Атанас Каишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Каишев
български военен деец и педагог
Роден: 24 март 1872 г.
Починал: 29 януари 1941 г. (68 г.)
Народен представител в:
XXII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   

Атанас Петков Каишев е български военен деец и педагог, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник на оперативното отделение на 1-ва армия, командир на 54 пехотен полк и началник на Военното училище по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Каишев е на 24 март 1872 година в смолянското село Чокманово. Учи в родното си село и във Варна, а през 1888 завършва Пловдивската мъжка гимназия. На 6 октомври 1888 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1891, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик. Служи като помощник-командир на рота от 1-ви софийски полк. На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на рота от 35 пехотен врачански полк. В периода 1905 – 1908 година учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. На 1 януари 1910 г. е произведен в чин майор. През 1911 г. служи като адютант на 8 пехотна тунджанска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Атанас Каишев служи като началник-щаб на 3-та бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия. На 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник.

От ноември 1914 започва да преподава тактика във Военната академия. На следващата година става началник-щаб на Осма дивизия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Каишев е началник на Оперативното отделение в щаба на 1-ва армия[1], след това е началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия, с която воюва в Сърбия и Македония. От 1916 е командир на 54 пехотен полк. На 16 март 1917 г. е произведе в чин полковник. В периода 1917 – 1918 година е началник на Военното училище. На следващата година излиза в запас.

На 31 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор от запаса.

От 1936 до 1937 година е редактор на списание „Военна мисъл“. Умира на 29 януари 1941 година в град София.[2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Подпоручик (2 август 1891)
  • Поручик (2 август 1894)
  • Капитан (15 ноември 1900)
  • Майор (11 октомври 1910)
  • Подполковник (18 декември 1913)
  • Полковник (16 февруари 1917)
  • Генерал-майор от запаса (31 декември 1935)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ри клас
  • Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Упътване за бойната служба
  • Устав за бойната служба
  • Планинска война
  • Родопа планина, 1936

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 887
  2. Биография на сайта Бойна слава

Източници[редактиране | редактиране на кода]