Йосиф Хербст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Хербст
български журналист
Йосиф Хербст 
Роден: 20 ноември 1875 г.
Починал: 16 април 1925 г. (49 г.)

Йосиф Хербст е български журналист и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1875 година в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от Австро-Унгария след революционните събития от 1848 г. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в Княжество България (1879).

Завършва Военното училище в София. Служи в Първи пехотен софийски полк и статистическо-топографското отделение на Министерство на войната на Военното министерство.

Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „Български търговски вестник“.[1]

По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908 – 1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908) [2]

Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.

През 1921 година се жени за Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов.[3]

След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година.

Според телевизионният водещ, доцент, о.р. полковник Георги Кокеров, Йосиф Хербст е публикувал предварително новината за атентата на 16 Април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в София, в следобедното издание на вестника си „Днес”.[4]

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Издава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923).

Списва:

  • в. „Вестник“ (1900 – 1901)
  • в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925)
  • в. „Ек“ (1924 – 1925)
  • в. „Днес“ (1925)
  • сп. „Вик за свободни хора“(1923 – 1924).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X
  3. Мрънкова, Катя и др. Трагичната съдба на дъщерите. // Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, 2003. с. 26.
  4. „Журналист пуснал предварително новината за атентата в "Света Неделя". Най-кървавият в българската история - 280 души загиват“, 168 часа, 30 ноември 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за