Крум Кюлявков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крум Кюлявков
български писател и художник
Роден
Починал

Крум Павлов Кюлявков е български писател, публицист, художник и общественик, функционер на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Кюстендил на 24 февруари 1893 година в семейство на бежанци от Велешко. Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец Инженерно-техническата част на Македоно-одринското опълчение.[1] Преживените ужаси през войната го насочват към революционното движение и в 1914 година се включва в театралната трупа при клуба на тесните социалисти и става член е на Синдикалния съюз. Печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях“ (1915), редактирано от Александър Божинов. Участва закратко и в Първата световна война, но е ранен. Сътрудничи на вестник „Българан“ (1917). В 1918 година става член на БРСДП (т.с.). Сближава се с Христо Смирненски. Заедно с Христо Ясенов редактира хумористичния орган на партията списание „Червен смях“ (есента на 1919). Сътрудничи на много вестници и списания: „Барабан“, „Маскарад“, „Заря“, „Работнически вестник“. В 1919 година завършва Рисувалното училище в София.

Следва история на изкуството във Виена (1920-21). По поръчение на партията заминава за СССР като младежки делегат на III конгрес на Коминтерна (1921). След завръщането си в България е общ работник, а след това учител по рисуване в Копривщенската гимназия (1923). Рисува карикатури, превежда, пише стихове. По време на Септемврийското въстание в 1923 година създава в гимназията въоръжена ученическа нелегална група. След потушаването на въстанието тя е разкрита и Кюлявков е принуден да избяга в София. Написва баладата „Никодим". Участва в издаването на хумористичния в. „Звънар“ (1923-25) заедно с Илия Бешков, Александър Жендов, Стоян Венев, Тома Измирлиев. След Априлските събития през 1925 година преминава в нелегалост.

По решение на БКП а в 1926 година емигрира във Виена. През 1927 г. организира там художествена изложба „Белият терор“. От 1928 до 1940 г. е политически емигрант в СССР. От начало живее в Харков, където са и писателите Марко Марчевски и Георги Бакалов. Тук се занимава с активна обществена и литературна дейност.От 1938 г. е в Москва, където изпада в немилост и живее под арест. През 1940 г. с помощта на Георги Димитров той успява заедно със семейството си да се завърне в България. Тук се включва в комунистическата борба срещу властта. Натоварен е да ръководи писателския сектор, завежда сектор при ЦК на БКП. Публикува статии във в. „Заря“, сътрудничи на нелегалния „Работнически вестник“.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат се намира в София и взима участие в кървавото разчистване на сметки с политически опоненти. Съществува предположение, че е замесен и в събитията, довели до убийството на известния художник Райко Алексиев. На 17 септември 1944 г. става главен редактор на вестник „Работническо дело“. Секретар е на българската делегация по сключване на примирието в Москва. Ръководител на Културния отдел при ЦК на БКП (1944-1947), културен съветник при българското посолство в Прага (1947-1950). Извънреден професор и ректор на ВИИИ „Н. Павлович" (1950-53).

Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен, Фърлен, Маларме, Стоичков и др. Като художник се изявява предимно със саркастични каритатури и по-малко с живопис.

Заслужил деятел на културата“ (1953), член на СБП. Носител на орден „НРБ“ I-ва ст. (1953) и Димитровска награда (1950).

Критик-публицист (сборник „Изкуство и политика“, 1947) и драматург (пиесата „Първия удар“, 1952, и др.).

В Кюстендил неговото име носят вечерна гимназия, улица и Градския драматичен театър.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Карнавал ва слепите"' (1917),
  • „Прозявки на Беласица" (1918),
  • „Да помогнем на поволжските братя" (1922),
  • „Атака" (1932),
  • „Размахнати секири" (1931),
  • „Сашо" (1931),
  • „Пионерска тръба" (1932),
  • „Слава на героя" (1935),
  • „Весела антология" (1941-42), допълнително издание под заглавие „Оградата се люшка" (1946),
  • „Светлини по пътя" (1944-45),
  • „Борбата продължава" (1945),
  • „Изкуство и политика" (1947),
  • „Едноактни пиеси" (1945),
  • „Задгробни грижи" (1945),
  • „Разгар" (1954),
  • „Марта" (1946),
  • „Борсанови" (1948),
  • „Най-страшното" (1948),
  • „Скъпи гости" (1948),
  • „Диверсанти" (1952),
  • „Защо обикнах Чехословакия" (1952),
  • „Първият удар" (1952),
  • „Спомени за Христо Смирненски" (1952),
  • „Почивна станция" (1953),
  • „На нов път" (1954),
  • „Хляб и още нещо" (1956-62),
  • „Юначето Силанчо" (1959)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония