Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Драгановец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Основно училище
„Св. св. Кирил и Методий“
Информация
Седалище с. Драгановец, община ТърговищеБългария
Основаване 1888 г.;
преди 133 години
 (1888)
Вид основно училище
Директор Мария Янева
Ученици 30 (учебна 2020/2021 г.)
Финансиране Общинско
Патрон Кирил и Методий
Навигация
Адрес улица „Камчия“ № 9
Телефон 06003 2571; 0894 688265
E-mail ou_draganovec@abv.bg
Сайт oudraganovec.eu

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е основно училище в село Драгановец, община Търговище, разположено на адрес: ул. „Камчия“ № 9.[1] Основано е през 1888 г. То е единственият образователен център в историко-географската област Герлово, на територията на община Търговище.[2] От август 2020 г. директор на училището е Мария Янева.[3]

През учебната 2020/2021 г. са записани 30 ученици, разпределени в три слети и една самостоятелна паралелки, като 10 от децата са от село Преселец. През юли 2020 г., в докладна записка до Общинския съвет зам.–кметът на Търговище – Рая Матева предлага, училището да стане защитено. В отделна докладна е предложено училището да стане и средищно, тъй като, най–близкото общинско училище е разположено на 21 км разстояние.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1888 г. с. Драгановец наброява 95 къщи, от които 60 турски и 35 български. През същата година всички селяни се съгласяват да купят една турска къща за училище и пазарят учител, който да им учи децата да пишат и четат. Името на първия учител не се помни, но веднага след него учител става Къню Пеев, родом от Драгановец, който имал второкласно образование. След него дошъл Стоян Аврамов от село Вардун, а по–късно назначен за даскал бил Бони Николов от село Имренчево, Преславско. Той бил сакат с двата крака, поради което учениците го носили на ръце по стълбите на училището. След него в селото идват учители с по–добро образование Куцар Радев от Търговище, който бил с четвъртокласно образование.[5]

След 1892 г. от частно то става обществено. Зареждат се учителите Вардун Попов от Върбица (тогава село), Керка Стойчева от гр. Ески Джумая (Търговище) с третокласно образование, а след тях вече учители с педагогическо образование като Черньо Ненков и Никифор Петков. От 1902 г. до 1904 г. учителства Сарафка Панайотова от гр. Шумен със седмокласно образование.[5]

До 1903 г. занятията се водят в турската къща, прозорците на които са били много малки, потона се мажел с пръст, а за маса на учителя служела една врата, скована на четири стола. След приключването на учебната година училищните настоятели се погрижили да поправят училището. Направили по–широки прозорците, потона оковали с дъски, стаите се поразширили. Училищното здание се състояло от 2 стаи над маза, от които по–голямата била учебна, а по–малката служела за килийка (черква). В учебната стая имало само четири чина. През 1903 г. поради увеличение на децата училищното настоятелство закупува още един чин и по този начин чиновете стават пет. До 1902 г. училището се отоплява с дърва, които учениците си носели от вкъщи. От тогава дървата се осигуряват от общинската гора.[5]

В първите години от съществуването на училището в него се приемат ученици над 7 годишна възраст. Имало е даже ученик в първо отделение, който бил на 12 години. През учебвана 1903/1904 г. числото на учениците достига 35, като от тях 10 са в първо отделение, 10 във второ, 8 в трето и 7 в четвърто. Момчетата и момичета учат заедно. Учебният курс трае 4 години, две години долен курс и две години горен курс. Обучението през деня продължава 5 часа. Часовете се вземат преди обяд и след обяд. Давали са се 10 минути междучасие. Учебната година е започвала на 10–15 септември и завършва на 11 май – Деня на светите братя Кирил и Методий.[5]

До 1902 г. в училището няма прислужник, поради което за чистотата и реда се грижели родителите на учениците, които се редували на смени. През 1902 г. обаче училищното настоятелство назначава прислужник. Училището няма и училищна градина, само неподдържан двор, без зеленина. Учителят Никифор Петков през 1902 г. прави градина, в която посажда градински цветя. От 1907 г. долният курс се удължава от 2 на 4 години.[5]

На 23 септември 1912 г. училището е затворено, поради мобилизацията на мъжете в армията и отворено отново едва на 15 февруари 1913 г. В края на учебната година учениците не държат изпит, а минават според текущия си успех в по–горно отделение. Учители през тази година са жени – Сарафка Иларионова и Недялка Читакова. Изпити започват да се провеждат едва перз 1915 г.[5]

През 1936 г. основите на сградата на сегашното основно училище, която е довършена окончателно през 1938 г. В изграждането на училището участват почти всички селяни с доброволен труд. След 1944 г. грижата за училището е вече ангажимент на кметството.[5]

През учебната 1945/1946 г. се открива трети клас (равен на днешния седми клас) и по този начин прогимназията става пълна. От учебната 1951/1952 г. училището започва бързо да се озеленява. В училищния двор се засаждат повече от 30 дръвчета, ясен и липа. През учебната 1953/1954 г. училището е измазано отвън и е елетрифицирано. През учебната 1955/1956 г. западната част на училищния двор е превърнат в парк, а класните стаи и коридорите са освежени и украсени с цветя в саксии.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Основно Училище „Св.Св. Кирил и Методий“ - С.Драгановец. // uchilishta.guide-bulgaria.com. Посетен на 25 септември 2021. (на български)
  2. ОУ „Св. св. Кирил и Методий” – с. Драгановец. // uchilishtata.bg. Посетен на 25 септември 2021. (на български)
  3. „Училища с нови директори“. // bnr.bg, 4 август 2020. Посетен на 25 септември 2021. (на български)
  4. „Училището в търговищкото село Драгановец става защитено“. // trud.bg, 27 юли 2020. Посетен на 25 септември 2021. (на български)
  5. а б в г д е ж з Просветна дейност в с. Драгановец. // oudraganovec.eu. Посетен на 25 септември 2021. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „България“         Портал „България