Априлски събития в България (1925)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Априлски събития
Дата
април 1925 г.
Смъртни случаи 400 – 450 души
Извършители военни,
полицаи,
ВМРО

Априлските събития в България от 1925 година е наименование на репресиите на левите и опозиционни сили в страната, непосредствено след Атентата в църквата „Света Неделя“ от страна на правителството на Александър Цанков. Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу комунистически активисти, анархисти и леви земеделци, известни като Априлски събития.

Извършители[редактиране | редактиране на кода]

Физическите извършители са групи офицери, организирани в Трета секция към Министерство на войната, полицейски служители и някои дейци на Вътрешната македонска революционна организация. Тези от тях, подсъдими на процеса срещу генерал от пехотата Иван Вълков, през 1954 година твърдят, че са действали по негова заповед.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Според твърдението на българската марксическа историография в месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани. Според българския историк Георги Марков броят на убитите през април 1925 година е около 400 – 450 души. След продължителна проучвателна работа Музеят на революционното движение в България издава книгата „Звезди във вековете“, където поименно и с кратка характеристика са описани жертвите на тези действия в периода 1923 – 1944 година. Дават се следните данни за загиналите за периода 1924 – 1926 г.:

  • загинали в престрелки с полицията, осъдени на смърт след атентата в черквата „Света Неделя“, убити от военни или други органи за периода 1924 – 1926 г. – общо 503 души;
  • загинали анархисти и членове на терористични чети и техни ятаци за периода 1924 – 1926 г. – общо 105 души;
  • загинали от междуособиците в македонските оранизации и подкрепата на ВМРО към правителството за периода 1923 – 1926 г. – общо 76 души.[1]

Сред жертвите са политици от левицата, интелектуалци или редови привърженици на опозицията. За някои от убитите властите твърдят, че са застреляни при опит за бягство.

Участници в антиправителствена чета

Жертви на априлските събития стават активисти на левицата, като Иван Манев, Александър Боримечков, Ана Маймункова, Жеко Димитров, Тодор Страшимиров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрини, както и интелектуалците Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев.

В различни части на страната продължава дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководителите им са Митьо Ганев, Васил Попов – Героя и Тинко Симов. След екзекуцията на Борис Баев и Тодор Кацаров четата на Тинко Симов убива ловешкия околийски полицейски управител Николай Тифчев (Кърджи Осман).[2] При друга нейна акция, още преди атентата в църквата „Света Неделя“, в прохода Арабаконак се прави неуспешен опит за покушение над цар Борис III. В крайна сметка повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на Александър Цанков. В крайна сметка умереното крило, начело с Васил Коларов и Георги Димитров, надделява над ултралевите и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Музей на революционното движение в България. Звезди във вековете. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1972. с. 791.
  2. ikonomov.a-bg.net