Иван Маринов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Маринов.

Иван Маринов
български военен деец
Роден: 6 януари 1896 г.
Починал: 18 август 1979 г. (83 г.)

Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 и главнокомандващ на българската армия от 9 септември 1944 до 2 юли 1945 г. Участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на генерал-майор Кръстю Маринов. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец. През Първата световна война е пилот в авиацията.[1]. В периода 1936-1939 г. е български военен аташе във Франция,[1] след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940-1944 година последователно е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия, дислоцирани във Вардарска Македония.[1]

На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на Деветосептемврийския преврат, след който е назначен за главнокомандващ на българската армия. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Той е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[2] Остава на поста до 12 юли 1945 г., до 28 февруари 1946 г. е главен инспектор на войската и началник на бойната подготовка, след което преминава в запаса и става пълномощен министър на България в Париж.

От 1963 г. до смъртта си през 1979 г.е председател на Военноисторическото научно дружество.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ III степен, 1-ви клас и IV степен, 2-ри клас
  • Орден „За военна заслуга“ II степен
  • Орден „Народна република България“ I степен
  • Съветски орден „Суворов“ I степен

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Недев 2007, с. 604.
  2. Недев 2007, с. 680.
Цитирани източници

Източници[редактиране | редактиране на кода]