Национална художествена академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от НХА)
Направо към: навигация, търсене
Национална художествена академия
Academy of Arts Sofia.JPG
Основаване 1896
Вид Държавен
Ректор проф. Николай Драчев
Студенти 1 165
Местоположение София, България
Уебсайт nha.bg
Sofia Center.png
42.695° с. ш. 23.3342° и. д.
Местоположение на НХА, факултет Изящни изкуства, в София
Национална художествена академия в Общомедия

Националната художествена академия е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта изящните и приложните изкуства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български художници в работна среда през първата половина на ХХ в., Източник: ДАА

Още през 1864 г. Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище). Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Ярослав Вешин е поканен (1897) за преподавател по рисуване и живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899), Ив. Ангелов – по рисуване от натура (1900). В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия. Занятията се провеждат първоначално в частни стаи под наем[1]. Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.[2]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Димитров Майстора, Илия Бешков, Иван Лазаров и студенти – ок. 1955 г.

Един от най-ключовите ръководителите на висшето училище е проф. Жеко Спиридонов, кой е бил ректор на Академията от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. В периода 1936 – 1937 г. ректор е проф. Никола Маринов. Васил Захариев е ректор от 1939 до 1943 г., а проф. Иван Лазаров е ректор първи мандат от 1937 до 1939 и втори от 1943 до 1945 г. Дечко Узунов е първият ректор след края на Втората световна война и по време на резките промени, които настъпват в страната и в Художествената академия. Остава на поста два мандата – от 1945 до 1947 г. и от 1947 до 1950 г., когато е заменен от Крум Кюлявков (1950 – 1953). Панайот Панайотов е следващият ректор (1953 – 1957 и 1957 – 1962).

В периода 1962 – 1966 г. ректор е проф. Александър Поплилов, последван от Илия Петров – 1966 – 1968 г. Секул Крумов управлява Института от 1968 до 1972 и от 1972 до 1976 г. Между 1976 и 1983 г. ректор на ВИИИ е проф. Величко Минеков, а след него Христо Нейков (1983 – 1985) и Найден Петков (1985 – 1987). Първият ректор, който прекрачва границата на 1989 г. е Борис Гондов (1987 – 1992).

През 1992 – 1994 г. ректор е проф. Владислав Паскалев, а Иван Шошов от 1994 до 1998 г.. От 1999 до 2003 г. ректор е проф. Иван Газдов.[3] От 2003 до 2007 г. ректор е проф. Божидар Йонов. От 2007 до 2015 г. ректор е проф. Светослав Кокалов.[4] В края на ноември 2015 г. за ректор е избран проф. Николай Драчев.[5]

Факултети и специалности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към НХА откъм Народното събрание

Националната художествена академия се състои от 2 факултета:

  • Факултет за изящни изкуства
  • Факултет за приложни изкуства

Съществуват следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър:

Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
Факултет за приложни изкуства (ФПИ)
Интердисциплинарни програми
  • Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства
  • Интердисциплинарна магистърска програма Фотография
Изглед към НХА откъм Ректората на Софийския университет

Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“, „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.

Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на катедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.

Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалност Реставрация, която предлага само магистърска програма, с 5-годишен курс на обучение).

Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.

Академията е издател на „Изкуство и критика“ – единственото специализирано списание за съвременно българско изкуство (2012 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]