Иван Маринов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Маринов.

Иван Маринов
български военен деец
Роден
Починал

Образование Национален военен университет

Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 и главнокомандващ на българската армия от 9 септември 1944 до 2 юли 1945 г. Участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на генерал-майор Кръстю Маринов и е зет на българския комунист Георги Кирков.[1] Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец. През Първата световна война е пилот в авиацията.[2] По време на военните действия се запознава и става приятел с българския офицер тогава поручик Фердинанд Козовски, по късно генерал и деец на БКП[3]. От 1920-те години започва да симпатизира на комунистическото движение, вследствие на което е един от малкото български офицери които не взимат участие в проведения на 9 юни 1923 г. военен преврат за сваляне на правителството на БЗНС на Александър Стамболийски, подкрепено от БКП, като в следващите години тайно сътрудничи както с представители на СССР в България, така и с членове на БКП(БРП(к))[1].

През 1934 – 1939 г. е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в протовомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкривнето на заговора на Военния съюз през 1935 г., Иван Маринов остава неразкрит[4]. В периода 1936 – 1939 г. е български военен аташе във Франция,[2] след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940 – 1944 година последователно е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия, дислоцирани във Вардарска Македония.[2]

По време на периода 1941 – 1944 г. като командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия, дислоцирана във Вардарска Македония полковник, а от 1943 г. генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943 г. укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи, така и (от септември 1943 г.) офицери и войници от италианската армия, след подписването на Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция и обявяване на война от Италия на Германия, който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия, така и не научава за него и българското правителството до 9 септември 1944 г.[1]

На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на Деветосептемврийския преврат, след който е назначен за главнокомандващ на българската армия (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов – генерал Фердинанд Козовски) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

По-късно висшият комунистически функционер от този период Георги Чанков отбелязва, че за дейността си в Македония, включително ролята си в депортацията на евреите от Битоля, Маринов е трябвало да бъде съден от т.нар. Народен съд, но избягва това с протекциите на Комунистическата партия и лично на намиращия се в Москва неин ръководител Георги Димитров.[5]

Иван Маринов е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.,[6] където първият партиен и държавен ръководител на СССР Йосиф Сталин лично го награждава с Орден „Суворов“ I степен.

Пълномощен министър в Париж от 1946 – 1950 г. Преподавател във Военната академия „Г.С.Раковски“ от 1950 г. През 1956 – 1979 г. е районен съветник в Районния народен съвет кв. „Левски“ – гр. София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
  • в-к Македония, Стоян Г.Бояджиев, бр. 10, 10 март 1999 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]