Васил Попов (анархист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Попов.

Васил Попов
български анархист
Роден: 4 април 1879 г.
Починал: 3 април 1927 г. (47 г.)

Васил Попов (Героя, Доктора) e български революционер, анархист по убеждения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1879 г. в с. Микре, Ловешко. Учи в Общинската гимназията в Ловеч, но не успява да я завърши. Твърди се, че още в училище оформя анархистични възгледи и получава прозвището „Героя“ при решаване на особено трудна математическа задача.

През 1915 г. кандидатства за кавалерист във Военното училище, но въпреки отличните резултати на изпита му предлагат служба в пехотата. Отказва и продължава да учи в гимназията. Кандидатства в Софийския университет. Приет е в специалноста химия, но иска да следва машинно инженерство. Разочарован започва да се занимава с активна политическа дейност.

В края на юни 1923 г. участва в демонстрация против режима на Александър Цанков в село Катунец, Ловешко. При опит за арест избягва и преминава в нелегалност. В продължение на около година се укрива в Плевен и селата около него. В началото на юни 1924 г. участва във взривяването на оръжеен склад в Плевен, както и в убийството на полицейския пристав и виден привърженик на властта Сербезов. Това предизвиква масирано полицейско преследване и е принуден да се укрие в Ловеч. През септември същата година е обкръжена от полицията и след продължителна престрелка успява да избяга. Известно време се укрива в села около Троян.

През пролетта на 1925 г. се присъединява към антиправителствена чета в Троянско. През четническия си период получава и другия си прякор „Доктора“, защото винаги носи със себе си аптечка за първа помощ. В началото на април е създадена нова чета, съставена от анархисти и комунисти, която действа в околностите на Копривщица. На 14 април 1925 г. участва в неуспешния атентат срещу Борис III в Арабаконак.

През лятото на същата година се отделя от Копривщенската чета и създава нова, в която се включват Дочо Узунов и Тинко Симов. На 23 ноември 1925 г. край село Българене четата убива околийския началник Николай Тифчев (Кърджи Осман). През есента на 1926 г. четата е разгромена след тежко сражение с полицията. Оцелелите бягат в Югославия.

През пролетта на 1927 г. се завръща в България заедно със съратниците си и възобновяват четническите действия. На 3 април 1927 г. при опит да бъде ограбена „Земеделска банка“ в Троян, обкръжен от полицията се самоубива.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Анархопортал [1][2]