Константин Стоянов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Стоянов.

Константин Стоянов
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1913 – 1944
Служил на Национално знаме на България България
Род войски пехота
Командвания 10 дивизия (ВСВ)
1-ва дивизия (ВСВ)
5 армия (ВСВ)

Роден
Починал

Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10 родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5 армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1913 година е произведен в чин подпоручик. По-късно завършва и Военната академия в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин поручик, през 1919 в чин капитан и през 1928 в чин майор. До 1930 година майор Стоянов командва 4 артилерийски полк. На 3 септември 1932 година е произведен в чин подполковник. В периода 1935 – 1939 г. командва 1-ви армейски артилерийски полк, като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин полковник.

От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва 10 дивизия, като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин генерал-майор. През 1942 година е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на 5 армия в Скопие. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.[1] Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.[2] На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи Александър Цанков премиер.[3] След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.[4] Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.[5] Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343
  2. Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.
  3. България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
  4. Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208
  5. Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.
  6. Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1