Асен Пападопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Пападопов
български военен деец
Роден: 10 юли 1864 г.
Починал: 1944 г. (79 г.)

Асен Василев Пападопов е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 юли 1864 г. в Котел. Влиза в армията на 5 септември 1883 г. Асен Пападопов учи във Военното училище в София, което завършва през 1885 г. и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Службата му започва в седми пехотен преславски полк. Участва в Сръбско-българската война с полка в боевете при Пирот и Сливница. След това е ординарец при особата на Негово царство височество княза. От 1891 до 1893 г. учи в Генералщабната академия в Торино. След завръщането си е назначен като изпълняващ длъжността адютант на първа софийска пехотна дивизия (от 1 януари 1894). От 1898 г. е старши адютант на втора пехотна тракийска дивизия, а от 1 януари 1900 г. е помощник-началник на оперативното отделение при Щаба на войската. От 26 февруари 1903 г. е назначен за командир на дружина в шести пехотен търновски полк. Остава на този пост до 5 януари 1904 г., когато е изпратен като военен аташе в Санкт Петербург. Завръща се от Русия през 1907 г. и е назначен за командир на 1-ва бригада от осма пехотна тунджанска дивизия. В периода 1909 – 1911 г. е военен аташе във Виена.

През Балканската война е началник – щаб на 1-ва Българска армия. На 31 юли 1913 г. е назначен за председател на комисията за определяне на границата между България и Гърция. По време на Междусъюзническата война е началник-щаб на четвърта и пета армия. През 1914 г. генерал-майор от ГЩ Асен Пападопов, който до този момент е началник на Военно-учебните заведения е назначен за началник на 6 пехотна бдинска дивизия, като се привежда от генерал-щабното ведомство в пехотата.[1] По същото време завършва Военната академия в София.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 6-та пехотна бдинска дивизия, която е в състава на 1-ва армия.

На 11 октомври 1915 г. преминава в запаса. Уволнен е поради политически причини. Като русофил бойкотира настъплението на своята дивизията против руския съюзник Сърбия. След това продължава да работи в Генералщабното ведомство до 10 април 1930 г., когато е освободен.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик (30 август 1885)
  • поручик (1 януари 1887)
  • капитан (1 януари 1890)
  • майор (1 януари 1895)
  • подполковник (1 януари 1901)
  • полковник (1 януари 1905)
  • генерал-майор (14 февруари 1914)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2
  2. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 55