Национална художествена академия

Национална художествена академия
Основан	14 октомври 1896 г. (1896-10-14)
Вид	Държавен
Финансиране	Държавно
Ректор	проф. Георги Янков
Студенти	1165
Местоположение	София, България
Сайт	nha.bg
Местоположение на НХА, Ректорат и Факултет за изящни изкуства, в София 42.695, 23.334167
Национална художествена академия в Общомедия

Националната художествена академия (съкратено НХА) е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложните изкуства. Сградата е построена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов.

История

Български художници в работна среда през първата половина на ХХ в., Източник: ДАА

Още през 1864 г. Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище).

Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Ярослав Вешин е поканен (1897) за преподавател по рисуване и живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899), Ив. Ангелов – по рисуване от натура (1900).

В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия. Занятията се провеждат първоначално в частни стаи под наем. Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.

Първо експозиционно пространство

Със своето основаване през 1896 г., Рисувалното училище приема за централна функция насърчаването и разпространението на българското изкуство. В условията на структурна липса на достатъчно (важно е да отбележим Тръпковата галерия, която е основана през 1910 г.) галерийни пространства в столицата до края на Първата световна война, ателиетата на училището изпълняват ролята на временни изложбени салони. Тази функция допринася съществено за оформянето на културния пейзаж от периода, осигурявайки същевременно и директен достъп до експозициите за студентите на училището.

Първите значими художествени изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България (днешен СБХ) се провеждат именно в помещенията на Рисувалното училище (през 1897, 1898 и 1899 г.), което се обуславя от членството на първоначалния академичен състав в споменатото дружество

Ректори

Владимир Димитров Майстора, Илия Бешков, Иван Лазаров и студенти – ок. 1955 г.

Един от най-ключовите ръководители на висшето училище е проф. Жеко Спиридонов, който е бил ректор на Академията от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. В периода 1936 – 1937 г. ректор е проф. Никола Маринов. Васил Захариев е ректор от 1939 до 1943 г., а проф. Иван Лазаров е ректор първи мандат от 1937 до 1939 и втори от 1943 до 1945 г. Дечко Узунов е първият ректор след края на Втората световна война и по време на резките промени, които настъпват в страната и в Художествената академия. Остава на поста два мандата – от 1945 до 1947 г. и от 1947 до 1950 г., когато е заменен от Крум Кюлявков (1950 – 1953). Панайот Панайотов е следващият ректор (1953 – 1957 и 1957 – 1962).

В периода 1962 – 1966 г. ректор е проф. Александър Поплилов, последван от Илия Петров – 1966 – 1968 г. Секул Крумов управлява Института от 1968 до 1972 и от 1972 до 1976 г. Между 1976 и 1983 г. ректор на ВИИИ е проф. Величко Минеков, а след него Христо Нейков (1983 – 1985) и Найден Петков (1985 – 1987). Първият ректор, който прекрачва границата на 1989 г. е Борис Гондов (1987 – 1992).

През 1992 – 1994 г. ректор е проф. Владислав Паскалев, а проф. Огнян Шошев от 1994 до 1999 г. От 1999 до 2003 г. ректор е проф. Иван Газдов. От 2003 до 2007 г. ректор е проф. Божидар Йонов. От 2007 до 2015 г. ректор е проф. Светослав Кокалов. От 2015 до 2019 г. ректор е проф. Николай Драчев. През януари 2020 г. за ректор е избран проф. Георги Янков.

Ректори на Академията

Проф. Жеко Спиридонов	1909 – 1911
	1924 – 1926
	1929 – 1930
Проф. Никола Маринов	1936 – 1937
Васил Захариев	1939 – 1943
Проф. Иван Лазаров	1937 – 1939
	1943 – 1945
Дечко Узунов	1945 – 1947
	1947 – 1950
Крум Кюлявков	1950 – 1953
Панайот Панайотов	1953 – 1957
	1957 – 1962
Проф. Александър Поплилов	1962 – 1966
Илия Петров	1966 – 1968
Секул Крумов	1968 – 1972
	1972 – 1976
Проф. Величко Минеков	1976 – 1983
Христо Нейков	1983 – 1985
Найден Петков	1985 – 1987
Борис Гондов	1987 – 1992
Проф. Владислав Паскалев	1992 – 1994
Проф. Огнян Шошев	1994 – 1999
Проф. Иван Газдов	1999 – 2003
Проф. Божидар Йонов	2003 – 2007
Проф. Светослав Кокалов	2007 – 2015
Проф. Николай Драчев	2015 – 2019
Проф. Георги Янков	2020 – настоящия момент

Структура

Изглед към НХА откъм Народното събрание

Изглед към НХА откъм Ректората на Софийския университет

Националната художествена академия се състои от 2 факултета:

• Факултет за изящни изкуства
• Факултет за приложни изкуства и дизайн

Академията е издател на „Изкуство и критика“ – единственото специализирано списание за съвременно българско изкуство (2012 г.).

Факултет за изящни изкуства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Катедри

• „Живопис“
• „Стенопис“
• „Скулптура“
• „Графика“
• „Книга, илюстрация, печатна графика“
• „Плакат и визуална комуникация“
• „Изкуствознание“
• „Рисуване“
• „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“

Факултет за приложни изкуства и дизайн

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Филиал на НХА в Бургас

От 2018 година Националната художествена академията териториално изнася своя образователна структура – Филиал в Бургас.

Филиалът в Бургас е създаден по силата на Постановление № 16 от 5 февруари 2018 г. на Министерския съвет. В него се обучават студенти по специалностите „Живопис“, „Стенопис“, „Графика“, „Книга, илюстрация, печатна графика“, „Плакат и визуална комуникация“, „Рекламен дизайн“, „Мода“ и магистърска програма „Арттерапия“.

Филиалът на НХА се помещава в зоната за свободен достъп на Бургаското пристанище, Магазия 1. Филиалът в Бургас е организиран със съдействието и цялостната подкрепа на Община Бургас.

Специалности

Специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“

• Факултет за изящни изкуства
  • Живопис – бакалавър, магистър
  • Стенопис – бакалавър, магистър
  • Скулптура – бакалавър, магистър
  • Графика – бакалавър, магистър
  • Книга и печатна графика – бакалавър, магистър
  • Плакат и визуална комуникация – бакалавър, магистър
  • Изкуствознание – бакалавър, магистър (вж. също Катедра по изкуствознание)
• Факултет за приложни изкуства и дизайн
  • Резба – бакалавър, магистър
  • Керамика – бакалавър, магистър
  • Сценография – бакалавър, магистър
  • Текстил – бакалавър, магистър
  • Метал – бакалавър, магистър
  • Индустриален дизайн – бакалавър, магистър
  • Рекламен дизайн – бакалавър, магистър
  • Порцелан и стъкло – бакалавър, магистър
  • Дизайн на детска среда – бакалавър, магистър
  • Мода – бакалавър, магистър
  • Реставрация – само магистърска програма (5 години)
• Интердисциплинарни програми
  • Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства
  • Интердисциплинарна магистърска програма Фотография

Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“ (с изключение на специалностите „Рекламен дизайн“ и „Изкуствознание“), „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.

Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на катедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.

Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалност Реставрация, която предлага само магистърска програма, с 5-годишен курс на обучение).

Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.

Външни препратки

• Официален сайт на Националната художествена академия