Българан (вестник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Българан.

„Българан“
Първа страница на в. Българан, година III, брой 104, 24 септември 1906. Карикатура на Александър Божинов
Информация
Видседмичник
Началоянуари 1904 г.
Край1909 г.
РедакторАлександър Кипров
Александър Божинов
Христо Силянов
Езикбългарски
ДържаваБългария

„Българан“ е български хумористично–сатиричен вестник, излиза в периода 1904 – 1909 г.

В първия брой на вестника от януари 1904 г. като редактори са вписани: "Двама млади стихотворци, бивши „славни“ туркоборци, а техни помагачи – кой от дето се закачи", едва в третия са изброени имената им – Александър Кипров, Александър Божинов и Христо Силянов. [1] В бр. 17 от 4 май 1904 г. името на Христо Стилянов вече не присъства в списъка с редакторите, а в бр. 66 от 4 септември 1905 г. като единствен редактор вече е отбелязан Александър Божинов.

Българановците[редактиране | редактиране на кода]

Българановците: Елин Пелин, Александър Божинов, арх. Пенчо Койчев, Петър Морозов, Васил Кирков, Велизар Багаров, Вучков, Д. Ганев и др. Експонат на филиала на Националния литературен музей Дом-паметник „Елин Пелин“, с. Байлово

В своите спомени[2] от 1924 г. Елин Пелин разказва за появата на вестника като „едно литературно събитие“. Около изданието тогава се събират млади писатели, които стават неразделни приятели и след първата вечеринка, преминала с небивал успех в „Славянска беседа“, групата става известна сред публиката като „Българановците“. Към бурния живот на българановците, освен Божинов, Силянов и Кипров, се присъединяват и Петър Нейков, Александър Балабанов, Петър Морозов, Сава Огнянов, Васил Кирков, Петър Паспалев, Андрей Протич, Елин Пелин, Коста Батолов и др.

Списание „Българан“[редактиране | редактиране на кода]

Традициите на вестника, след неговото прекъсване през 1909 г., са възстановени през 1916 г. от започналото да илиза, отново под редакцията на Александър Божинов, списание „Българан“.

Дигитален архив[редактиране | редактиране на кода]

Вестникът (а също и списание „Българан“) е дигитализиран и достъпен в дигиталния архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В. „Българан“, бр. 1, бр. 3 – дигитален архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  2. Елин Пелин, Съчинения в шест тома. Том VI – Статии, очерци, интервюта и беседи, 1924 г.