Сотир Маринков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сотир Маринков
български военен деец
Роден: 5 май 1880 г.
Починал:
?

Сотир Стоянов Маринков е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 май 1880 година в град Самоков. През 1901 година завършва Военното училище в София, а от следващата година служи във второ планинско артилерийско отделение. От 1907 година работи във Военнотопографския институт към Щаба на българската армия. Между 1908 и 1910 година учи в Императорската Николаевска Генералщабна академия в Санкт Петербург. През 1911 година влиза в 13 пехотен полк. През Балканската война и Междусъюзническата война е Офицер за поръчки към щаба на седма пехотна дивизия. От 1914 година е назначен за командир на дружина към 14-ти пехотен полк. В началото на Българското участие в Първата световна война е началник-щаб на първа бригада на девета пехотна дивизия. От 1920 година е командир на 37 пехотен полк. От 1929 година е началник на Щаба на армията. На този пост той участва в Шпионската афера през 1930 година, след която е остранен.[1] На 31 януари 1931 година става началник на жандармерията, а по-късно същата година е началник на 4-та военноинспекционна област. На 5 май 1933 година излиза в запаса[2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 199 – 205.
  2. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 342
Никола Бакърджиев началник на Щаба на армията (ноември 1929 – 31 януари 1931) Никола Бакърджиев