Йосиф Хербст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Йосиф Хербст
български журналист
Йосиф Хербст 
Роден: 20 ноември 1875 г.
Починал: 16 април 1925 г. (49 г.)

Йосиф Хербст е български журналист и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1875 година в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от Австро-Унгария след революционните събития от 1848 г. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в Княжество България (1879).

Завършва Военното училище в София. Служи в Първи пехотен софийски полк и статистическо-топографското отделение на Министерство на войната на Военното министерство.

Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „Български търговски вестник“.[1]

По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908 – 1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908) [2]

Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.

През 1921 година се жени за Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов.[3]

След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година.

Според полковник доц. д-р Георги Кокеров и след разследване на в. „168 часа“ се установява, че вестникът на Хербст е публикувал предварително новината за атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в София, в следобедното издание на вестника „Днес“.[4]

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Издава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923).

Списва:

  • в. „Вестник“ (1900 – 1901)
  • в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925)
  • в. „Ек“ (1924 – 1925)
  • в. „Днес“ (1925)
  • сп. „Вик за свободни хора“(1923 – 1924).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X
  3. Мрънкова, Катя и др. Трагичната съдба на дъщерите. // Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, 2003. с. 26.
  4. Иван Бутов, „Журналист пуснал предварително новината за атентата в "Света Неделя". Най-кървавият в българската история - 280 души загиват“, 168 часа, 30 ноември 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за