговите основи се построява базилика (20 на 18 м.). Тя е петкорабна с три апсиди, наос и нартика. Основите ѝ са градени от ломени камъни и бял хоросан. Към един втори строителен период принадлежи екзонартиката, използвана и през българската епоха. Около нея са разкопани останки от жилища. Източно от базиликата се намират две крепости – „Хоро тепеси“ (ІІ-V в.) и „Марна кале“ (ІV-VІІ; ІХ-ХІV в.). Крепостта „Хоро тепеси“ е построена върху селище от енеолитната епоха.

Корабна базилика

Византийска петкорабна базилика от V-VI в., единствена в България открита досега.

Керамична пещ

Пещ за строителна керамика, построена в съседство и във връзка с изграждането на базиликата.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 989
1946 1 002
1956 953
1965 837
1975 752
1985 644
1992 557
2001 484
2011 468

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 468 100.00
Българи 15 3.20
Турци 268 57.26
Цигани 180 38.46
Други 0 0.00
Не се самоопределят 5 1.06
Не отговорили 0 0.00

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“
  • Народно читалище „Христо Ботев 1927“
  • Детска градина

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 8 септември – Празник на баклавата – от 2015 г.
  • 6 май – Ежегоден събор на селото

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106.
  2. ((bg))  „Справка за населението на село Драгановец, община Търговище, област Търговище, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 30 ноември 2018.
  3. ((en))  „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018.
  4. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 ноември 2018.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Казимир Попконстантинов. Пещ за строителна керамика при с. Драгановец, Търговищко. – Музеи и паметници на културата, 4 (1970), 12-15.;
  • Тракийско светилище при Драгановец, Търговищко. – В: Тракийски паметници. Т. 2, С., 1980, 90-140.;
  • K. Popkonstantinov, R. Kostova. The five-aisled basilica at Draganovets, Turgovishte district in late antique settlement structure of the region. – In: The Roman and the Late Roman City. S., 2002, 228-237.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България